БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

РАЗЛИЧНИТЕ

Стела Борисова Ташева (тъмноока)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл: Пиеса

 

 

 

РАЗЛИЧНИТЕ

Камерна пиеса в 5 сцени.

 / Пиесата е написана за участието е конкурс "Славка Савова" 2003 за театър 199./

 

 

 

 

 

Кратко описание на героите:

 

Адриана Пеева

34 годишна, красива, изискана, борбена и чаровна. Архитект и дизайнер, разведена с едно дете. Преуспяла.

Юлиян 

28 годишен, хубав, спортен тип,  богат, натрапчиво умен, хладнокръвен, студен.

Пърсивал Неру

 35 годишен, чужденец. Строен и усмихнат, муден и тежък донякъде, спокоен.

Ивет Яновска

 24 годишна, току що завършила, мебелен дизайнер. Сладка, секси и неуверена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сцена I

Апартаментът офис: Работно място, диван за гости, бар плот. Много стъкло, много арт и много шик. Врата, и огледало в цял ръст.

Сцената е в мрак. Прожекторът пада върху Ивет - тя е права до бюрото с компютъра. Обажда се по телефона и се оглежда в огледалото успоредно с това. Ивет е красива и млада, с модерни и хубави дрехи, подчертаващи фигурата и.

 

Ивет: Здравей мила, аз съм.. Самичка съм в офиса, да. .. Ти как се чувстваш днес? Аз ли? Ми, да на работа съм си, само че още не е дошла... Всеки момент ще се появи...Никой не знае какво точно е станало. Лицето й е обгорено частично, рамото и гърдите...Лявото струва ми се... Разбира се, има голяма надежда... Тя ли?  Не, не се предава лесно, не и тя. Нали затова никого не пускаха в болницата... Никого, дори и Юли не пожела да приеме...Не пожела, сигурна съм! Близо месец... На мене ми е жал разбираш ли? Беше много красива жена........Да...да...Ще видим. Не е лесен характер.... Сигурно ще наеме - има си достатъчно пари.... Аз ли? Ами да... Ами нищо.. Излязохме вчера - да се разведрим, да починем... Ами кафе, на кино....Има някакво ново клубче надолу по канала... Никак не беше лошо. Елегантно, мда...Обстановката..Цените ли? Ами нормални струва ми се.... Знам че не  си падаш по евтиното.. Не, не е като в онази дупка, знам че никак не ти хареса... Но момчето не е виновно! ... Нова рокля?!!! Страхотно! И  каква?....ООО!!!...О-о-о-о!... Само толкова? Оттам?...Оооо! Знам я да, наистина , гледах я миналата седмица. Интересна е да.... Хубава линия. (Шумове от отключване на вратата, събличане на палто, сваляне на обувки)...Харесва ми разбира се! И наистина е маркова!... О, не знам.. Много е.. не е...Елегантна е, точно така! Е -е-е.... ( от вратата в дъното влиза Адриана, главата й е в сянка, и нарочно се бави в тъмната зона на сцената). ... Ами поздрави на Пешката. Ще се видим в края на седмицата тогава... ДА!.. Дочуване..

 

Адриана минава напред, ръката и рамото й са превързани, лицето й остава наполовина в сянка. Когато минава покрай огледалото се вижда, че левия й профил е в белези. Движи се бавно и гъвкаво.

 

Адриана: Здравей Иви.

Ивет: Какво ще си поискаш, шефке?  В тия болници сега е същински ад, там и едно кафе не могат да направят като хората!!! Или може би чай? Капучино?..

Адриана: Ами н-не. Нищо засега. Казвай да чуя новините. От миналата сряда има ли нещо ново?

Ивет: Търсят те разни клиенти. Появиха се и някакви нови - в понеделник, но им казах да дойдат след 20-ти април, както ми беше поръчала. Обади се...

Адриана: Какви нови? Обясниха ли нещо?

Ивет: Не ги бях виждала преди, но нали предпочиташ да не говоря нищо предварително, за да не създавам погрешни впечатления и нищо не съм разпитвала... Обади се ...

Адриана: Ама ти не ги ли попита какво искат? Координати оставиха ли?

Ивет: Но те търсеха теб и като разбраха, че ще отсъстваш дълго и нищо не искаха да обясняват.

Адриана: И аз как сега да знам какво са искали? Иви, нали сме се разбрали да записваш клиентите... всички клиенти! Ти каза ли им, че съм в болницата?

Ивет: Не, не съм, казах им, че си извън страната и ще си дойдеш след 20-ти.. Говореха за някакъв хотел. Като разбраха, че те няма, просто си тръгнаха.

Адриана: Какъв хотел?

Ивет: Не знам, наистина, не знам - казаха: “Търсим госпожа Адриана Пеева във връзка с един хотел..” И аз казах - "Много съжалявам, тя е извън страната, ще си дойде след 20-ти мога ли да Ви помогна с нещо?"

И те ме питаха каква съм - казах: "Дизайнер съм, сътрудник на  госпожа Пеева..." И те казаха: "Ами добре, ще дойдем тогава след 20-ти. Приятна работа.."

Адриана: И кои бяха тези “те”?

Ивет: Бяха двама, на около 35-40 години, единият не беше българин. Приличаше на французин.

Адриана: Защо пък на французин?

Ивет: Много беше елегантен, говореше на “р” и “л”, с акцент.. (въздиша, поглежда с очакване за коментар към Адриана и продължава)...Звъняха много хора, а от по-спешните тази седмица Петров и Атанасов звънят всеки ден, и госпожа Петреску звъня, и Моника, Петра от “Инфоекспред”.. И Юлиян... звъня и идва дотук почти всеки ден.

Адриана: Нищо спешно не виждам в Петров - мисля, че с неговите обекти сме приключили. Атанасов какво искаше?

Ивет: Ами Петров казваше че сте необходима ... като авторски надзор... да проследите проекта си докрай...Обаждаше се да се оплаква... Атанасов нищо не ми обясни. Звънеше да пита дали нямам връзка с Вас? Защо сте си изключвали GSM-a? Дали случайно няма да минете през Париж понеже и той бил там за уикенда и да се видите. С дъщеря си ли сте? Наистина ли не сте оставяли координати? Може би се криете от него? Но той знаел как стават тези работи в този бизнес! И защо Ви няма на 20-ти? Ето днес вече е 22-ри...

Адриана: Достатъчно, изморих се само докато слушах.. (усмихва се). Уловила си нещо от господин Атанасов... Иви, направи ми кафе, моля те: чер-рно, без захар! Не издържам повече...

Ивет: Отивам. (вече говори иззад бара, от разстояние и без да гледа към шефката си). Юлиян също много звънеше. Каза, че от болницата не го свързвали с теб и не разрешавали посещенията.

(Адриана е пред огледалото в този момент и наглася косата си, така че максимално да прикрива белезите. Избягва светлината и се върти. В един момент рязко прибира косата си на опашка, лицето й остава открито.)

Адриана: В болницата ми казаха да избягвам контактите. Знаеш: пълно спокойствие и така нататък...

Ивет: Ами и аз идвах и носех плодове в началото, но не ме пускаха ... На мен обаче ми вдигаше телефона.

Адриана: Работата трябва да се върши.

Адриана: И болниците са губене на време, на много време... Побърках се просто... И честно да си кажа Иви, в началото никой не исках да виждам, разбираш ли, никой... а после свикнах и .. ми беше добре така. Накрая се обаждах веднъж седмично - колкото да потвърдя кога излизам - знаех, че ако е истински спешно, ще ме издирят.

Ивет: Сигурно е било много болезнено, този взрив тъкмо в лицето ти...

Адриана: (сяда на бюрото и почва да проверява документите).. Не мога да кажа, че беше приятно.

Ивет: (носи поднос с кафета. Шокирана е от белезите, но упорито се прави, че не ги вижда.) Вчера се обади Клара.

Адриана: (стреснато) Ти не си говорила нищо за мен, нали? Не искам да тревожим детето...

Ивет: Нищо... Но тя няма ли да дойде в края на месеца? Нали имахте планове за ваканция - “майка и дъщеря”?.

Адриана:... Мисля, че ще я изпратя със семейството на баща й - летуване в Южна Франция. Знаеш - замъци, провансалска романтика..... да пътува, докато може....

Ивет: Но тя много искаше да те види.

Адриана: Не мога, просто не мога. Предстоят ми и няколко операции.

Ивет: Предписаха ли ти някаква диета? Билки? Масажи? Нагревки? Знам страхотен нов козметичен салон. Козметичката е просто върхът! Изключителна е! Предлагат и аромотерапия, специална музика и .. толкова са любезни...

Адриана: Мисля да използвам салона в клиниката. Все пак там всичко е под лекарски контрол.

Ивет: Права си! Трябва внимателно да се подхожда към тези неща. Сигурно те подготвят за операциите.

Адриана: Поне 3 операции каза докторът. Само за лицето. А имам толкова много работа!

Ивет: Работата не е най-важното!! Трябва повече да се грижиш за себе си! Вярно, мъчително е това висене по болниците... Но трябва да го използваш, за да си починеш, да се поглезиш малко. Представяш си, че си някъде на почивка - ще слушаш само нежна музика, ще ядеш най-здравословната храна, всякакви козметични процедури...Нови прически...Ще си избереш нови дрехи...

Адриана: Не мисля че толкова ще прилича на школа за манекени.... а и дрехите няма да отиват повече от обикновено на белезите ми.

Ивет: (Прави физиономия зад гърба й.) Казах го в смисъл че можеш да експериментираш със стила си, да се поглезиш като жена... на почивка...

Адриана: Нямам настроение за експерименти в стила...Не мога да си почивам, когато тук се е натрупала толкова работа!!.... Какво направи с проекта на ресторанта?

(Чува се шум от отключване на вратата. Адриана се дръпва в сенките назад, Ивет започва да полива цветята, като се прави че не чува и не вижда. Юлиян влиза, вижда Адриана и оставя цветята които носи встрани, устремява се към нея, прегръща я и я целува по устните, без да каже нищо. Тя се извърта настрани при целувката и демонстрира лицето си, завъртайки белега си към него. Той я целува за втори път този път нежно, все така мълчаливо. Тя се изтегля в средата на стаята. Ивет ги наблюдава втренчено)

Адриана: Иви, Иви, моля те, иди до офиса на Петров и поискай всичката налична документация за извършената по проекта работа. Кажи им, че не съм се върнала още, но искам да видя докъде са стигнали, веднага щом се прибера... По пътя мини през някой магазин и да заредим хладилника - вино, плодове, сирена, шоколад...знаеш. (Ивет кимва и тръгва към вратата) ...Тази папка им я върни на Инфоекспред - не ми изглежда пълна. (Ивет се спира, понечва да каже нещо). На никой не казвай, че вече съм тук, чуваш ли, аз ще ги потърся утре.... А, да и се отбий през болницата, че там все още получават поща на мое име и им кажи да я препращат тук... Мм...  документите са в колата.. (Ивет кимва и продължава към вратата).  Почакай, ти нали си изпратила писмата на Моника? ... Много е важно да пристигнат навреме!... (Ивет кимва и изчаква на прага за последни инструкции, Адриана мълчи замислено и я освобождава с ръка. Щом Ивет излиза навън, я извиква обратно) ...Повтарям - все още ме няма за никой - имам да обмислям твърде много неща... (Ивет излиза отново, и отново Адриана я извиква) ...Иви, и непременно купи цветя по пътя - тук е заприличало на гробница... Ириси - сини - да, всъщност тъкмо от това имам нужда!... И кажи да не ги опаковат като найлоново кошче за боклук... Всъщност изобщо да не ги опаковат... И може и хризантеми за глинената ваза - виждам, че е празна. (Ивет изнервено кимва и излиза, след малко без да я викат се появява на прага и поглежда Адриана с очакване. Адриана не я забелязва и се обръща гърбом, после рязко тръгва към вратата повишавайки тон) Иви, Иви...

Ивет: (вече с усмивка) Да?

Адриана: Не знам колко бензин има в колата, но зареди догоре, може да ми трябва за вечерта....От бензиностанцията на ъгъла, че... знаеш...

Ивет: Добре. (излиза, чува се захлопването на външната врата)

(Адриана рязко скача, явно пак е забравила нещо и хуква да я догони. Разколебава се в средата на пътя - пред огледалото. През цялото време Юлиян е изчаквал мълчаливо до стола й. Адриана посяга към телефона.)

Адриана: Дали да не...

Юлиян: В този офис всичко е в последния момент - както винаги.

Адриана: (изглежда възмутена, после се усмихва) Мислиш ли, че ще се променя за един месец в болницата?

Юлиян: Твоята организация няма да я промени и ядрена заплаха. Представям си как се обаждаш за потвърждение: сигурни ли са, че това наистина е последния срок? И с кой можеш да говориш да разрешите проблема... А не може ли да важи пощенското клеймо на ултиматума... Впрочем имаш ли планове за вечерта?

Адриана: (извръща се). Не, страшно съм изморена.

Юлиян: Мисля да те поканя на тиха вечеря.

Адриана: Не се чувствам достатъчно силна, за да излизам все още - хората ме изтощават.

Юлиян: Тогава нека отидем у нас - само ние двамата. Мога да бъда и неустоимо мълчалив.

Адриана: Наистина съм твърде уморена - дори за една мълчалива вечеря.

Юлиян: Тогава нека не вечеряме. Ще поседим малко заедно - и можем даже да пием на гладно.

Адриана: (ядно) Нямам сили, не разбираш ли?...

Юлиян: Но си вече тук... и се чувствам щастлив от това... (усмихва се).Остава само да уточним какво трябва да направи човек, за да прекара малко време с теб...

Адриана: Сделка ли предлагаш?

Юлиян: Питам за цената!

Адриана: Не знам, наистина не знам... В болницата не исках ... не биваше да се виждам с никой... Мислех, че вече се чувствам готова. Но в момента не мога да понеса някаква романтична вечеря, сякаш всичко си е останало същото, а не е!

Юлиян: Това е първото искрено нещо, което чувам от теб тази вечер.

Адриана: Повярвай ми, в мен се натрупала толкова искреност, че ми иде да я изкрещя!

Юлиян: Ами тогава крещи!

Адриана: (изглежда сякяш наистина ще кресне, но се усмихва). Не мога.

Юлиян: Момичето ми... (прегръща я) Боя се за теб...

Адриана: Това "момиче"... (Рязко се дръпва). Аз... съм с 5 години по-голяма от теб. По-стара, по-уморена, по-цинично настроена!

Юлиян: Знам, че харесваш възрастта ми.

Адриана: Така е, но в момента ми изглеждаш по-непростимо млад и оптимистичен дори от Иви.

Юлиян: Прости ми, ако те дразня без да искам... Просто се опитвам да разбера какво се е случило с теб. Нали съм твоя верен паж, забрави ли?

Адриана: Какво се е случило с мен? Искаш да знаеш?...Е добре: предстоят ми три, най-малко три операции, за да възстановя лицето си. С незадоволителни изгледи за успех.

Юлиян: А изгарянията по тялото?

Адриана: Вероятно това ще е следващият етап... Зависи от това как ще се справя с първите интервенции. Шансовете ми да остана в белези за цял живот са повече от 40%.

Юлиян: Боже, Анчу, сигурно си ужасно уплашена.

Адриана: Това е нормално. Нормално е да съм уплашена... Ти не си ли?

Юлиян: Ужасно съм уплашен за теб.

Адриана: Не бива да се страхуваш - аз съм силна жена.

Юлиян: Виждам. Освен това си решила да бъдеш героична: С Иви ще работите по текущи задачи, изглеждаш овладяна като японския посланник... Демонстрираш ми как нямаш нужда от подкрепа... и от мен по-специално.

Адриана: Разочарован си, че не ридая на рамото ти? А как щеше да се почувстваш ако започнех да се оплаквам? Не ми е нужно твоето съжаление!

Юлиян: Не те съжалявам.

Адриана: И с какво право ровиш в душата ми? Играеш си на психоаналитик... на бедното малко богато момиче? Тялото ми е белязано... и боли...не смей да ми казваш, че ме разбираш!

Юлиян: Аз те обичам.

Адриана: И кога реши така?

Юлиян: Знаех че те обичам... още от първия ден.

Адриана: Това прозвуча евтино...(Юлиан говори едновременно с нея). Ненавиждам клишетата.

Юлиян: Ненавиждам клишетата... Знаех, че ще го кажеш. Няма да ме изгониш толкова лесно.

Адриана: Не се и опитвам.

Юлиян: Анчу, защо се дразниш от мен? Разочаровал ли съм те някога? Изобщо някога?

Адриана: Ти наистина си бил моят рицар! Извинявай не те познах без коня!

Юлиян: Искаш ли да положиш усилие и да се държиш нормално? Не като в тъп сериал.

Адриана: Уморена съм вече... И имам много работа.

Юлиян: Няколко човешки изречения не може да са толкова изтощителни. Хайде бъди мила с ближния си - знаеш , Бог е любов...(смее се).

Адриана: Този сорт сентенции са прелюдия към молбата за пари при уличните просяци...(пауза). Не разбираш ли колко ми е трудно? Не бих могла да го изговоря - не ми достигат думите. Само преди месец бях силен човек с цел и посока. Сега съм почти инвалид - и със сигурност плаша хората. Всичко друго, но не и красива жена. И то заради глупава нелепа случайност... тъпо невнимание... Представи си, в единия миг си млада и красива, желана свободна... а след това си белязана.(пауза). Не искам, не искам да се оплаквам и самосъжалявам. Това отблъсква, предизвиква презрение. Слабите духом се оплакват! Силните гледат проблема в очите.

Юлиян: На всеки може да се случи нещастие. Защо мислиш че си по-застрахована от другите хора?

Адриана: Ооо, очевидно е, че не съм! Но никой не вярва в нещастието, докато не го сполети.

Юлиян: Така и не разбрах как стана всичко. Онази вечер те оставих жива и здрава все пак.

Адриана: Няма нищо за разбиране. Приготвях ястие  - беше много сложно и исках да е идеално подготвено, за гостите следващия ден. Печката и тенджерата - знаеш от онези старомодни тенджери под налягане... Защо по дяволите не я бях изхвърлила още преди 10 години... Издаваше странен шум и се доближих  да видя какво става. Може би съм закачила капака с ръка... Не помня. Проклетото нещо избухна в лицето ми. Знаеш ли, че в апартамента няма никакви поражения? Аз съм единствената... жертва. Свестих се на пода  и не усещах нищо - никаква болка. Помня - почудих се да повикам ли доктор, помислих си, че изглеждам ужасно. Погледнах ръката си и се стреснах. Дръпнах кабела на телефона и от усилието ме заболя, изплаших се много... набрах номера и зачаках, и мислех, че ще се задуша. Линейката пристигна бързо .. или може би я чаках векове, но разбрах какво точно се е случило едва на другия ден. В болницата. Болеше ме много, но се радвах че сте дошли да ме видите... а после видях лицето на Иви докато ме гледаше... Доволен ли си? Сега си свидетел на травмите в наранената ми душа!

Юлиян: Защо не си дадеш малко почивка? Посвети се на лечението си. Случило се е нещо ужасно признавам... Но с времето нещата ще се подредят. Ще ги преосмислиш и...

Адриана: (прекъсва го) Върви си, Юли.

Юлиян: Сега какво сбърках?

Адриана: Наистина имам нужда от време за себе си.

Юлиян: Искам да ти помогна.

Адриана: Сега точно нямам нужда от помощ. Искам да остана сама.

Юлиян: Сигурна ли си? Боли ли те нещо? Добре ли си?

Адриана: Добре съм повярвай ми.

Юлиян: Искам да поговорим тези дни. Отивам си сега... но искам да говоря с теб.

Адриана: Ще те чакам. А сега довиждане.

<SPAN style="FO


2005-03-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)