БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"КУКЛАТА"

()

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

Сцена 1: Екранът се замъглява и прелива в близък план на ръката на Бабата,която включва печката,пълни тенджерата с вода и спагети и я слага на котлона.Близък план на лицето на Тинчо(Дрино,като малък),който я гледа отстрани.Среден план на Бабата,и среден на Тинчо.Също и близки планове на устните на Бабата и очите на Тинчо.Общ и на двамата. Бабата: - Тинчо,искаш ли ти да сложиш тавата? Тинчо: - Да бабо,супер. Бабата: - Само по-внимателно,да не я разлееш. Тинчо: - Добре,бабо. Тинчо взима приготвената тава и я слага във фурната,която баба му отваря, и завърта превключвателя на позиция четири. Бабата: - Браво,бабиното. Тинчо започва да подскача: - Супер,супер,супер,аз съм готвач. Бабата: - Ела,сега да сложим масата за мама и тати. Тинчо: - Да,ама тази част не ми харесва. Бабата: - Тогава само гледай и се учи,така може някой път да започне да ти харесва. Бабата слага покривка на масата и започва да реди прибори и съдове.Тинчо я гледа намръщено отстрани. Чува се звънене.Тинчо започва да подскача. Бабата: - Хайде,отиди и отвори на мама и тати. Тинчо се затичва към входната врата,отключва,и я отваря,камерата го следи.Влизат майка му и баща му,които прегръща,общ план на всички,както и близки планове на лицата им. Мама: - Какво правиш мама? Тинчо: - Готвя. Мама: - Браво! Тати: - Здравей,приятелю. Тинчо: - Здравей,приятелю. Те минват навътре,а той затваря вратата и завърта ключа. Сцена 2: Всички седят и ядат на масата,общ план,и средни на всеки по отделно. Бащата: - Тинчо,нахрани ли се? Тинчо: - Да,тати. Бащата: - Тогава отиди да си измиеш зъбите,и....в леглото. Тинчо: - Ама,тати. Бащата: - Няма ама,хайде приятелю. Тинчо: - Добре,приятелю. Тинчо става с наведена глава.Баща му изважда от чантата си кукла-робот и му я показва. Бащата: - После ще ти подаря този робот. Тинчо започва да подскача: -Сега,сега,сега. Бащата: - След като си измиеш зъбите. Тинчо навежда глава и отива в банята,където си намазва веднъж зъбите с четка и паста,изплаква ги и изплюва,през цялото време близък план на лицето му. Майката става и взима куклата от масата,камерата от среден на майката преминава в близък приближаващ се към куклата. Майката: - Ще отида да го приспя. Среден на Бащата: - Добре,скъпа. Целуват се,и тя отива в хола,където Тинчо вече е легнал и спи,камерата я следва със среден план.Тя остава куклата,близък план на куклата,до него и го целува,близък план на лицата им.Загасва лампата и излиза,среден план. Сцена 3: Близък план на лицето на Тинчо,който лежи в леглото,сутрин е,общ план на светлата стая.Влизат баба му,баща му и майка му.Среден план на леглото му,където Майка му го целува,но той се събужда.Средни планове на всички,както и близки планове на лицата им.Общ на стаята. Тинчо: - Добро утро,мами.Добро утро,тати. Майката: - Добро утро,слънчице.Кажи “добро утро,баби”! Тинчо: - Добро утро,бабо. Бащата: - Ще слушкаш баба,нали приятелю? Тинчо: - Еми... Бащата прикляка и го хваща с две ръце: - Ще те оствим на нейните грижи,така че я слушкай докато дойдем.Нали ще я слушкаш? Тинчо: - Да. Бабата: - Браво,добро момче. Тя го щипва по бузата,но то се намръщва. Бащата му подава ръка,която Тинчо поема: - Довиждане,приятелю! Тинчо се усмихва: - Довиждане,приятелю! Майката го целува: - Чао,слънчице. Тинчо: - Чао,мами. Бащата и майката излизат следвани от бабата.Тинчо взима куклата в ръце и започва да я разглежда. Влиза бабата,сяда до него в леглото и му взима куклата. Бабата: - Хайде,баби,да си измиеш зъбките,после ще си играеш. Тинчо си взима рязко куклата и я прегръща,завира глава в завивките. Бабата го потупва: - Хайде,Тинчо,няма да ми правиш такива номера и днес. Тинчо без да повдига глава: - Не искам,...искам да си лежа с робота. Бабата: - После ще си играеш,сега трябва да си измиеш зъбките и да се нахраниш. Тинчо: - Не искам,спи ми се. Бабата се опитва да го вдигне: - Вече е ден,не трябва да спиш. Тинчо се дърпа и разревава: - Аааа,махай се,лоша баба,лоша баба. Бабата го пуска и става:- Добре тогава,ще седиш цял ден в хола за наказание! Тя излиза. Тинчо (вика): - Много ми пука! Тинчо слиза от леглото и започва да си играе с куклата-робот,като я движи по леглото,пода,стените и я гледа от близо с очи,камерата го следва с близък план. Общ план на Тинчо в стаята.Стига до балконската врата и я отваря,излиза на балкона и там повтаря същата игра.Движейки куклата по парапета Тинчо я изпуска и тя полита надолу,камерата я поглежда от балкона,как пада.Поглежда през парапета,близък план на очите му.Среден план отгоре на куклата,която лежи долу на циментовата алея точно до сградата на блока.Тинчо изтичва бързо в хола,но се спира пред вратата за коридора,камерите са статични,една на балкона и една в стаята,които го показват в среден план.Когато спира камерата се приближава към лицето му.Чува се гласът на баба му с ехо,сякаш си го спомня “Добре тогава,ще седиш цял ден в хола за наказание!”Връща се на леглото си и заплаква,близък план,който го проследява. От нищото се появява фея,която го потупва по рамото,общ полан на стаята.Той се обръща с насълзени очи,близък на лицето му.Средни планове и на двамата,както и близки планове на лицата им,също и близки на очите с носа на феята и очите на момчето. Тинчо: - О,коя си ти? Феята: - Аз съм фея,а ти защо плачеш? Тинчо: - Защо да ти казвам? Феята: - Защото мога да ти помогна,...да не плачеш. Тинчо: - Как така? Феята: - Ще видиш. Тинчо: - Изпуснах си робота,който татко ми подари,през балкона.А не искам да кажа на баба,защото тя ме наказа да не излизам от тук. Феята: - Аз мога да ти върна робота. Тинчо става от леглото и започва да подскача: - Супер,супер,супер. Феята: - Но,трябва да ми дадеш нещо в замяна. Тинчо спира: - Какво? Феята: - Нещо,което вече не ти трябва,например... Тинчо: - Сетих се,например футболната топка,която спуках миналото лято! Той отива на балкона,изравя я от други стари вещи и я подава на феята. Тя се обръща: - Не,не това. Тинчо пуска топката на пода: - А какво? Феята: - Например да ми дадеш в замяна баба ти. Тинчо навежда глава: - Но баба... Феята го хваща за раменете с две ръце и си доближава лицето до неговото: -Какво баба ти,нали те е наказала?Тя е лоша баба,нали така? Тинчо: - Да,но... Феята: - Значи,вече тя не ти трябва.-куклата се появява в ръката и.-А ти трябва това,нали? Тинчо: - Да!-той се протяга за да вземе куклата,но феята я дръпва назад. Феята: - Първо кажи,че искаш да взема баба ти,ако ти върна робота. Тинчо: - Да. Феята: - Какво “Да”?Кажи го!Повтори “Искам да вземеш баба,ако ми върнеш робота!” Тинчо: - Искам да вземеш баба,ако ми върнеш робота!” Феята: - Така да бъде! Подава му куклата,която той грабва и зпочва да подскача,и феята изчезва.Тинчо отваря плахо вратата и влиза в коридора.Там няма никой.Проверява и другите стаи,но навсякъде е празно.Статични средни планове,близки на лицето му,както и проследчващи общи на стаите.Той започва да тича радостен из целия апартамент,камерата го проследява със среден план. Сцена 4: Подвижна камера преминаваща от близък план на стенният часовник в пустия коридор,който показва,че е вечер,чува се няколко пъти звънецът,към среден план на външната врата,която се отключва и вътре влизат родителите на Тинчо. Майката: - Майко,майко,къде сте? Двамата се споглеждат,близки планове на лицата им.Бащата отива в кухнята,среден план го проследява,но там няма никой,общ план на кухнята,близък план на лицето му,масата не е сложена,яденето не е приготвено,среден план на масата. Близък план на лицето на Бащата: -Тук няма никой,и няма нищо за ядене. Среден план на Майката,която бързо отива в хола и там вижда заспалия с куклата Тинчо,близък план на лицето на момчето.Прегръща го и той се събужда,общ план и на двамата.Само общи и средни планове. Майката: - Мами,къде е баби. Тинчо навежда глава: - Незнам,май излезе на пазар. Общ план на вратата,през която влиза и бащата: - Няма я никъде. Майката към Тинчо: - Сигурен ли си?Днес не е ден за пазар. Тинчо: - Еми... Бащата: - Преди колко време излезе? Тинчо: - Отдавна. Бащата: - Ясно,ще се обадя в полицията да пратят човек. Той изважда мобилен телефон и започва да набира номер.Майката прегръща Тинчо,камерата застава над тях. Сцена 5: В коридора стоят полицай и двамата родители,общ план на всички от погледа на скрития Тинчо. Полицай: - Разбирам ви,напълно,но и вие трябва да ме разберете,че жалба за търсене се подава,едва след като лицето отсъства от двадесет и четири часа... Бащата: - Да,но господин полицай,това се случва за първи път. Полицай: - Разбирам ви тревогат,но това е по закон.Ако до утре не се върне елате в участъка за да започнем процедура. Майката: - Но,дотогава може да стане вече късно. Полицаят свива рамене: - Това е което мога да ви предложа на този етап.-полицаят понечва да си тръгва. Бащата: - Ясно.Приятна вечер. Полицаят се обръща: - Довиждане. Майката: - Довиждане. Полицаят излиза през вратата,а майката заключва след него,след което се обръща към мъжа си.Хваща го през кръста,поглежда го тъжно и си обляга главата на гърдите му. Сцена 6: Тинчо наблюдава всичко от притворената врата на хола,среден план.Затваря вратата и ляга в леглото си,където светва с фенерче и започва да гледа куклата си,проследяващ среден план. Тинчо(шепти): - Фейо,фейо,фейо!Фейо,появи се! Стаята,която момчето осветява с фенерчето е празна,общ план.Тинчо става с куклата и фенерчето на балкона и поглежда през парапета,проследяващ среден план.Хвърля куклата и започва да плаче.Появява се феята,среден план.Той я осветява с фенерчето в лицето,близък план на лицето на феята.Тя си закрива очите с ръка.Близки и средни планове и на двамата. Феята: - Махни това фенерче,защото ми светиш в очите. Тинчо сваля снопа светлина по- надолу: - Е,нали си фея? Феята: - Да,ама и аз имам очи.Какво искаш,пак ли изтърва робота? Тинчо: - Да,за да те повикам,защото не идваше. Феята: - Какво искаш,тогава? Тинчо: - Искам да ми върнеш баба! Феята: - Нали сключихме сделка? Тинчо: - Да,но сега си искам баба,вземи си робота. Феята: - Вече е късно,а и не ти искам робота. Тинчо: - Тогава,какво искаш? Феята: - Предлагам ти нова сделка. Тинчо: - Каква?! Феята: - Ще ти върна бабата,ако ми обещаеш,че когато пораснеш и имаш малка дъщеричка ще ми дадеш да я взема,ако преди да навърши десет години не е прочела петдесет романа. Тинчо светва в лицето и: - Аааа,не съм съгласен! Феята се обръща: - Добре,тогава,аз си тръгвам. Тинчо я хваща за дрехата,а феята се усмихва: - Не,почакай,почакай малко! Феята се обръща сериозна и очакваща. Тинчо: - Добре,съгласен съм.Само ми върни баба. Феята: - Не е достатъчно.Кажи го цялото! Тинчо: - Но и робота! Феята: - Добре,казвай го. Тинчо насочва фенерчето под брадичката си: - Съгласен съм да ми върнеш баба и робота ,и да ми вземеш малкото мимиченце,което ще имам когато стана голям,ако не е прочело петдесет романа преди да навърши десет години. Феята го вдига с две ръце във въздуха: - Браво мойто момче!Така да бъде!Ха-ха. Феята започва да се кикоти и изчезва.Тинчо пада на балконския под от мястото във въздуха,където го е държала феята.Изпуска фенерчето си и то се счупва,близък план.Започва да плаче и да си търка с юмруци очите,камерата от близък план на лицето му се приближава до близък на очите.Чува се звънецът на външната врата.Тинчо става и на бегом минава през хола и коридора,камерата го следва в среден план.Отваря вратата,среден план на Тинчо,появява се баба му с пазарска чанта,среден план,която той прегръща,среден общ и на двамата. Тинчо: - Баба,баба,баба се върна. Пуска я и започва да подскача,общ план на коридора.От стаята излизат майка му и баща му.Майката прегръща бабата,а бащата кляка и хваща с две ръце под мишниците на Тинчо.Средни планове на Бащата,Майката,Бабата и близък план на лицето на Тинчо. Бащата: - Ти не спиш ли,приятелю? Тинчо: - Баба се върна,приятелю! Бащата го прегръща: - Да,върна се,синко. Майката отпуска прегръдката си: - Майко,къде беше,изплашихме се? Бабата: - А,бях до магазина,но се заприказвах с една приятелка,която не бях виждала отдавна и... Майката я прегръща още по-силно,среден план и на двете. А на балкона лунната светлина осветява робота до счупеното фенерче,близки планове на луната и на робота и фенерчето. 2.Част Сцена 7: Диди е малкото момиченце на порасналия Тинчо,и тича из апртамента,който е друг от този на неговото детство,играейки си с баскетболна топка,среден план,който я следи и общи планове.Чува се звънене и Диди спира играта и се затичва към външната врата.Отваря я и скача на врата на татко си,общ план на двамата. Тинчо: - Какво правиш малка моя принцеса? Диди: - Играя баскетбол,тате. Тинчо: - Аа,Упражняваш се за училищния отбор? Диди: - Да,тате! Тинчо я поставя на пода: - Донеси топката да те изпробвам. Диди се втурва към стаята,където е оставила топката,бащата започва да си съблича връхните дрехи.Отзад го удря баскетболна топка,той се обръща и я взима.Започва да си играе с Диди. Сцена 8: Майката.бащата и Диди седят на масата и вечерят,общ план на всички,близки и средни планове. Диди: - Тате. Тинчо: - Да,сладурано. Диди: - Носиш ли ми някакав подарък днес. Тинчо се хваща за главата: - Ей,как можах да забравя... Диди прави разочарована физиономия. Майката му смига: - Не си забравил,а онзи хубав робот? Диди: - Ей,супер,тъкмо исках робот. Тинчо още не се досеща: - Кой робот?! Майката пак му смига: - Онзи робот!...ОНЗИ робот. Тинчо пак се плесва по челото: - Аа,онзи робот. Той става,хваща Диди и я понася към стаята,среден проследяващ план. Близък план на Диди: - Майко,виж,аз летя! Оставя я пред един шкаф и го отваря,среден план.Започва да рови.Изважда старата му кукла-робот от детството му и понечва да и я подаде,но се заглежда в куклата и спира,близък план на куклата и близък план на лицето му.Показва се сцената с феята от детството му като спомен: Сцена 9: ” Близък план на лицето на Тинчо,който насочва фенерчето под брадичката си: - Съгласен съм да ми върнеш баба и робота ,и да ми вземеш малкото мимиченце,което ще имам когато стана голям,ако не е прочело петдесет романа преди да навърши десет години. Среден план на Феята,която го вдига с две ръце във въздуха: - Браво мойто момче!Така да бъде!Ха-ха. Феята започва да се кикоти и изчезва.Среден план,в който Тинчо пада на балконския под от мястото във въздуха,където го е държала феята.Изпуска фенерчето си и то се счупва,близък план.Започва да плаче и да си търка с юмруци очите,камерата от среден план преминава към близък на лицето му и така до очите.” Сцена 10: Среден план на Бащата,който връща куклата там откъдето я е изровил и затваря силно шкафа,близък план на шкафа.Среден план на Диди,както и близки планове на всеки по отделно.По-надолу и средни планове и на двамата в леглото. Диди,която е понечила да я вземе: - Тате,какво направи,робота много ми хареса? Бащата я прегръща: - Скъпа моя принцесо,ще ти купя по-хубава кукла-барби.Тази не е за теб. Диди: - Добре,тате. Той продължава да я държи в прегръдката си,но погледът му е сериозен. Тинчо целува Диди,която е в леглото. Диди : - Лека нощ,тате. Тинчо: - Лека нощ,принцесо. Тя се завива през глава,а той загасва осветлението и излиза.Влиза в неговата стая и ляга в леглото до жена си,която чете книга. Тинчо: - Скъпа. Майката: - Кажи скъпи. Тинчо: - Не мислиш ли,че дъщеря ни не трябва да чете повече книги,много набляга на спорта? Майката: - Това и се отдава най-добре,защо да не го прави? Тинчо: - Не съм казал да не го прави,а да наблегне повече на четенето на книги. Майката оставя книгата настрана: - Защо да си губи времето с четене на излишна литература,когато и е достатъчно да може да чете и пише,в областа която и двамата решихме,че и се отдава най-много? Тинчо: - Да,така смятахме,но... Майката: - Но,ти си променил мнението си. Тинчо: - Да,и смятам,че трябва да чете повече книги. Майката: - Ако ме питаш,аз не съм съгласна,но виждам,че ти вече си взел решение. Тинчо я целува: - Обичам те,защото напълно ме разбираш,скъпа. Тя взима книгата си и продължава да я чете,а той се обръща и заспива. Сцена 11: В хола на дивана Диди чете с равен глас ”Граф Монте Кристо,част 1”,общ план който се приближава до среден план на двамата,наглеждана от седналия до нея баща.Погледът и от време на време се отправя замечтано към баскетболната топка,близък план на лицето и,която стои в противоположният ъгъл,близък план на баскетболната топка.Близки планове по отделно на нея и баща и.Също и средни планове. Диди: - А вие кой сте попита гласът.Нещастен затворник отговори Дантес без да се замисля.От каква народност.Французин.Как се...Оооо,татко,не ми се чете,нищо не разбирам! Тинчо: - Не се отказвай толкова лесно.Съсредоточи се.Никой не се е родил научен. Диди: - Знам,но повече ми се играе баскетбол. Тинчо: - Известно време няма да играеш баскетбол,а само ще четеш книги. Диди: - Ооо,тати. Тинчо: - Трябва да прочетеш петдесет романа! Диди: - Но защо? Тинчо: - Просто така,ясно ли ти е?! Диди: - Но виждаш,че само се мъча... Тинчо: - Това е защото не четеш правилно. Диди: - Как така,нали се чуват думите? Тинчо: - Това не е достатъчно.Виж сега как! Той и взима книгата и се изправя пред нея и започва да чете,като си преправя гласът: - “- Как се наричате? - Едмонт Дантес. - С какво се занимавате? - Моряк съм. - От колко време сте тук?” Диди започва да се смее. Тинчо: - Ето,видя ли как трябва да го четеш за да ти е интересно? Диди започва да удря с длани по краката си: - Но,тате,ти го четеш по-хубаво.Не може ли ти да четеш,а аз да слушам? Той и подава книгата: - Не,ти трябва да я прочетеш.Започвай. Диди: - “- От колко време сте тук? - От 28 февруари 1815. - Какво е вашето престъпление? - Невинен съм. - Но в какво ви обвиняват?” През това време бащата се измъква,а зачелата се Диди не забелязва това.Камерата от среден план на затварящата се врата на хола преминава към близък план на часовникът тип будилник върху рафта с книги,който показва 8 часа сутринта. Сцена 12: Часовникът тип будилник върху рафта с книги показва 13 часа.Диди тъкмо затваря и последната страница от книгата.Става,поставя я на мястото и в рафта с книгите и от там измъква друга.Сяда отнова на дивана и зачита ”Граф Монте Кристо,част 2”.Влиза майка и и Пепи,едно нейно приятелче. Диди ги вижда,зарязва книгата настрана,става и прегръща Пепи. Диди: - Здравей,Пепи.Много се радвам да те видя. Пепи: - И аз,Диди. Диди към майка си: - Но мамо,татко нали каза,че трябва да чета? Майката: - Той излезе на работа,така че си поиграйте с Пепи. Диди: - Супер,благодаря ти мамо. Майката: - Няма нищо,сладурчето ми. Тя излиза,а Диди взима топката от ъгъла и я хвърля към Пепи,който я хваща,и на своя страна я връща. Часовникът показва 18 часа,а двете деце все още си играят,като се мешат с дрибли и си я подават.Влиза майката,която им носи поднос със сандвичи. Майката: - И спортистите почиват,така че елате да хапнете. Слага подноса на масата.А те я наобикалят,взимат по сандвич,така както са на крак и започват да ядат.Тя ги гледа с усмивка.Взимат и последният сандвич и сядат уморени на дивана. Пепи поглежда към часовника: - Аре,аз трябва да си ходя,защото стана ракийно време. Диди: - Ще дойдеш пак,нали Пепи? Пепи става: - Разбира се,принцесо. Диди го бутва с ръка: - Обещаваш?! Пепи: - Заклевам се. Пепи тръгва да излиза. Майката: - Пепи,нали можеш да се оправиш? Пепи: - Не съм вчерашен госпожо. Тя се усмихва,а той излиза. Диди: - Мамо,спи ми се. Майката я вдига с две ръце: - Ела,миличко да те сложа да спиш. Занася я в нейната си стая и я поставя внимателно на леглото,но Диди вече е заспала.Завива я и я целува.Загасва осветлението и излиза. Сцена 13: В стаята на Диди се палва осветлението и влиза баща и.Сяда на леглото и я целува.Тя се събужда. Тинчо: - Принцесо,събуди се. Диди сънена: - Добро утро,тати. Тинчо: - Още е вечер,слънчице. Диди: - Ааа. Тинчо: - До къде стигна с книгите,тати. Диди: - Прочетох първата част на “Граф Монте Кристо” и тъкмо да започна втората дойде Пепи и почнахме да си играем с топката на баскетбол... Тинчо: - И нищо друго не успя да прочетеш? Диди: - Да,тате. Тинчо става,излиза за малко и се връща с баскетболната топка в едната ръка и книгата в другата.Диди го гледа стреснато.Той хвърля книгата в леглото до Диди,отваря прозореца и изхвърля топката.Вдига Диди с две ръце и я слага да седи на стол.Слага и книгата в ръцете и я хваща с две ръце за раменете,като се доближава да стреснатото и личице. Тинчо: - От днес ти забранявам да играеш баскетбол и да се виждаш с Пепи или който и да е.Чу ли? На Диди и се насълзяват очите. Тинчо: - Сега ще четеш цяла нощ.Чети! Диди започва да реве.Той се изправя,хваща се за главата и започва да обикаля в кръг.Връща се при Диди. Тинчо и избърсва сълзите: - Извинявая,миличко,не плачи.Не си виновна ти,но ако знаеше защо те карам да четеш... Диди: - Защо? Тинчо се изправя: -Преди много години,когато бях почти колкото теб,сключих сделка с една фея.За да ми върне бабата аз и обещах,че ако до десет години моята бъдеща дъщеричка не прочете петдесет романа,то тя ще ми я вземе. Диди: - След един месец ги навършвам. Тинчо: - Да,тогава не осъзнавах какво правя,като сключвам такава сделка.Но вече е късно.Затова те карам да четеш толкова много,и затова се ядосах,извинявай. Диди: - А робота,какво общо има. Тинчо: - А,да,робота!С него започна всичко.Дядо ти,моят татко ми го подари,но вече не си спомням,някак си той беше причината за да дойде феята. Диди: - А,аз си мислех,че феи има само в приказките. Тинчо: - Понякога,ако повярвяш силно,героите от приказките стават реални. Диди: - Татко,обещавам ти,че ще прочета романите. Тинчо: - Добре,принцесо,но сега ако искаш поспи,за да имаш сили утре да четеш. Диди: - Добро,тати,лека нощ. Тинчо я целува: - Лека нощ,принцесо. Той става,изключва осветлението и излиза. 3.Част Сцена 14: Диди спи в леглото,сутрин е.Влизат майка и и баща и облечени за излизане от вкъщи.Майката я целува,а тя се събужда. Диди: - Добро утро,мами и тати. Майката: - Добро утро,миличко. Бащата: - Принцесо,ние излизаме.Вече си голяма и трябва да можеш да оставаш сама.Ще се справиш ли? Диди: - Да,тате. Майката я целува: - Браво,съкровище,ядене има в хладилника.Извади го да се постопли малко преди да го ядеш. Бащата също я целува и двамата излизат. Сцена 15: Диди става от леглото и отива в хола при шкафа с куклата.Отваря го,започва да бърка вътре,но не я намира.Изважда всичко и я намира.Взима я и си отива в стаята.Сяда на леглото ,хваща куклата с две ръце пред себе си и започва да я гледа. Диди: - Фейо...фейо,появи се....Фейо,ела....Роботе...отвори се. Нищо не става и тя остава куклата.Отива в коридора и вдига слушалката на телефона там.Набира номер. Диди: - Ало,Пепи...Здрасти,аз съм....Намерих нещо много интересно....Можеш ли да се качиш до вкъщи и ще видиш?....Добре,чакам те.Чао. Тя хваща пак куклата: - Фейо,къде си?...Фейо,викам те... Чува се звънене и тя остава куклата и отива да отвори.Влиза Пепи и се прегръщат. Тя го хваща за ръка: - Ела. Влизат в стаята и и тя му подава куклата. Пепи: - Това е робот? Диди: - Да,но от него трябва да излезе фея! Пепи: - Кой ти каза? Диди: - Тати! Пепи разглежда робота и започва да се смее: - Ехо,фейо...фейо...ха-ха. Диди: - Недей така де. Пепи: - Не виждаш ли,че това са пълни глупости? Диди: - Не са! Пепи: - Да бе,да... Той отива до прозореца и го отваря.Бърка в джоба си и започва да изважда камъчета,които хвърля навън.Диди се ядосва и започва да удря куклата в пода.Спира и застава до Пепи на прозореца,подава си отворената длан и той и слага камъче.Тя го хвърля.Той взима куклата от пода,засилва се и я хвърля през прозореца като камъче.Куклата полита. Диди заплаква: - Защо го направи,сега феята никога няма да дойде? Пепи: - Дразня се като вярваш на такива глу... В този момент се появява феята зад Диди,но пред Пепи. Диди: - Какво?! Пепи посочва с пръст,Диди се обръща и онемява. Феята: - Здравейте....О,ти си малкото момиче на Тинчо,а ти кой си? Пепи: - Неин приятел! Феята към Диди: - Прочете ли петдесет романа,а малко момиченце? Диди навежда глава: - Не,но може ли да те помоля нещо лелйо Фейо? Феята кляка пред нея: - Кажи малка госпожице. Диди: - Да не ме взимаш от татко,защото няма да мога да ги прочета до крайния срок.Обичам повече баскетбола отколкото четенето. Феята се изправя: - А,това не може! Диди: - Ако ти дам всичките си кукли? Феята се замисля: - Не,кукли не,но нещо друго,като например... Пепи: - Добре,вземи ми всички мой играчки. Феята: - Не,не,и не....Трябва ми нещо живо,с което да си играя... Диди тъжно: - Нямам домашен любимец. Пепи: - Аз също. Феята към Диди: - Но имате родители,ха-ха,например бащати? Диди: - А не,не и тати! Пепи: - Вземи мен,но... Феята: - Става,но какво но? Диди го прегръща: - Не,Пепи не! Той я отделя нежно от себе си: - Имай ми доверие Диди!-към феята.-Но ще върнеш времето назад,преди да си се появявала. Феята се замисля: - Така да бъде. Пепи се доближава и я целува: - Сбогом,моя любима принцесо. Изчезва заедно с феята. Тя започва да крещи: - Неееееееееееее. Екранът се затъмнява. Сцена 16: Всички седат и ядат на масата. Бащата: - Тинчо,нахрани ли се? Тинчо: - Да,тати. Бащата: - Тогава отиди да си измиеш зъбите,и....в леглото. Тинчо: - Ама,тати. Бащата: - Няма ама,хайде приятелю. Тинчо: - Добре,приятелю. Тинчо става с наведена глава.Баща му изважда от чантата си кукла-робот и му я показва. Бащата: - После ще ти подаря този робот. Тинчо започва да подскача: -Сега,сега,сега. Бащата: - След като си измиеш зъбите. Тинчо започва да крещи: - Нееееееееееее. Екранът се затъмнява. Край!
2005-08-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)