Previous Next

Спокойствие и силна храна

Как си? Виж с мен какво се случи!

Онзи ден бях по неволя преводач на Николай Василев и екипа му и една делегация, състоящата се от американци-евреи, дошли за някакви имоти.

В началото бях по-ужасен от Робинзон, когато видял стъпката в пясъка.

Синдрома веро в бирата. Асоциацията с Дантиевия “АД” и ЛуцийФара непрекъснато ме преследваше. Нормалната реакция би била или да избягам или да се долепя до земята. Всъщност...

Всичко започна от трамвая. Още тогава трябваше да заподозра нещо и да си взема болничен лист от най-близкото лечебно заведение. Една лелка и нейната стара, нелачена чанта, една баба Цоцолана, една поредица от скърцане, пращене и пукане се сети, че трябва да слиза и докато усетя надвисналата върху ми опасност бях завъртян около оста си, като от безпогрешната ръка на петокласника Харалампи Евстатиев, който завърта глобуса си в търсене на влажни тропически зони, след като не е открил островната група Тринидад и Тобаго, с малки надежди за успех на контролното по география. В този ключов момент за Харалампи и за мене се чу гащираздиращото “Хррррррррррррррррръъъъъъъъъъъъъъъъъъц”

‘Га погледнах к’о да видя? Част от дясната страна на джоба на панталона ми висеше тъжно като големи очи. Имах време та слязох и аз, обратно към къщи. Забързах се към съблекалнята в покоите си. Там обаче – “Дзън” – нова изненада! Поредна баба Цоцолана от блока си счупила ключа, докато зяпала с какво се е нагиздила комшийката Пенка и той заседнал във входната врата на кооперацията. Аз пък и аз, какво ми скимна да се преобличам? Бедни Робинзон в какво беше въвлечен. Разбрах, че като отида на работа ще изглеждам като намазан с долнокачествен брилянтин от кутия. Просто брилянтно! Няма що.

Ходила ли си с разпран от дясно панталон на работа? А ходила ли си в Министерски съвет? Солидарността между двете благородства надделя над неизбежността на сражението. За него още нищо не подозирах.

Щом стигнах на работното си място колежката ми, младата очарователна дама, с която делим една стая, ме посъветва мъдро, да прихвана скъсаната част с телбода. След 30 секунди приличах на рокер в най-добрите му години, демократично настроен позьор.

Тогава ме извикаха.

Иии, КАРАБМА! Бързо, бързо, казват. Не бях затворил още вратата в стремителността си и нещо издрънча на пода. Погледнах без надежда и установих, че опасенията ми са правилни. Беше паднало и копчето на гадния панталон.

Може и да не ми повярваш, читателко моя, но аз се разпадах. Брънка по брънка, съединение по съединение веригата се разпадаше.

В един момент съжалих, че не съм чел по-внимателно центуриите на Нострадамус, за да не участвам по никакъв начин в това апокалиптично събитие.

Влязох в Гранитната зала с лява ръка, придържаща гащите на висота, докато дясната криеше металните нашивки.

Да превеждаш или не? Сигурно така се е чувствал и Едуард Инголфф, докато е превеждал гол на Екатерина Втора или Трета май беше – “Историческите паметници. Как да разберем, че са исторически? Къде да копнем тук или там?” -  от Хелмут Рейнуар

Добре, че нямаше хроникьори и антиквари.

Щом свърших / иииии, това само как добре звучи, а?/ имах нужда от финансовата помощ на графовете на Шампан, за да си взема каса шампанско и да се успокоя.

Спокойствие, спокойствие и силна храна

Търсене