БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Осми март

Здравко Иванов Димов (благословения)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

Осми март

 

Радиопиеса

 

Действащи лица:

 

Каля

Гица

Мара

Зара

 

 

Зара: У, най-сетне и у наше село да дойде някой. Се едни и същи цял ден се гледаме, добре, че има радио, та да си намираме подире му приказка. (върви, говори и плете, бърза, задъхано). Гицо, Гицо, Гицо (вика силно)! Брей, къде отидe таз` Гица? Ама и нали не чува с едното ухо. Гицо, Гицо, Гицо!

Гица: (точи баница, оцапана с брашно) Оу, кой вика?

Зара: Аз съм, мари Гицо.

Гица: А, здрасти.

Зара: У, от кога викам, а ти хич не чуеш, мари!

Гица: А, не чувам, ти малко викаш. Аз с едното не чуя, ама другото работи...

Зара: Хубаво, хубаво. К`во правиш, мари. Гледам си се омазала бая.

Гица: У, ти пък, омазала съм се! Чак толкоз не е. Точа, на.

Зара: К`во точиш? Точиш! Кат`гледам к`ви дебели ги остаяш листите, то не за баница, ами за тутманик не стаят.

Гица: А-а-а, дебели, ти тъй ги виждаш. Той доктора хубаво ти каза да си земеш очила за смаляване на образа и картината. Каза ти той, че като одъртяваш все по-големи ще ги виждаш нещата.

Зара: Как големи, мари, то ако беше тъй пенсията ми до сега тройна трябваше да е. (смеят се)

(изведнъж сериозна) Ама, ти чу ли онуй?

Гица: Какво онуй? Те ако са ми го казали на лявото ухо, няма да съм.

Зара: Онуй, мари, дето идел.

Гица: Кой идел, мари, Заро. Ти се едни ги чакаш, пък те други идат. Помня аз като чакаше онъзна да ти дойде писмо от внуците, а то дойде писмо от бирниците.

Зара: Стига, ма, Гицо, хич не ми спомняй!

Гица: Кажи, кажи сега, кой идел.

Зара: Ъ, забравих му името, ама бил много хубав.

Гица: Въй, момък ли, мари, Заро?

Зара: Ми тя Каля на мъжко го разправяше, сигурно ще да е момък. Ама, вика Каля, много хубав бил, един такъв слънчев, ведър и се китки носел на женорята.

Гица: Ау, че какъв ще да е той такъв дето на чуждите булки носи? То нашите мъже не ся сящат...

Зара: Стига, мари Гицо, то нашите да не са мъже? Те дядовци. Пкъ тоз бил млад и всяка година се по-хубав ставал. Тя Каля като ми разправяше, ама мед и капеше из устата.

Гица: Ъ, ми аз тогава да бързам, че как ще го срещам тъй. Той кога иде?

Зара: Утре. Ади, точи по-бързо. И по-тънки ги прави. Гледай какви са ти станали първите. То не листа, ами мокави.

Гица: Ти пък к`во разбираш от баници!? Гледай си там мътилката и, я донеси масло, че да туря извътре. Ади, че с постна баница ли да го срещаме левентина.

(вади от торбичката масло и дава) О, аз се сетих, че тъй ще стане и турих като тръгвах една бучка в торбата. Ето, слагай, пък аз да ида при Мара, че тя сигурно не знай. (тръгва)

Зара: Маро, Маро!

Мара: Да, тука съм, в мазата.

Зара: Маро, мари, ти чу ли?

Мара: Чух я, чух като викаш.

Зара: Не, мари, аз друго питам. Чу ли за оня, дето утре идел?

Мара: Кой той, дето тъй иде?

Зара: Каля каза, че левентин бил. Идел у наше село заради жените.

Мара: И-и-и, хубаво, че каза. Ми аз тъй с паяжината на главата не мога го срещна.

Зара: Чакай, по-полека, мари. Къде е утре чак.

Мара: А, аз днеска да се попригладя, да си туря помада. Пък утре и малко червило ще туря. Не мога тъй да го срещна.

Зара: У, ти пък ще се червиш. Ти за твоя дядо не се червиш, пък за чуждия...

Мара: А, то за моя кога трябваше аз и белило слагах, ама сега няма, щото много ще иде по бръчките докато ги запълня. (смее се)

Зара: Ти туй я остави, ами да изкараш за утре от смокиновото сладко, че да го почерпим, да му стане сладко пред очите...

Мара: Ъ, що от мойто, мари, нали и ти прави лятото.

Зара: А, правих, не помниш ли как овонях въртълъка на загоряла захар?

Мара: Ти ли, мари!?

Зара: Аз я, като турих тавата на огъня, зе, че дойде Дора Връчкината. Нали я знаеш – като отвори устата – ни дума дава, ни нейната спира.

Мара: Ми тя затуй Връчкината и викат я. Устата и като колело воденично. Да му пуснеш водата и няма спиране. Язък ти за смокинята.

Зара: А, прибрах го аз в буркани, ма не смея да го показвам пред хора. Ядем го с дядото сами.

Мара: Заро, мари, ти от къде разбра за тоя, че иде?

Зара: А, тя Каля ми каза. Обадила и се онзи ден внучка и. Че и казала: “Бабо, при нас идва, чакаме го, ама и при вас го чакайте.”

Мара: А, тя щом Каля казва, значи ще дойде. Ами я аз да бързам да ошетам, че няма мръсна да ме сварва. Ами ти какво ще правиш за срещата?

Зара: Ми нали видиш. Бързам да свърша плетката. На дядото бях почнала елек, ама на левентина ще го харижа.

Мара: Ади, ади дано свариш, че аз с тая плетка май от четири недели те гледам ходиш из село и се си на лявата предница.

Зара: То тъй ти се струва, недей гледа ти, че тъй ходя с плетката. Аз като седна у нас, като си туря керемидата под краката, че като ми стопли кръвта, че като се разплета...

Мара: Знам, знам, аз тъй чета и съм се на първия ред. (смее се)

Зара: Хайде, да те остаям да чистиш, че като гледам и ти си я скопосала като аз плетката.

Каля: (Каля сама, преде и пее “Либе ако дойдеш”. Изведнъж се сепва) Люх, люх, люх, люх! Аз хубаво разправях на Зара, че иде оня, ама... Ъ, че и как и разправях само! Заро, виках и, да знаеш внучката как ми разправя за един дето го чакали, а и при нас щял да дойде. Че ведър, че бодър, че хубав, че слънчев. Като левентин, всичките жени го искали... Люх, люх, люх! Тя Зара каквато е, кой зане какво си помисли. Очите и каквито са шавливи, се дето не ги пращаш, там ходят. Сигурно цяло село знае вече на Зара кривите мисли. Люх, люх, какво да правим сега. Че ми стои вълната неопредена. Къде да ходя вече да търся. Пък и мръча. Ох, утре ще гледам.

(на другия ден наредени Зара, Мара и Гица и всяка държи това, което е изработила, начервени, с грим и нагиздени. Идва Каля, носи стомна с вода)

Каля: Гицо, Маро, Заро, Каква стана тя!

Зара: Стана я. От един час чакаме да дойде оня, дето го разправяше и още го няма. Ръцете си оставих у елека да бързам да го свърша до днеска, пък той няма да дойде.

Мара: Кальо, мари, де е тоз? Ти да не го причака на края на селото, та да го скри само за себе си?

Гица: Ади, ма Кальо, казвай де е, че аз от вчера съм и затреперала на таз` баница. Листата съм ги токала – през тях да четеш.

Каля: Люх, люх, люх! Къде да причакам, за вода ходих. Каква стана тя! Какъв левентин, какъв момък чакате? А, ма Заро, какво си разнасяла и сяла, и вяла из село? Те тоз левентин тя внучката го разправяше, че като такъв било този ден. Ох, аз за осми март ти разправях. Осми март.

Зара: Люх, олевентихме се ний тоз път. Ама се олевентихме. Ами то ти тъй и тъй носиш студена вода, да земем да пием по една, че да си хапнем от Гицината баница и от Мариното сладко, че и хоро да тропнем. (започват хоро)


2004-12-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)