БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

откъс 2

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Straysinger

Детето пресече улицата и се озова сред купищата еднообразни хора. Отнесено се блъсна в мъж с жълт работен костюм, извини се, но намусеното лице на непознатия го преследва чак до училище…имаше нещо различно в него, нещо което привлече вниманието му за кратко и изчезна, както се беше появило… Straysinger простена иззад стените, излезе от глухата класна стая и се заигра сред слънчевите лъчи… Забеляза пресните стъпки на хлапето и се затича назад... във времето…Странникът като че ли влезе и излезе през него, за миг се усети заплетено в някакъв лабиринт, знаците се завъртяха във вихър от непонятни цветни слова и избледняха с образа му…разкъса времето с нокти и се върна на улицата.Стар познат?! Луната изгряваше над града – кърваво червена се издигаше бавно и протягаше пипала към залеза. Straysinger се просмука в стаята на Оби.Погали бледото му лице…куп спомени се опитаха да намерят място в ума на нещото, но не бяха допуснати от забравата…То усети необичайна болка някъде из въздуха, опита да я намери, но така и не разбра дали беше в него или извън…изостави я.Беше му толкова близък, в същото време далечем...жив, изглежда това беше разликата...Искаше му се да се добере до сърцето му, да стисне в безжизнените си нокти душата му и да опита вкуса на кръвта... Завъртя няколко от пръстите си в косата на музиканта…какво беше различното между тях и него…защото хлапето, музиканта и всички тези хора имаха нещо, което Straysinger нямаше?!...Прииска му се да им го отнеме, да впие нокти и да им го открадне, но не знаеше дори какво е…надушваше го сред музиката, сред символите, сред думите които си разменяха в тези странни цветни танци…и после следата се губеше. Оби се замечта…спомни си Вела, нежните й ръце, меките и влажни очи…дланите му се протегнаха към един избледняващ призрак… прозрачна, топяща се мозайка…Straysinger опита да улови спомена му…няколко кадри от него заподскачаха из стаята…Оби и Вела танцуваха в стара порутена страноприемница,дългата й кървавочервена рокля сияеше край запалената камина, музиката ехтеше,цигулките живееха своя собствена реалност…после, после ...Музикантът лежеше сред пръстта и късаше крехките тревички, от очите му се стичаха капчици…каменната плоча пред него беше разбита на парчета…сред поляната имаше хиляди такива, с какво тази да беше по- различна?!…Нещото се зачуди що за странно изкуство беше това?! Струните вибрираха под пръстите му, нотите се просмукваха из стаята и плетяха затвора на Straysinger…тези решетки бяха толкова здрави, истински…побърза да се разлее през процепите им и да се измъкне. Хлапето отново сънуваше…тези сънища вече доскучаваха, прииска му се да си намери нови. Погледна спящото момиче без да успее да вложи някое от новооткритите емоции в действието си, и избяга сред лунната тишина…тишината ридаеше своята вековна мъка… Ловецът на сънища витаеше над сградите, носеше се по вятъра и танцуваше есенния си валс с листата…мирисът на зимата омагьосваше града…
2005-02-20