Легло

Леглото, в което заспивам, е тъжно море –

По-тъжно дори от сълзите, с които го мокря.

Потъвам във него – и чайка съня ми гребе.

Оглеждам се в него – и моята сянка е вопъл.

Връхлитат ме сини мечти като бесни вълни

И аз в глъбините на своите сънища плувам.

Прибоят на песен желана в съня ми звъни.

И как ме прегръщат вълните – до болка сънувам.

В стената се блъскам – а тя е подводна скала.

Будилникът стряска съня като зъб на акула!

Въже водораслово тегли към бездна съня,

А моята жажда за обич го къса и плува.