БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

откъс 5

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Straysinger

Straysinger...рееше се над раменете на Рагнар, ноктите му бяха забити в сърцето на ледения човек...обгръщаха го, пропиваха се в него...теглеха и отдаваха късове илюзия и танци...въздухът сякаш бягаше от нощната двойка...замръзваше пред тях...хората не бяха хора, а бледи подобия на ловеца. Душите на минувачите се разливаха едно към друго в сремеж да откраднат възможно повече от околните...очите им се присвиваха и напомняха студения поглед на Рагнар. Straysinger се сгърчи конвулсивно, подобно на страхливо отстъпване... - И вие ли ги виждате?!...Надушвам ги, горчивият вкус на греховете им боде езика ми... те не са като нас...но това ви е добре известно,майко...крадат от дните си и като вампири пият емоциите си...Те са изтритите страници на историята- съществуват, но никой не може да го докаже. Дори те не вярват, че са тук и сега...А нас наричат чудовища в своите легенди...- Рагнар се усмихна лукаво като прокара пръсти през руническия надпис на дланта си. Знаците се разкървавиха, мирисът на кръв ги опияни за секунди. Нещото погъделичка врата му с ледения си допир, понякога почти успяваше да се материализира.Започваше да си спомня живота на тези създания, имаха толкова красота в душите си...паметта му се възвръщаше. Злото и болката в спътника му бяха негови творения...или пък обратното...все си чудеше дали не бяха противоположни, дали леденият човек не бе твърде жесток и глупав.Никой от тях всеоще не беше наясно точно какъв е, общото по между им- съдбата, която им възлагаше миналото. Straysinger опита да се заиграе с няколко лунни лъча, но те се изплъзнаха през пелерините му...обиколи няколко пъти спътника си и се спря пред едно малко свое подобие. Взряха се един вдруг...безизразните им очи се впиха в ледените същности...малкото чудовище изкара няколко пламъка пред себе си, които стреснаха ловеца. Отново се огледа, Рагнар вървеше няколко метра напред, опита се да го настигне и изведнъж съзря как мрака около него танцува по улиците...Беше го жал за тях, приличаха си, едно и също чувство ги беше създало, една липса ги водеше...но бяха коренно различни...Straysinger принадлежеше на друго време, на свят на легенди и поверия...тук хората бяха сиви. Духът простря нокти по спящото тяло на Оби, музиката играеше наоколо...цветни, нежни пухчета летяха из стаята. Струните на китарата страхливо потръпваха, дочу стенанието на къщата...мебелите ехтяха...удряха се насам-натам...реалността побесня и диво се разкъса на милиони парчета. Straysinger не успяваше да докосне Оби, макар че се намираше почти в него.
2005-02-20