БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

KAMEННИЯТ БАЗИЛИСК XXVII

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Глава десета: Кръчмата „Еленовият рог”

 

            Кралските рицари бяха преполовили пътя си до двореца без да срещнат никой от стражите. Те напредваха предпазливо, а сенките им се плъзгаха и опипваха стените на всяка от пустеещите къщи, усещайки близостта на очакващата ги клопка. Слънцето примигна скрито за миг, когато минаваха край храма- изневиделица двама от циклопите стаени на покрива му се изправиха вдигнали огромни камъни над главите си и ги запратиха с всичка сила към рицарите. Ритидом препусна рязко напред, а Йовибарба отскочи ругаейки и камъните, и циклопите, които се готвеха отново да ги замерят. Двамата с Брид не бяха кой знае колко запалени по Култа към Драконите-Закрилници, тъй че без много да му мислят, строшиха с могъщи удари колоните на храма и покрива му, заедно с изненаданите циклопи падна в краката им. Йовибарба ги изчака да изпълзят замаяни под останките му и на свой ред им хвърли по един камък върху главите.

            Отново настъпи тишина. Улицата отвеждаше до главната порта на двореца. Някъде из нея се спотайваше последния от циклопите. Двамата минаха край пивницата „Еленовия рог” и Йовибарба с носталгия спря пред онова, което бе останало от нея. Внезапно от пустеещите й като кухини на череп прозорци излетяха четири кинжала. Единият от тях се заби в рамото на червенокосия мъж, а останалите прелетяха злобно край главата му. Йовибарба изрева от болка и гняв.  Чул вика му Брид обърна коня си и препусна към него.Пред тях вратата на кръчмата стоеше затворена...за пръв път. Войнът на Веадор изтръгна ножа от рамото си и без да обръща внимание на струята кръв, която избликна от нея, каза с присмехулен глас на Брид:

-         Не е този начина да ме откажат от посещението на такива места. Ти и жребецът по-добре да не влизате. За един не си заслужава. А и това все пак е кръчма, а не конюшна- Ритидом може да се обиди, ако го вкараш вътре...

-         Сигурно те чака до вратата- предупреди го рицарят

-         Зле ме познава, значи- отвърна мрачно Йовибарба. Аз никога не съм я ползвал, когато съм влизал тук.

С един удар чукът му отвори огромна дупка на метър встрани от рамката на вратата. Йовибарба доразкърти с крак каменната зидария и влезе в сумрачната одая

- Също като едно време- ухили се на себе си той

На земята сред прашните останки от стената лежеше със смазана глава онзи, който го бе издебнал. Здравенякът порови с крак из костиците на черепа му, сред които продължаваше да се блещи едно червено око.

      -Само кръв- въздъхна той,- и никакъв мозък.

      В отсрещния ъгъл някой се изправи и разхвърли настрани дългите маси, сякаш бяха от картон, а не от дъб. Йовибарба вдигна поглед и онова, което видя го накара да съжали, че разполага само с чук, а не със стенобойно оръдие. Към него с чудовищни крачки приближи циклоп, в сравнение с който останалите стражи изглеждаха като недоносчета. Чукът се разби в гърдите му, сякаш беше от хоросан. Циклопът сграбчи Йовибарба и го изхвърли през дупката в стената, която рицарят сам си бе направил. За целия си жизнен опит, Йовибарба не помнеше да е излитал и падал тъй далеко от кръчма някога. Той се приземи близо до Брид и Ритидом и остана за един миг с нос в прахта, замислен над случилото се. Съкрушителен шум накара жребеца и двамата рицари да обърнат глави към кръчмата, чиито стени се разпаднаха и между тях покрит с прах и вар пристъпи като оживял паметник циклопът-исполин. Окото му- голямо колкото лампа на фар се вгледа тъпо в трите същества пред него. Той нямаше нужда от оръжие, а и нямаше такова оръжие като за него.

      - Значи онзи зад вратата бил последният- каза без да се усмихва Брид

Йовибарба повдигна лице от земята и каза изтерзано:

-         Тоя явно е седял само в кръчмата, докато другите са дежурили, затова не съм го преброил. Пък и бях затворник, човече, нямах кой знае каква видимост от оная дупка за кюнец в стената...

-         После ще се разправяме- Брид пришпори коня си и се втурна срещу страшилището без да обръща внимание на възспиращите викове на Йовибарба

Могъщият Ритидом се изправи на задните си крака и заблъска с копита исполинските рамене и мордата на циклопа. Брид заби меча си до дръжката в сърцето му. Чудовището сякаш не почувства нищо. Едната му ръка сграбчи юздите на коня, а другата- гърлото на рицаря и ги вдигна едновременно на метър от земята. Брид почувства задушаващата смърт, до него Ритидом риташе безпомощен във въздуха. Мечът продължаваше нелепо да стърчи от гърдите на циклопа, докато той бе по-жив от всякога. В този момент Йовибарба се втурна безразъдно между черния рицар и жребеца, които висяха и се гърчеха като обесени от ръцете на чудовището. Здравенякът заби глава в слабините на циклопа, който отстъпи и се преви, квичейки от болка. Грамадните му пестници се разтвориха и пуснаха жертвите си.

Циклопът подивял удари Йовибарба през лицето и го отхвърли чак на другия край на улицата. Големият мъж остана да лежи в безсъзнание, а кръвта му продължаваше да струи от устните и рамото му и да кривуличи по обраслия с трева калдъръм. Чудовището извъртя помътнялото си от кръв око към него, забравило за рицаря и неговия жребец, които още се съвземаха от задушаващата му хватка. Движенията му станаха по-забавени, циклопът понечи да тръгне към безпомощния Йовибарба, но се олюля и спря едва запазвайки равновесие. Деодар най-сетне бе надвил сърцето му. Но в него имаше още унищожителна сила и Брид го знаеше. Той допълзя до своя кон, който лежеше с покрита с пяна уста и свали подобните на саби наколенници от краката му. Сетне се изправи тежко подпрян на тях. Събрал последните си сили циклопът налетя с вдигнати като чукове юмруци срещу очакващия го рицар. Брид се отдръпна от пътя му в последния момент. Циклопът погледна озадачено към гърдите си, откъдето стърчаха вече краищата на три остриета и рухна като лавина от плът в краката на воина.

Ритидом предпазливо се изправи и застана до своя господар. Двамата се приближиха до Йовибарба, който продължаваше да лежи неподвижен, но очите му бяха широко отворени, а гърдите му се повдигаха равномерно. Брид коленичи до него и изтри кръвта от лицето му.

-         Не се движи- каза той с мек глас,- почини си, храбрецо

Очите на Йовибарба продължаваха да гледат небето.

-         Чувам го- прошепна зловещо червенобрадият,- Приближава...Толкова е огромен, че стъпките му отекват като подземни гръмотевици

-         Ела на себе си,- внимателно говореше Брид,- Циклопът е мъртъв, той бе наистина последният и ние го сразихме. В града не остана никой освен нас, вече сме пред стените на двореца

 - Той идва,- продължаваше с дрезгав глас Йовибарба (Ритидом запръхтя неспокойно и се завъртя танцувайки нервно с копита),- Циклопите могат само да го обикалят отдалеч и да скимтят като помияри пред него

            Брид докосна с длан земята и усети вибрациите от нечии стъпки, които потъваха в нея.

-         Кой- попита мрачно рицарят

Зад стените сякаш  цяло стадо бикове му отговори с мученето си. Някаква сила отвътре изкърти портата на двореца и откри пътя към големия вътрешен двор. Там, в центъра му, подпрян на огромния като бор тризъбец ги очакваше  М и н о т а в ъ р ъ т

 


2005-09-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)