БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

откъс 4

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Straysinger

Яркото пролетно слънце заслепяваше погледа й, насълзените очи се усмихваха нежно на момчето в ръцете й. Вятърът леко развяваше косите и ги рошеше с невидимите си криле... Наоколо природата разцъфваше, дърветата протягаха жадни клони към небесата и пееха с птиците...в сърцата им ехтеше ритъмът на пръстта. - Обичам те.- наруши хармонията Оби. Застиналата пастелна картина се размаза...боите се разтекоха...листата бързо пожълтяха и опадаха, грабнати в ловките ръце на есента. Девойка в зелена роба отнесено затанцува по хълмовете, понесла на длани времето. Танцът й се завъртя около Оби и Вела, прегръдките им се разкъсаха, в нищото около тях се различаваха откъслечни очертания на призрачни пелерини и дълги, тънки нокти...студ. По разпуканата плоча капеха огнени листа, пламъците им играеха диво в сълзите на тишината... - Синко?!...Оби се свлече сред заспиващата природа и прегърна останките от бъдещето си. Straysinger все още не съществуваше, но помнеше...наблюдаваше с интерес на фона на залязващото слънце...заигра се с вятъра в клоните на няколко храста и се понесе към града... *** Обви създателя си в ледените си пелерини, погали го с тънките си нокти...затанцува в очите му като ледени снежинки...Рагнар усети докосването на зимата... -Какво съм аз ?!- прошепна в ушите му...-Създаде ли ме...или аз създадох теб?!Спомням си, сега си спомням... Пулсът му се ускори неочаквано бързо, изпитваше желание да се разкрещи от щастие...или объркване...всички тези неясни картини, придобиваха нови измерения, нов, познат смисъл. Тя беше тази, която помнеше... Отнякъде се дочу пърхане на криле и няколко крясъка разбиха нощтната пустота...
2005-02-20