БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Влюбеният Трифон Зарезан

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

 

пиеса от Sarcomadroll

 

Учатващи:

 

Трифон Зарезан, Ерос, поетът и съпругата му, Венера, Диана, трима певци, музиканти и статисти

 

   Пиесата започва с песен за китара. Изпълняват двама мъже и една жена (до края на представлението всички песни се изпълняват в такъв състав)

 

Песен I

 

Това е приказка за двама богове

Ерос Афродитов единия се зове

А другият, разбира се, е Трифон Зарезан

Приятел във нужда на всеки пиян

 

А виното, а виното не спира да тече

За радост на хората, които ги влече

 

Празникът им общ- 14-ти февруари

Бе повод за кавги и злостни коментари

Ерос даде старт на цялата история

От завист че Трифон му отнема аудитория

 

А виното, а виното не спира да тече

За радост на хората, които ги влече

 

Пияниците, казват, не почитат Любовта

Затова той уцели Трифон със една стрела

И бедният сатир в сърцето наранен

Попадна моментално в сладък женски плен

 

А виното, а виното не спира да тече

От Трифоновото Зарезаново сърце

 

Първо действие

 

   Трифон Зарезан замечтан пие вино седнал на една маса малко встарани от сцената. Той наблюдава влюбено една жена, която безуспешно се опитва да разпали отново чувствата на своя съпруг. Към масата на Трифон Зарезан се приближава Амур.

 

Амур(подигравателно): О-о, съименника, къде пак си се отнесъл? Още ли съзерцаваш онази смъртна и търсиш загубеното си бъдеще на дъното на чашата с вино?

 

Трифон Зарезан (язвително): А-а, Стрелецът на сърца е дошъл да ми изкаже своето фалшиво съчувствие

 

Амур(невинно): Нима се съмняваш в искреността на своя брат?

 

Трифон Зарезан(поклащайки глава с горчивина): Как мога да вярвам на човек, който си сменя имената при всеки полъх на вятъра - първо беше Ерос, после стана Амур, сега си се кръстил… как беше..а-да- Купидон, утре-кой знае може и Азис да се наречеш…

 

Амур(весело): Ха-ха-ха, кръчмарската публика май ти е повлияла доста, но така или иначе твоето прозвище няма да се промени - ти винаги ще си останеш Трифон Зарязания и акълът ти ще се измерва само в литри.

 

Трифон Зарезан(ядно): И това го дължа на теб, нали проклет крилат гей?

 

Амур(нехайно): Виновни са стрелите ми, не аз

 

Трифон Зарезан (разпалено): Тогава направи така, че някоя от тях да улучи и жената , в която съм влюбен, за да не се терзая.

 

Амур (със снизходително доволство) Колко типично, никой влюбен не ме моли да го улуча с антилюбовна стрела, за да му премине чувството, всички искат да застрелям и обекта на желанието им. Не, братко, това е против правилата. Ти знаеш, че всички сме слуги на съдбата. Щом тя е предопределила да страдаш от несподелени чувства, кой съм аз, че да й се противя?

 

Трифон Зарезан (мрачно) Значи няма да ми помогнеш, няма да пожертваш за мен някоя от стрелите си?

 

Амур(благо): единственото, което мога да направя е да изпия чаша от това превъзходно вино за твое здраве и за здравето на онази прелестна жена там долу. Тя също страда, както забелязваш. Любовта на съпругът й към нея отдавна е угаснала, на нали знаеш песничката “Аз търся тебе, ти търсиш друг…” Наздраве, приятелю, сега аз трябва да отлитам, чакат ме още много влюбвания и разочарования тази нощ (тръгва си).

 

Трифон Зарезан (подхвърля след него, Амур се обръща): Амуре, знаеш ли защо винаги улучваш толкова безпогрешно сърцата на другите? Защото в теб самия няма сърце.

 

2 сцена

 

   Съпругът- поет и неговата разлюбена съпруга.

 

Поетът(рецитира сам на себе си, с лист хартия в ръка):

Твоята любов и твоите спомени

Са подобни на огромно птиче ято и на клони тежки с плодове

Пада нощ върху сърцето ми…

 

Жената (приближава притеснена): Скъпи, преуморен си. Направих вечеря за нас преди час. Запалих свещички, за да ни е хубаво, но храната изстина, свещите угаснаха, а ти от часове стоиш в кабинета си…

 

Поетът(поглежда сякаш през нея, търсещ вдъхновение)

Пада нощ върху сърцето ми

Но луна е любовта ти…

 

Жената (търпеливо, със скрит копнеж): Преуморен си. Ела да си легнеш при мен…

 

   Той се приближава до нея , гледайки я с желание

 

Жената (продължава объркана, копнежът в гласа и прераства в болка): Желая те. Исках да…

 

   Той я прегръща втренчен без да изпуска листа, изведнъж я обръща с гръб и я навежда леко пред него, сякаш иска да я обладае…но в последния момент използва гърба й за писалище и трескаво дописва стиха, който е в главата му.

 

Жената (дръпва се разплакано):Не! Остави ме! Мислех…исках тази нощ да е по-специална за нас, но ти отново развали всичко. Винаги го правиш. Винаги!

 

Поетът (объркано): Но скъпа, това е за поетичния конкурс, нали знаеш колко ми е важно да го спечеля…

 

Жената (отдалечавайки се се обръща и плаче): А аз, аз не съм ли важна за теб? Не съм ли…?

 

   Тя си ляга разплакана.Поетът скоро я забравя и продължава да рецитира сам на себе си…

 

Сцена 3

 

   Трифон Зарезан се явява на жената и й пее в съня й.

 

Песен II:

 

Знаеш ли какво е да желаеш

С детска неотстъпност нечий спомен

Да живееш в него и да знаеш

Че си приютен, но си бездомен

 

Знаеш ли какво е да почувстваш

Как с кръвта си мъртъв миг събуждаш

Чуждата целувка сам да вкусваш

От любовен сън да се възбуждаш

 

Мое спящо, влюбено момиче

Всяка нощ край тебе аз се спирам

И прошепнал своето “Обичам”

Миг преди да съмне аз умирам

 

 

Жената (отваря очи): Ти отново си тук, аз не зная будна ли съм или е сън това, не зная също демон ли си или ангел?

 

Трифон Зарезан (нежно): Аз съм просто някой, който те обича, така, като никой друг на този или на онзи свят

 

Жената (развълнувано): Значи, ти идваш от смъртта при мен?

 

Трифон Зарезан: Да, аз съм грешник, неизплатил своя грях. Душата ми е мръсна, но любовта ми към теб е чиста

 

Жената : Гласът ти и този аромат, навсякъде около теб…опияняват ме!

 

Трифон Зарезан: Аз съм този, който превръща в еликсир сълзите на есента. Ела с мен, направи ме свой любим и аз ще ти дам да вкусиш от щастието на забравата

 

    Той посяга да я целуне

 

Жената (се отдръпва)Не! Не мога…Съжалявам! Моето сърце принадлежи на друг

 

Трифон Зарезан (с горчива усмивка): Сърцето ти…да, аз най-добре познавам болката му. Но онзи, за когото ти копнееш, живее в стъклен свят, а ти си просто едно от многобройните огледала, в които той вижда само себе си.

 

Жената(объркано) Аз…истина е, че от него лъха хлад, но не винаги е било така. Някога той ме обичаше истински и вярвам, че това чувство отново може да бъде възкресено

 

Трифон Зарезан: Знам, че изпитваш болка, но от надежда повече боли, тя е като рана, която никога не зараства. Забрави го! Ела със мен

 

Жената (умолително): Иди си, моля те

 

Трифон Зарезан (подканящо) Но ти можеш пак да си щастлива. Ела…

 

Жената (твърдо): Обичам само него, това е моето щастие. Иди си и ако наистина е вярно, че ме обичаш, не идвай повече, заради мен.

 

 

Сцена 4

 

    Започва с песен

 

Песен 3

 

Разбрал, че ще изгуби своята любов

Трифон Зарезан на всичко бе готов

Той направи нов колчан с бронзови стрели

И тайно искал с тоз на Ерос да го размени

 

Същият бил, същият бил новия колчан

Хитро го измислил Трифон Зарезан

Купон да вдигне страшен бил неговият план

И да направи смяната щом Ерос е пиян

 

     Ерос и Трифон Зарезан седят и пият. Богът на любовта вече се е омотал.

 

Ерос (фъфлейки пиянски): Значи дойде на мойто, а?Увря ти акъла, видя че тая не е за тебе и сега ще кротнеш. Я кажи сега ти мен уважаваш ли ме, щот’ мен повече хора ме тачат от тебе, ше знаеш, а-така, щот ние с тебе можеме да сме партия, нали така. То не е речено, че нали…така де и алкохолиците могат да се влюбват и обратното е вярно. Значи слушай ся- ти ги опиваш, слагаш им упойчицата така а се каже и аз бам-една стреличка, нали ми следиш таковата…мисълта. Келнер тия криле мойте ли са или на печения фазан дето си го поръчааме?До къде бех стигнал, що трябва да си делиме феновете на тия ония-що викаш айде сипи, сипи още едно ей майстор си ей- нямаш грешка…

 

    Ерос клюмва и остава заспал на масата. Трифон Зарезан безпроблемно разменя колчаните, взима златните стрели на любовта и ги заменя с обикновени- с бронзово покритие. Тържествуващ той започва да ги изпробва като стреля по случайни хора и се кефи от безобразията, които предизвиква. По сцената почват да търчат улучени от стрели младежи, които влюбено преследват бабички. Учителки с пергели и триъгълници гонят свои ученици, дори прибягва и един улучен, който е гушнал едно прасенце и го целува. Трифон Зарезан се поувлича в забавлението и като се осъзнава вижда, че му е останала само една стрела.

 

Сцена 5

 

Песен 4

 

Прекрасната Диана, богиня на лова

Извика специалиста по контрол на любовта

-Еросе,- му рече тя в гласа със властна нотка,-

искам да улучиш свещената ми котка

 

Не иска тя с мъжкарите да прави съвкупление

И да продължи свещеното им поколение

Една стрела в сърцето й оправя май нещата

Обаче-нещо сбъркаш ли- отрязвам ти крилата

 

-Бъдете вий спокойна, г-це Дияна

Моите стрели външно не оставят рана

Вашата любимка така ще се разгони

Че после ще ви ражда котета със милиони

 

Но…вижте Ерос връща се от своята задача

Защо мяукат котките така печално в здрача…

 

     На сцената е богиня Диана, с две придворни дами, галеща леопард. Появява се Ерос, гузен, в едната си ръка държи стрела, а в другата - умряла котка за опашката. Отвсякъде се чува жално мяучене.

 

Диана (гневно го посреща): Малоумник, какво си направил знаеш ли. Това беше единствената женска свещена котка от свещената ми гора в свещената ми планина и ти я уби!Сакатлъко къопав, ще те превърна в бурен, не- в жаба, в прасе! И такава гонка ще ти спретна, че ще ти се ще да си смъртен и да имаш само един живот….

 

     Котките мяучат прекалено силно

 

Диана (крясва) ТИШИНА!!! (котките млъкват, там някъде една не се усеща и продължава да мяуче, богинята светкавично си сваля лъка и я прострелва, пълна тишина)

 

Диана (продължава с леден глас): Казвай, мизернико, кой ти дава на тебе право да оскверняваш божествената ми особа!

 

Ерос (смутено) Ами аз…не знам как е станало…уцелих си я както си му е реда в сърцето- ей на- вижте (показва трупа на котката).

 

Дияна(бясно) Ти прост ли си, не мога да разбера или тъп- какви са тия десет дупки в сърдечната област на животното?

 

Ерос(обяснява още по-объркано) Ми нали, много котараци такова да я…и аз нали…за да ги хареса всички дет’се вика й вкарах повече от една стрела

 

Дияна: Вкарал й. Знаиш къв щи вкарам аз на теб! На колко си години ти, бе, малолетен престъпник! Къде ти е ловния билет? Разбойник малък. Бракониер! Аз ще…

 

      Изстръгва му крилата. Изневиделица царствено се появява Венера, майката на Ерос (Амур)

 

Венера(властно):Не смей да обиждаш сина ми, заради една нищо и никаква въшлива и бълхлива котка

 

Диана (гордо): Венера, дошла си да си прибереш отрочето или да се поогледаш за някой мъж, с който си пропуснала да легнеш

 

Венера(избухва) Не смей да ми говориш така. Аз съм по-висша в Пантеона от тебе. Имам повече храмове и повече светилища на мое име от която и да е друга безсмъртна.

 

Диана (саркастично): И още толкова заведения за лечение на срамни болести

 

Венера (бясно): Дърта девственица!

 

Диана (хладно): Елитна куртизанка! Ти спиш със смъртни…

 

Венера (злобно) А ти с овце…

 

       Двете се хващат за косите и минават на заден план. На фона на техните крясъци, без да ги забелязва Ерос спокойно разсъждава:

 

Ерос (пресмятайки): Оная вечер- к’во беше- един прострелях в дискотеката, двама в таксито, едно куче в подлеза, двама травестити по погрешка и после с Трифон дето седнахме, та първата, та втората…(пипа замислен стрелата и изведнъж върхът й се размазва в ръцете му)…Бронз! Гада му с гад, той ги е разменил докато съм лежал там мъртъв и изстуден от пиене той ги е разменил! И сега е при нея, за да я прободе с някоя от любовните ми стрели…Трябва да го спра…бързо, трябва да го спра…къде са ми крилатите сандали?

 

        Намира само един сандал, обува го и сандала почва да си лети и да му тегли крака в разни посоки, докато най-сетне го дръпва зад сцената

 

Сцена 6

 

       Трифон Зарезан спира до жената, която толкова въжделее. Тя е седнала в леглото си и е обгърнала с ръце коленете си. Съзерцава с тъга своя обезумял съпруг. Неусетно мислите й преминават в слова. Съпровод на невидима китара:

 

1.

Говориш ми. Дълго и непрекъснато

Аз усещам как слагаш думите

Като камъни ги поставяш

През реката ни. Да пресъхне тя

Искаш ти.

Нагазила

В тази вече тъй бавна

Тъй мътна, тъй плашещо плитка река

Приведена обръщам всеки твой тежък камък

И взирам се във всяка песъчинка

Като златотърсач пресявам тинята

За нещо стойностно

Което, може би, ти си изпуснал

С престорено чаровно невнимание

Както преди. Както в началото

Защо продължаваш да ми подаряваш цветя

След като виждам, че ти е безразлично

Дали им се радвам

Защо продължаваш да си до мен

А аз те усещам далечен и хладен. Защо?

Гузен ли си?

 

2.

 

Аз не очаквам от тебе чак

Да ми цитираш Флак

Или Гай Валерий Катул

Тях мога сама да си ги чета

Те са мъртви. А аз не съм чула

Нещо живо от твоите уста

Все още. Нещо като: “Обичам те!…”

 

Да, разкопките в Троя чат-пат

Са ми интересни. И за Шумер и Акад

Нещичко знам

И за културата на индианците Хохокам

Но в тоя стил казано на мене ми идва сега

Да крещя, да рева

Като умиращата лъвица на релефа от Куюмджик

Изведнъж ще прозвучи моя вик

Разпукал камъка за едно: “Обичам те!”

 

3.

 

Ти се възхищаваш в детайли

На “Малките холандци”, “Пусен”, “Моне”

Как изящно разголват тайни

Улавят погледи, устни, ръце

А в картините им прозират чувства

Но вглеждал ли си се в моите устни?

В очите ми?

Питал ли си се за какво жадуват те?

Прочете ли

Тяхното нямо желание: “Искам те!”

Тяхното пререкание с гордостта ми

Ръцете ми- прекършени в молба

За едно твое: “Обичам те!”

 

             Трифон Зарезан допира стрелата до гръдта си известно време стои замислен, трогнат. После се приближава до писалището на съпруга й. Поетът стои замислен пред един лист до него има бутилка вино и чаша. Трифон Зарезан му налива в чашата.

 

Трифон Зарезан (заповедно): Пий!

 

             Поетът отпива механично

 

Трифон Зарезан (навеждайки се до ухото му): Пиши

 

        Онзи пише известно време под невидимата диктовка на Трифон Зарезан. Щом свършва покровителят на пиячите го обръща с лице към съпругата му и забива стрелата в сърцето му. После неусетно си тръгва.

 

Поетът (скача възбудено): Да!…Да, това е! Написах го, съчиних го! Най-сетне…сигурно ще спечеля…!

 

Жената (стреснато): Скъпи, добре ли си?...

 

Поетът (сепва се стъписано като я вижда гласът му става нежен): Мила, знаеш ли колко невероятно красива си тази нощ? Обичам те! (слага ръката й на сърцето си) Сърцето ми бие тъй сякаш съм тичал към теб от много далеч, за да не закъснея, за да те заваря, преди да решиш да си тръгнеш от мен. Аз тичах към теб, изпреварвайки всяка мисъл за раздяла и моята награда сега бих искал да бъде единствено твоето “Обичам те!”

 

      Тя го гледа само миг недоумяващо, а сетне щастлива го прегръща и сгушена в него прошепва “Обичам те!”

 

Сцена 7

 

       Излиза водещият на конкурса за стихове и обявява:

 

Уважаеми дами и господа, бих искал да ви представя победителят в тазгодишния конкурс. Той би желал сам да прочете своето стихотворение, защото то е посветено на един много специална за него жена, която е тук сред нас в залата. Моля аплодисменти за “ Най-хубавото стихотворение”

 

          Излиза поетът (той нарочно няма име, както и любимата му, защото те могат да бъда всяка една влюбена двойка, която е събрала Свети Валентин) за да прочете

 

Най-хубавото стихотворение

 

(Б.а- стихотворението е на поет от www.poetry.com, за съжаление не зная името му и го интерпретирам по памет . избрах го защото наистина е печелило конкурс и отлично се връзва със смисъла на пиесата)

 

Снощи докато спях ми хрумна

Най-хубавото стихотворение

 

Беше пълно с блестящи метафори

И стилът му бе нов и вълшебен

Ей сега… на езика ми са, както тогава

 

Искаше ми се да скоча

Посреднощ от леглото

За да го запиша

 

Но моята любима, ме бе прегърнала

И спеше така сладко

Че на мен ми домиля да я будя

И реших - на другата сутрин, още щом се събудя

Първото, което ще направя

Ще бъде да напиша на чист бял лист

Най-хубавото стихотворение

 

И спокоен отново затворих очи

Но преди това забелязах,

как моята мила се усмихва в съня си

 

Ала когато се събудих

С утрото като сън бе изчезнал

Споменът за Най-хубавото стихотворение

 

Но аз не съжалявам

Защото осъзнах, че няма смисъл да пиша такава творба

След като до мен лежи жената,

която е по-хубава от всички стихотворения на света.

 

 

        Трифон Зарезан отново си седи на масата сам и си пие. По лицето му е изписано спокойствие и удовлетворение. Той е чул поемата и овациите на публиката. До масата се приближава неговият стар познат, съименник макар и с различно име Ерос.

 

Ерос (приятелски) значи все пак избра любовта към чашката пред любовта на една жена?

 

         Трифон Зарезан кимва и му подава празния колчан.

 

Трифон Зарезан : Съжалявам, май прахосах всички стрели не по предназначение, но мога да ти върна това…

 

Ерос (с усмивка): Остави, онзи който ми направи повече ми харесва. Да ти се намира още една чашка и малко от- как го каза -“сълзите на есента”

 

Трифон Зарезан (хитро): все едно да питам дали са ти свършили стрелите… Наздраве, Купидоне!

 

Ерос (с извинителна усмивка- сочи че няма крила) Вече се казвам Валентин

 

Трифон Зарезан (махва с ръка вяло): Наздраве! За новото ти име и …сърце!

 

Валентин (бивш Ерос непринудена усмивка): Наздраве! Знаеш ли, ако стреляше по-точно, от теб би станал един доста приличен бог на любовта.

 


2005-01-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)