БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

откъс 1 (началото)

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Straysinger

Прокара дългите си пръсти през копринената материя...ноктите я разрязоха на парцали, без дори да се докоснат до присъствието й. Опита да остане будно, концентрирано в действията, мислите си...желания?! Бавно всеки спомен потъваше в забрава.Въздухът танцуваше по сълзите на тишината... Straysinger се разля из аромата на стаята, понесе се по крилете на звучащата музика и я обходи.Стените бяха изрисувани твърде небрежно в тъмни и ярки краски, разкъсани сред тях трептяха стихове и историики на бели платна, които привлякоха вниманието му. Вратата се отвори, Straysinger сгърчи етерното си тяло, ледените тръпки се забиха като игли по кожата на Оби- изтръпна и бързо разтри дланите и лактите си.Тръшна се на леглото и усили музиката, искаше да изгони всичко от главата си, дори така познатата празнота. Опита да се изсипе навън през прозореца, но се върна...Застана до светнатата лампа,и го помилва нежно със мелодиите си, момчето се нацупи...накрая хвана два лъча от реещите се и с нокти излезе през прохода им. Оби стана и пусна печката, стопли се неочаквано бързо... Носеше се с вятъра и няколко листа... не обичаше улиците, но нощем придобиваха особен чар, сияние...усещаше душите, дори ги вкусваше по пътищата...Толкова много...забравени. За кратко се заигра с косите на едно момиче и продължи...живота бучеше, лепеше се наоколо в своите диви проявления. Straysinger обичаше живота, макар да му се струваше токова далечен, харесваше му да слуша непонятните думи, да опитва да докосне плътта им...напразно.Глухите му стонове се разливаха по същността и се стичаха от тишината...липса.Помнеше някакъв странен сън...изгубен сред хаотичните му търсения...една жена и жаждата за кръв.Участ очакваща наказанието си... Завъртя се из клоните на едно дърво, прокара всичките си усещания през него, опита да застане в него, по него...но пропадна или по- скоро се понесе отново- леко и свободно в нощта. Детето беше заспало в пухестите завивки... вля се в дробовете му, огледа се в мечтите му. Хлапето отвори портите на съня си, Straysinger бе допуснато. Светлината посиня, смени няколко пъти нюансите си. Играеха заедно на яркозелените хълмове...гонеха се един- друг, песента се носеше-нежна и ярка... -Какво съм аз?!... Детето се събуди за училище. Оби не мигна цяла нощ, прегърнал китарата си, опитваше да изрисува някакви непознати ноти, толкова близки като...като тишината...
2005-02-20