БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приказки на маите

Костадин Йорданов Боянов (paladin)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл: Разкази

Бобените зърна по приказка на маите Имало едно време един добър, но нещастен човек, който решил да продаде душата си на дявола, за да се спаси от своите неволи. Той призовал Кизин и когато се изправили лице срещу лице, споделил желанието си. Кизин харесал предложението да вземе душата на добрия човек. В замяна мъжът поискал седем неща- по едно за всеки ден от седмицата. Първия ден той поискал пари и джобовете му се препълнили със злато. На втория ден пожелал добро здраве и усетил силите от младежките си години. На третия ден огладнял и дяволът му дал изобилна гощавка до пръсване. На четвъртия ден поискал жени и бил заобиколен начаса от най- хубавите жени, които можеш да си представиш. На петия ден пожелал власт и живял като местен владетел. На шестия ден поискал да пътува и за миг обиколил хиляди места. Сетне Кизин му рекъл: —А сега какво искаш? Мисли внимателно, понеже ти е последен ден. —Сега, аз искам да задоволя един каприз... —Кажи ми, веднага ще го изпълня.- изрекъл бързо дявола. —Искам тези черни зърна боб да измиеш, докато станат бели. —Хе, че това е лесно!- казал Кизин. Дяволът започнал да мие зърната, но те все така не ставали бели. - Ах, излъга ме! Изгубих душата му!Той е по-дявол и от мен! - пъшкал той, нареждал и търкал ли търкал зърната. За да не се случва това отново, от тогава насетне имало черни, бели, жълти и червени зърна боб... Дяволът и кучето по приказка на маите Имало едно време един човек, който бил много беден. Винаги в лошо настроение, той не пропускал възможността да набие старото си куче. Каказбал, духът на злото, който е навсякъде, съгледал възможността да използува гнева на кучето. С тези помисли наум той се изправил пред него. —Бедничкото, защо си толкова тъжно? Кажи ми какво се е случило? —Как да не бъда тъжно, като господаря ми все ме бие. —Знам го аз този опак човек; защо не го напуснеш? —Той ми е господар и аз съм му верно; не бих го напуснало за нищо на света. —Но господарят ти не може да оцени твоята вярност. —Няма значение, той ми е господар; ще му остана верно. Но Каказбал не се отказвал; той изкушавал кучето, което най-накрая, за да се избави от него, му рекло: —Е, добре, убеди ме ! Кажи ми какво искаш от мен. —Дай ми душата си. —А ти какво ще ми дадеш в замяна? —Всичко, което пожелаеш. —Искам по един кокъл за всеки косъм от козината си. —Съгласен съм. И така, Каказбал започнал да брои космите на кучето. Но тъкмо да достигне до опашката, кучето се помествало, изтерзано от мисълта за верността към господаря си и дяволът загубвал мястото, докъдето е стигнал. —Защо мърдаш? Изгубих бройката! —Имам бълхи, които ме безпокоят ден и нощ. Почвай отначало! Сто пъти Каказбал почвал да брои и сто пъти губел, когато кучето подскачало. —Предавам се. Няма повече да броя. Ти ме измами, но ми даде важен урок: По-трудно е да купиш душата на куче, отколкото душата на един човек... La Paloma Torcaz-Горският гълъб легенда на маите авторски вариант Имало едно време един смел и силен воин. Той обичал да ловува и често преследвал в горите дивите животни. При един такъв лов той стигнал едно езеро. Там съгледал красива жена, която плавала с лодка. Войнът се почувствал тъй влюбен в нея, че много пъти идвал на същото място, за да я види отново. Но всичко било напразно- само блестящите води на езерото му се присмивали. Тъй решил да потърси съвета на една вещица, която му рекла: —Не ще я видиш отново, ако не се превърнеш в гълъб. —Искам само да я видя отново! —Ако се превърнеш в гълъб, никога не ще върнеш човешкия си лик. —Искам само да я видя отново! —Щом това е, което искаш, ще изпълня желанието ти. Вещицата забола трън във врата му и младият мъж се превърнал в гълъб. Той начаса полетял към езерото и кацнал на една клонка. След малко видял чудната девойка и кацнал в скута й. Неспособен да й каже нищо, той я милвал хиляди пъти. Хубавицата го взела в ръцете си и галейки го, извадила тръна от врата му. По-добре никога да не го бе правила! Гълъбът наклонил глава и издъхнал. Силна мъка свила сърцето на девойката. Никога тя не била срещала такава нежна небесна любов като тази на гълъба.Тя забола същия трън във врата си и станала гълъбица. От този ден насетне тя оплаквала смъртта на своя любим... Тъгата на маите по приказка на маите Един ден всички животни отишли при човек от маите и му рекли: —Не искаме да те виждаме тъй тъжен. Кажи ни какво искаш, да ти го дадем. Човекът казал: —Искам да бъда щастлив. Бухалът отвърнал: —Кой знае що е щастието? Питай ни за нещо по-точно. —Добре тогава- продължил мъжа- искам да имам остър поглед. Лешоядът отвърнал: —Ще ти дам моето. —Искам да бъда силен. Ягуарът казал: —Ще имаш моята сила. —Искам да ходя без умора. Еленът отвърнал: —Ще ти дам краката си. —Искам да предвиждам появата на дъждовете. Лястовицата рекла: —Ще те науча на моята песен. —Искам да съм хитър. Лисицата казала: —Ще те науча. —Мечтая да мога да се качвам на дърветата. Катеричката отговорила: —Ще ти дам своите нокти. —Искам да мога да виждам в тъмното. Котката казала: —Ще ти дам назаем очите си. —Искам да разпознавам лековитите растения. Змията отговорила: —Ах, това е моята област, понеже зная всички растения. Ще отбележа лечебните билки за теб по гори и поля. Чул думите на змията, човека си отишъл. Бухалът казал на останалите животни: —Сега човекът знае много повече и може да прави много неща. Но защо е пак тъжен? —Бедните животни! Бедните животни!
2005-07-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)