БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Драмата на Канина Мома

Деян (Дъто)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл: Стихове


Драмата на Канина мома

(по Alord)

лирическа екшън трагедия с комедийно епос съдържание на драма

В ролите:

Смел Гипсът (играе се от жена)
Канина мома (играе се от мъж)
Лейди То Би Ор Нот
Бащата
Майката
Синът
Говорител


Увод из "Странните спомени на Смел Гипсът"
Увертюра в До мажор, Andante Maestoso

    "Вечерта на 18-ти беше семейна идилия. Майка ми плетеше на стола, като през пет минути поглеждаше неодобрително над очилата си към телевизора. Баща ми гледаше новините и пускаше по някоя цветиста реплика измежду надигането на бутилката с уиски и изтръскването на пурата в препълнения пепелник. Лампата вяло мъждукаше и една муха бавно се въртеше около нея, докато накрая се измори и кацна върху пердето. Аз, като примерно синче, си играех с играчките в ъгъла.
    Изведнъж, съвсем неочаквано, захвърлих портативният си компютър и събаряйки робота, който прибираше остатъците от вечерята, се хвърлих в обятията на мама.
    - Мамо, о мамо! Не ме пускай, мамо! - инсценирах плач, като използвах изненадваща атака. Мама ме погледна изпод диамантените рамки на очилата си и продума:
    - Е, сине, съжалявам! Ти си Избраникът!
    Татко стана, пристъпи с туловището си към мен, хвана ме за яката и ме вдигна пред очите си.
    - Сине - избоботи той, - ти си избраният спасител! Непротивоконституционству-вателствувай, защото конституцията съм АЗ! Ясно ли е?! - Той изрева с мощният си глас. Косата ми отхвръкна назад и дъжд от слюнки обля лицето ми. Той ме пусна на земята и прошепна:
    - Утре тръгваш!

    ...Вървя! Пътят се вие! Вятърът вее! Дървета се превиват!
    ...Вървя! Камъчета пукат под краката ми!
    ...Вървя! Спъвам се! Пронизителния ми писък оглася гората. Ято птеродактили излита. Хващам спъналия ме камък и с все сила го хвърлям в изпречилият се гъсталак. Оттам се чува остро изквичаване и от храста изскача голям, величествен глиган, който се затичва към мен с кръвясали очи и неотмерени, криволичащи стъпки. Малко преди да ме достигне, той изгрухтява "Ну заец, пагади!" и се строполява мъртъв на земята...

    ...Стигнах някакъв град. Улиците бяха осветени, пиячите викаха в кръчмите, по ъглите висяха жени, магьосници прехвърчаха на килимчета, а Баби Яги летяха на новите си дизелови метли. Тъкмо завивах зад един ъгъл, когато видях потресаваща гледка, последвана от неистов писък. Младо момиче беше изпуснало кофата за боклук, която държеше и със зяпнала уста и оцъклени от ужас очи гледаше как един паяк лениво пълзи по улицата пред нея."

Звучи Валс № 7 на Шопен

Говорител:

И в тез мигове на страх световен
тук бе Смел, във гипсът си чутовен.
Но загледан във момичето със влюбени очи,
не забеляза той, че паякът успя да изпълзи.

Смел Гипсът:

О, ти, девойко млада,
невинна си кат' бяла Рада.
О, лицето ти блести като луна,
"слабост - твойто име е жена"!

Канина мома:

О, Смел, Ромео,
мой безматричен Нео,
аз клета съм ти Жулиета,
готова съм дори и за диета,
само ме вземи като съпруга
и не ме заменяй с друга!

Говорител:

И след месеци любов,
Канина мома нададе зов,
че за детенце закопнява
и ето на - забременява.
Ражда й се мъничко момче,
като на Смел - с гипсирано краче,
но понякога светът се преобръща
и невнятни тайни той разгръща,
и влизаме във техния апартамент,
типично шумен парламент.

(От едната страна Канина мома е седнала на маса, отрупана с бутилки, а от другата Смел Гипсът държи детето над леген с вода.)

Канина мома:

Стига си го къпал туй дете бе, Принце!
Стига си се грижил! Дай му винце!
То, само, детето ще научи как,
да си свети в тоз човешки мрак!
Махни я вече таз изцапана престилка,
каква е таз злокобна мотовилка?
О, Смел, да викнем, да запеем,
нека поживеем, да се смеем!

Смел Гипсът:

О, жено моя, Канина,
изяж последната ни сланина!
Кано, Кано, Канино,
изпий чашата с вино,
щом с пáри от алкохол
ще опушваме нашия хол,
и щом майката на моя син
ще пуши пури като комин.
О, жено моя, Канина,
на обичта лятото стана на зима!
Ти на татко сякаш приличаш
и като мъж взе да се обличаш.

Канина мома:

Как смееш да ме обиждаш, грознико,
сега ще ти покажа на тебе умнико,
как коланът умее да бие
устата, която думи не крие!

(Канина мома сваля колана си и замахва да удари Смел Гипсът, но в този момент влиза Лейди То Би Ор Нот и се нахвърля върху момата.)

Лейди То Би Ор Нот:

Неее, не пипай този чаровник,
това бе моят любовник!
О, комшийке, унила и зла,
ти наш'та любов не видя!
Не мога вече да търпея
и без него да живея,
човек все пак накрая избира
и един от трима ни ще трябва да умира!

(Вади пистолет и го насочва към себе си. Звучи "Кориолан" на Бетовен.)

Смел Гипсът (скача към нея): Лейдиии...

Канина мома: Смееел, недей!

Смел Гипсът (взима насила пистолета на Лейди То Би Ор Нот и изрича следните думи):

О, вий жени, Живот и Смърт не знаете какво са!
И затова във жертва се предавам на откоса!

(Стреля в себе си и пада на земята.)

Канина мома (измъква пистолета от него и го насочва към Лейди То Би Ор Нот):

О, глупав жребий, черна съдба,
страдание, бездна и грозна тъга,
премрежили сте очите, сърцето пулсира,
олюлява се тялото, ръката убива!

(Стреля)

(Лейди То Би Ор Нот пада върху тялото на Смел Гипсът.)

Канина мома (изтощена, пада на колене пред двата трупа):

Простете... Не исках... Аз... (сълзи потичат по лицето й)
Простете... Простете... О, мрак, идвам!

(Стреля в себе си и пада, като зад нея остава да се вижда синът, който гледа в недоумение ту наляво, ту надясно, ту в публиката.)

Завеси

Край


2005-09-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)