БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Гурбетчии

Здравко Иванов Димов (благословения)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

Гурбетчии

 

 

 

Действащи лица:

 

Яно – млад гурбетчия

Станю – старец, чийто син не се е върнал от гурбет

Зафира – старица, съпруга на Станю

 

 

(Сцената е празна, има само два стола и маса с чаши и гарафа вода. Слабо осветление)

 

Яно: Хей, има ли някого? (влиза в голям двор) Хей, има ли някого? Хм, голям двор и подреден, а никого няма. Хей, има ли... (някой го прекъсва)

Станю: Добре дошъл, човече. Защо викаш?

Яно: Ами ха добре заварил. Викам, че да чуе някой. Жаден съм.

Станю: А отгде си?

Яно: От далеч съм, дядо, от далеч. Ида от едно село. Караново се зове.

Станю: Далеч ще да е, не съм го чувал. А като си от толкоз далеч, що дириш по нашия край? Че и точно при мен се падна да влезеш.

Яно: Какво да ти разправям. Бедно е по нас, та реших да тръгна, да пообиколя тъй, света да видя, та и късмета си да намеря. Няма хляб по нас, няма. И се принудихме по гурбет да ходим. По-напреди при нас са идвали от балкана да работят, а сега ние тръгнахме. Че така. Вървях, вървях. Тук спирах, там, поработвах и ей ме на сега тук.

Станю: Ех, зная, зная аз що е гурбет. Ама, я влез, остани у мен тая нощ. Хайде, че виж, мръча вече. Няма по тъмно да вървиш я. Пък и бабата ми е наготвила вкусно. Дай си почивка на нозете.и уттре ще продължиш. (понечва да откаже) Хайде, не ми отказвай. Влез.

(влизат, посреща ги бабата)

Зафира: А, дядо, кого ми водиш?

Станю: Гостенин, гостенин, бабо. Чух, че се вика из двора и видях момъка. Па си рекох да го подслоним тая нощ при нас, че мръча вече.

Зафира: Е, хубаво, нека, нека. А добре дошъл, влизай, сядай. То ние с дядото сами сме и само два стола си имаме, ама сядай, аз после ще седна на миндера.

Станю: Момчето по гурбет е тръгнало. Късмета си да дири.

Зафира: А, лоша дума е то гурбетът, лоша. (шета и измърморва) Ох, лоша.

Яно: Що лоша, бабо? Като няма хляб да не е по-хубаво? То, от наше Караново като тръгнах, само лентяите останаха да са млади. Все старите останаха. Младите всички по пътищата са. И деца почти не останаха. Като че ли с нищо и с никой се пълнеше селото ни, докато бях там. Нищо не остана за работене и никой не остана да не работи.

(в това време бабата си шета, а дядото налива вода за пиене)

Станю: Пийни, момко, вода. Ние друго нямаме.

Зафира: Аз ей сега ще туря на масата, ама да се постопли. (шета) През кои места мина. Срещна ли някого?

Яно: Места много видях, все хубави. Ама навсякъде имаше по едно скрито за очите. Никой да не го вижда. Там печелех парите си. И навсякъде едно и също е това място. Като вляза в него, все едно влизам в мълчанието. Слънцето ме грее, а аз не го виждам, щото ми е тъмно на сърцето. Само се чува: “Айде, айде, че взе да се стъмва, а нивата на половина!” (имитира наемач) Пък тъй по пътя си добри хора срещнах. И вас сега. Ама тъй за подслона да ми дадете утре да посвърша нещо. Гледам голям двор си имате, и гледан е.

Станю: Ти за утре не се кахъри. Не сме те прибрали да ни работиш, я. Свиден си ни, че сам си по пътя, далеч от своите. Пък ние с моята бабичка си кретаме из двора, оправяме си го.

(поседяват мълчаливо)

Зафира: Ти тръгнал си, ама има ли да те чака някой да се завърнеш у дома?

Яно: Кой да ме чака нямам. От седем години вече съм по пътя. И все си викам да се прибера, ама в празна къща връща ли се?

Зафира: Тъй, тъй. А ние в празна къща си останахме. И още чакаме да се напълни. Син си имаме един и той като тебе тръгна преди години да си дири късмета. Ни вест имаме. Десет години вече.

Станю: Все като застана пред вратника заглеждам се в пътя и на двете страни... Само прах. Ама чакаме. Все ще чакаме.

Яно: А той как се казва?

Станю: Радо... Данов.

Зафира: Един височък, черноочък тъй. (обнадеждена, че може и да го е виждал)

Яно: (обърнат към публиката, на себе си) Сещам се аз кой е, ама как се казва на майка и баща, че не е вече на света едничкото им. (към двамата) Сетих се, сетих се. Заедно работехме в една маслобойна. Зная го. Но от доста заминах от там и не съм го виждал отдавна.

Зафира: А, а, добре ли беше? (развълнувано)

Яно: Ами добре е, добре беше. (с разтреперан глас)

Станю: Нямаш ли вест от него някаква, къде е, що е?

Яно: Нямам. Пътят ни се разполови. Сега сам вървя.

Станю: Да знаем поне, че някой го е видял.

Зафира: Ех, тръгнаха ни младите, тръгнаха по света за късмет. Тъй е като тук им го отнеха. А то, от родното по-свидно има ли? Боже, пази ни гурбетчиите. Че да си дойдат по родното живи и здрави!


2004-12-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)