БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

КАМЕННИЯТ БАЗИЛИСК IX

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Глава Втора:  Олтарът

 

Девойката лежеше в безсъзнание върху гърба на коня. Преживяната болка от последните дни, кошмарната среща със зомбите и жестоката смърт на приятелят й Фалко, изтощиха до смърт силите й. Ритидом препускаше леко по познатите тайни пътеки към дома на своя господар.

Тя сънуваше отново онзи ден преди 7 години, в който майка й- кралица Дария загина от стрелата на Лудия Бог. Баща й  скубеше косите си от скръб, лицето на мъртвата кралица беше спокойно и ясно, а върху него грееше същата добра усмивка , с която всички си я спомняха приживе. Тя сякаш сънуваше нещо приятно и всеки миг щеше да се събуди. Тогава Енея беше само на 11.Тя побягна от тронната зала, която този ден бе приела всички опечалени поданици на кралството без разлика в сана и потеклото им, за да изпратят своята кралица. Енея се откъсна с блуждаещи очи от множеството и невиждаща прекоси залата като изгубена птица, която лети през гигантските арки на каменна катедрала в търсене на прозорец към слънцето.  Кралят нареди да не я следват. Той се боеше, че този злочест спомен ще остане завинаги в съзнанието на дъщеря му. Момиченцето не знаеше къде да отиде, за да се скрие от видението на майчината й гибел. Замъкът имаше толкова много стаи и зали, но усещаше сякаш е затворена в килия, а по вратите й блъска Смъртта. Навсякъде се чуваше тътенът на битката. Свистенето на стрелите, дрънченето на мечовете, боботещият шум от търкалянето на исполинските обсадни кули, ударите на тарана върху портите- тези шумове можеха да изчезнат, когато запушеше ушите си с длани, но плачът на умиращите и  крясъкът на Лудия Бог проникваха дори през тях, направо в главата й и не изчезваха от там дори нощем, когато боят утихваше. Тя не знаеше къде да избяга- денем Смъртта вършееше отвъд стените на замъка, а нощем лежеше в кралските покои. И както се блъскаше залутана из сумрачните коридори като пеперуда между два прозореца, тя се озова в южното крило където бяха покоите на братовчедите й. По това време те всички трябваше да са в централната зала, за да отдадат последна почин на майка й. Но вратата на една от стаите им беше отворена, а вътре имаше някой- тя полека се приближи- беше Брид, най- смелият и най-твърдоглавият от всички. Спряла на прага Енея тайно го наблюдаваше. Младият мъж обличаше доспехите си. Той поставяше решително всяка част от тях върху здравото си тяло и докато затягаше каишите на бронята мускулите на ръцете му се усукваха и стягаха като борещи се змии. Момичето, което го гледаше с удивление и възхищение побърза да се отдръпне и да се сниши в сенките. Брид излезе с твърда стъпка. С доспехите върху него снажната му фигура изглеждаше още по-внушителна. Но в ръката си той държеше само щит. Енея тръгна след него и скоро разбра- младият рицар се бе запътил към светилището на Фаларис. То също бе безлюдно- за стражите също важеше траурното поклонение.

Брид бавно приближи до каменния олтар, статуите на златните дракони-пазители надвиснали отгоре му го гледаха с пронизващи рубинени очи. Каменната ръка на Фаларис сякаш излизаше от олтара. В юмрука й високо вдигнат грееше Огледалният меч. Младият мъж наведе за миг глава и отстъпи. Скрита зад една от колоните на  светилището, Енея наблюдаваше борбата му със себе си и вълнението й бе не по-малко от неговото. Брид посегна към меча. Факлите в залата затрептяха и светилището сякаш се изпълни с присъствието на стотици духове, завърнали се тук от вековете. Те сякаш възспираха ръката на рицаря. Но той бе непреклонен. Пръстите му обхванаха дръжката на оръжието и се опитаха да го измъкнат, но мечът сякаш бе сраснал с ръката от камък. Времето напредваше, а най-трудното за Брид все още предстоеше. Не биваше да се колебае. Очите на момичето се разшириха, тя имаше чувството, че сърцето й се чува навсякъде из замъка. В същия миг Брид строши каменния юмрук и огледалния меч се озова в ръката му. Рицарят се отдалечи бавно заднешком. Драконите гледаха след него с кървавите си очи, готови всеки миг да го възпламенят. Когато минаваше покрай колоната, зад която бе Енея, той внезапно се обърна и насочи меча си към момичето. Бе чул приглушения й плач. Тя цялата трепереше и го гледаше, сякаш беше най-страшният престъпник, а не Брид, братовчед й, с когото са играли така весело преди. Те се гледаха безмълвно. Лицето на младият рицар бе сериозно. Тогава тя за последен път видя очите му- в тях нямаше и следа от спомена за онези игри. Той сведе глава в лек поклон и забърза навън, към стените на крепостта, пред които го чакаше Мракът.


2005-08-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)