БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ХИЧ И ИЗОБЩО

Йордан Маринов Бозушки (bozuski)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

                                      

                                               /черна приказка/

 откъс      

 ....

      Ужасен ден преживя д-р Валентинов. Сутринта главния лекар го наруга зверски, защото вчера беше спукал жлъчката на един черен дроб при изваждането му и той, вече, не ставал, дори, за ядене. Особено мразеше да прави аутопсия на прокажени, а днес имаше шест такива случаи, пък освен тях и трима третостадийни сифилистици. Ужас. Едната сестра отказа да се люби с него, другата бе неразположена и това, което правиха го изпълни по-скоро с отвращение и състрадание, отколкото с така необходимото му удоволствие.

       Някой беше изпразнил джобовете му и го бе оставил без пукната пара, затова не се отби, както обикновено “ПРИ ТРИТЕ ДЯВОЛА”, а се повлече бесен и отчаян към дома си. Асансьорът не работеше, което му се стори нормално за ден като днешния. Тръгна по стълбите. Етажите мудно се нижеха. Разкопча съвсем ризата си, запъхтя се, силите му го напускаха. Поспря, някъде, към двайсетия етаж, за да си поеме дълбоко въздух. Задави се в люта тютюнджийска кашлица, когато се поуспокои, продължи – целия червен и потен. Сигурно бе започнал да остарява, никога преди, не беше изпитвал толкова зор, при преодоляването на стълбите до своя апартамент. Най-после пристигна. Хубавото на безкрайните стълби е, че все някога свършват.

      Вратата се оказа отключена, което му се стори необичайно. Влезе и изрева името на жена си. Не последва отговор, защото тя не можеше да отговори.

-          Афродита! – провикна се той отново, надничайки в кухнята.

      И чак сега осъзна, има нещо много странно в тази ситуация. Трескаво отвори вратата на хола, после тази на спалнята и изтръпна. Гледката беше потресаваща, дори, за човек, чието ежедневие е ярко обагрено с кръв.

      Афродита лежеше гола върху спалнята. Едното от прекрасните й сини очи, се бе оплело в косата й и от там, сякаш наблюдаваше доктора. От мястото, където е било доскоро, още извираше струя кръв, вече, съвсем изтъняла и се стичаше надолу, капейки по подгизналия чаршаф. Бузите й бяха разпрани почти до ушите. От челото й стърчаха няколко стъкла, от бутилката, чието гърло се въргаляше на пода. Цялото й тяло беше надрано и в тънките вадички преливаше червената течност.

      Опитното око на някогашния отличник в Медицинска академия, веднага установи нищожните, едва доловими признаци на живот у своята съпруга. Вдигна телефона и повика “Бърза помощ”, преди да влезе в хола и да изпразни на един дъх, първата изпречила му се бутилка. Потъна в любимия си фотьойл и запали цигара, която само след миг забрави, отвлечен от много силна болка.

      Чу звънецът като нещо далечно, идващо от друг свят, опомни се и стана, за да отвори. Двама санитари натовариха Афродита на носилка, покриха я с бял чаршаф и я изнесоха. Останал сам, му се стори, че той, въобще, не участва в този кошмар. Върна се в хола и включи телевизора.

      На вратата някой, отново, звънеше. Отначало помисли, че си въобразява, но когато звъна се повтори, отиде да отвори. Бяха двама от полицията. Влязоха, разтършуваха се, огледаха спалнята, снимаха. След това, не особено, любезно го разпитаха. Д-р Валентинов разбра, че е заподозрян в опит за убийство, при все, че нямаше логика в това, или поне така си мислеше. Запази самообладание, разказа им всичко, освен кой го е извършил /а той се досещаше за името на извършителя/. Те си тръгнаха и обещаха да се видят отново.

      Валентинов ги изпрати с безразличие, излезе на терасата и дълго гледа спрялата долу полицейска кола. Когато тя потегли се прибра  и хапна от оставената на масата чиния, но повърна и се отказа.

      Малко по-късно напусна огромния блок. Приличаше на човек, който не знае къде отива. Но той знаеше…

      Трябваше да намери и убие Виктор….

 

…който в същото това време, лежеше като дрогиран в мазето на блока. Беше тръгнал да излиза, преди час, но забеляза приближаващия доктор и слезе долу. А когато Валентинов сееше ругатни, някъде, между етажите, Виктор се показа на улицата, но видя кръвта по ръцете и дрехите си, изплаши се и се върна в мазето. Не забеляза пристигналата линейка, нито полицейската кола, нито чу сирените им, за него този свят, отдавна не съществуваше. Лежа още дълго след като полицаите, а след тях и Валентинов, напуснаха блока. Стана механично и потъна в топлата прегръдка на стремително спускащата се нощ. Вървеше на някъде, избирайки, единствено най-тъмните части на улиците. Страхуваше се от хората и от нещо друго, което не можеше да разбере. Усети се пред “ПРИ ТРИТЕ ДЯВОЛА” и разпозна колата си на паркинга. Зачуди се какво прави колата му тук, качи се в нея и бавно потегли. Съвсем скоро се почувства извън града. Продължи нагоре към планината. Къде отиваше? Твърде сложен въпрос. Караше съвсем бавно, сякаш след траурна процесия.

....

 

       


2005-06-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)