БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

трета част на изгубения сън

Serenity (skadi)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл: Driada

Дъжд Падам на колене в мократа трева, Ноктите ми се забиват в калната й плът… Затворените ми клепачи усещат сълзите на Земята... Вали , а от устните ми се пролива кръв... Обръщам лицето си към боговете И моля дъжда да изтрие спомените ми Водата се стича по тялото ми... Задъхана от отровния въздух, Поглеждам ръцете си впити в меката пръст… Отривам ги , а по тях се стича гореща кръв… Ледените капки падат като кинжали по разранената ми плът, Не съществува нищо… Нито тежестта на въздуха, Нито ледените сълзи на Земята, Нито грубата пръст , в която се опитвам да заровя себе си … Искам да крещя, а плача- От очите ми капят спомени , Лакатушат се по бузите ми и се стапят… Искам да изкопча болката си , Да изтръгна червея на болестта от сърцето си … Искам да разлея кръвта си и на нейно място да влея вода … Тялото ми бавно умира в локва от кал и кръв, А единствената ми мисъл е за болестта ми… Как искам да я изтръгна от тялото си, Да я отлея от кръвта си, Да я изтрия от спомените си… Тази невидима болест , която ме души, Която тихо се прикрива и спотайва По тъмните ъгълчета на душата ми зад стена от тишина… Сън Тъмни криле прорязват нощната тишина. Лунна светлина догаря в празнота Полет на гарван, носен от вятъра плава над боровете... Танц на светли звезди сред сини парцали нощ... Горският пламък се разгаря, като цветни стъкълца се сипят сълзите на Земята. Слънцето залязва зад старите борове, обрулени от есенните ветрове... заспиват в лъчи от злато, осветени от умиращи искри на стари светове... пазители злочести в тъмнина и мраз, обречени да са стражари на своя собствен страх... Гарвани ноща смразяват с крясъците на смъртта, бледи сенки из пътищата скитат , уморени от дневна светлина... Лънните лъчи проблясват сред клоните на старите дървета, където от хората се криех аз... Стъклени криле Да си усещал как целият ти свят се срива?!... Парче по парче и къс по къс се слива с тиха болка И глуха тъмнина… Подредената ти същност плаче И гасне последният ти дъх… Стигнал там – краят на черния тунел, Протегнал ръце да прегърнеш светлината , Някой спуска ледени решетки на милиметър От мъртвите ти пръсти, А светлите лъчи те давят през студените й пръчки И бавно потъмняват… Да си виждал как умира птица , Неспособна в Слънцето да се запали?!...
2005-02-20