БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Психологически портрет на света

Йонко Георгиев Цонев (jonko)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

Психологически портрет на света От Йонко Цонев ТАРИКАТА Мисля, че е станало много отдавна, някъде през хиляда шестотин и… някоя си година. През шестотин и… шеста. Точно така. Мисля, че било през 1606 година. Бил на 18 или 20 години… Не знам точно, но трябва да е бил млад, имам предвид, че е бил почти момче…така де, сигурно е бил щом го е приел толкова навътре - смъртта имам пред вид. Както и да е… не е толкова важно. И все пак определеное бил млад. Извинявай, имаш ли нещо против да си налея още едно… Та… в оня замък се случило Елси…Ел…Елсинор…точно така Елсинор. Някакъв изключително тъмен и мрачен замък в Дания. Почти съм сигурен, че е бил такъв…тъмен и мрачен имам предвид… защото такива неща се случват само на тъмно…нали така? Както и да е… замъкът бил тъмен и мрачен…и бил в Дания. Отгоре му на всичко било нощ - тъмна, мрачна, непрогледна, студена нощ. Студена, защото било в Дания … а Дания се намира някъде на север, където нощите определено са изключително студени…. И непрогледна …защото е нямало луна - имало лунно затъмнение, или нещо такова… все тая. Там се случило. Представяш ли си в тъмен, скапан, датски замък и то посред нощ./пие/ Бил с ония двама ненормалници…как се казваха… Бернардо и… Франциско…точно така Бернардо и Франциско . Какво ще кажеш Бернардо и Франциско - типично датски имена. Та той и ония двамата…датчаните…си седяли в тъмното и довършвали една бутилка… което не било редно, защото били на служба. Те били охрана или нещо такова…нали се сещаш?…Бернардо и Франциско имам пред вид… те били охрана и били на служба така че не трябвало да пият в момента, защото нарушавали закона или нещо такова…както и да е… всъщност не е важно.Та те тримата седяли в тъмната, мрачна, непрогледна нощ и довършвали една бутилка. Докато се гъбаркали с чичото на нашия човек, който бил станал крал на скоро… оня…как се казваше… Клав…Клав… а точно така Клавдий - също датчанин… и тогава… Знаеш ли го оня виц, дето на някакъв самолет все му се късали крилата и ония скапаняци инженерите не знаели как да решат проблема?…Не го знаеш?… Ами попитали някакъв прост работник какво да направят. Той отишъл до самолета и попитал къде точно се късат. Те му показали. Той хванал едно шило и ги надупчил в права линия, там където се късали. И така решил проблема. Инженерите го попитали откъде знае тоя номер, а работникът им отговорил: “От завода за тоалетна хартия - навсякъде се къса освен на перфорацията” /смее се/ Зацепваш ли…скапаната тоалетна хартия…/смее се/ Както и да е… та ония тримата си седели в скапания тъмен замък и тогава… го видели…призрака имам предвид. Можеш ли да си представиш видели призрака на бившия им крал, който им казал, че бил убит от сегашния им крал. И който отгоре му на всичко бил баща на нашия човек./пауза//пие/ Представяш ли си шибания призрак на мъртвия му баща се явил, за да го накара да отмъсти на чичо си - сегашния крал - датчанинът Клавдий- който го бил убил, за да завземе кралството, а след това се оженил за жена му т.е. майката на нашия човек. Разбираш ли? Пълен идиотизъм./пауза/ Представяш ли си какви реакции последвали. Пълен хаос. Ония двамата Бернардо и Франциско се разбягали на всички посоки. Нашият човек паднал на колене. Изобщо не знаел къде се намира. Пълен, абсолютен ужас./пие/ Целият му живот се сринал, а ония двамата избягали, духнали ти казвам и го оставили сам самичък с оня шибан призрак. Това ли са според теб истинските приятели а? Да го оставят сам да изживее цялата шибана криза на личността! …Може ли да си налея още едно?…/пие/ Това го довършило. Първо полудял, направо се побъркал, започнал да си задава разни философски въпроси, да пише някакви сценарии за филми на ужасите или нещо такова. После и другите се побъркали…почнали да се избиват един друг. Настанало истинско меле. Направо касапница, ти казвам. Толкова били откачили, че изобщо не знаели кой кого убива./пие./ Лудница! /пауза/ Абсолютна - ЛУДНИЦА! УБИЕЦЪТ Всъщност това се случва постоянно. Изкушението имам предвид. През цялото време ние се поддаваме на изкушението. Сигурен съм, че и при вас е така, нали? Не увъртайте, няма смисъл. Няма абсолютно никакъв смисъл. Всъщност най-добре си признайте. Като ви гледам сигурно сте доста различни, така да се каже, имате различни професии, хобита, ПОРОЦИ? Прав ли съм? Сигурно. Я ми кажете, ама честно, колко от вас пушат. Не се смущавайте вдигнете ръце? Хайде, по-смело! Без да броя ще ви кажа, че повече от половината от вас там долу пушат. А колко пият? А? Признайте си! Ето аз например си признавам - ОПИЯНЕНИЕТО ми е хоби. Бас държа, че почти всички пиете. А колко от вас поглеждат чужди жени или мъже , или завиждат на шефа, който макар да е абсолютен некадърник винаги ще има повече пари, повече жени, повече от всичко, винаги ще е повече от вас. И знаете ли защо? Защото той е ШЕФЪТ. Защото някой там горе е решил, че трябва да е така. Колко от вас усещат, че всичките блага на тоя свят са предназначени за някой друг? Не за вас, а за друг? А на колко от вас вече им писна? А? Ще ви кажа: за вас не знам, но на мен ми писна. За това го убих./сяда/ Знаете ли защо го направих? Защото три месеца сънувах един и същи сън. Защото чувах как някой ми нашепва постоянно в ухото:”Ти си по-достоен от него”. Защото вярвам в себе си. Защото имам семейство. Защото не е ЧЕСТНО. /пауза/ Ето казах го. Така смятам. Сега спокойно можете да ме заплюете, да ме съдите, да ме разпънете на кръст. Хайде произнесете присъдата на обществото. Какво, не чух добре СМЪРТ? ОК готов съм. Убийте ме! Кой ще го направи? Вие? /пауза/ Знаете ли искам да ви кажа нещо. Аз не съм по-различен от вас. И аз като вас пуша, и аз като вас пия, и аз заглеждам чуждите жени, не че моята не ми харесва, но нали се сещате чуждото винаги е по-сладко. И аз като вас смятам, че не е честно хубавите неща все да се случват на лошите хора. Но ние имаме една основна разлика. Аз го направих. Всичко онова за което мечтаех АЗ го направих.Всичко, за което вие мечтаете АЗ го направих и знаете ли какво? Чувствам се страхотно. Направо свободен, защото вече не съм един от вас, защото вече не съм просто още един от вас. Аз съм вече от тези, които вие не навиждате. Аз съм вече като този, когото убих. И знаете ли какво сега е ваш ред. Действайте! Убийте ме! Аз трябва да умра! ВЛЮБЧИВАТА …Всъщност не съм съвсем сигурна, кога е станало. Но не е било отдавна. Той бил страшен красавец. Всички си падали по него. Имал добро сърце и така нататък…имал и много приятели. Все веселяци. Бил от онези момчета, които обичали да скитат с приятели из улиците, да се шегуват по между си… не престъпник … космополит, мисля , че така се казваше. Та той бил космополит. При това висок, атлетичен,с дълги ръце, дълга руса коса, гъсти вежди, небесно сини очи …космополит, мисля, че така се казваше. А също така и пацифист - нещо като Джон Ленън за времето си - искал всички да живеят заедно, да са приятели. Ромео - така се казвал. Та той отишъл на оня купон, за да потуши враждата между неговото семейство и съседското. Те се били скарали много отдавна, защото били загубили някаква игра на покер или нещо такова.. не знам точно, но били много скарани били във кръвна вражда, мисля, че така се казваше. За това отишъл на този купон, за да сдобри семействата, защото бил много благороден и красив, а и бил отличен оратор, можел да говори часове наред, на всякакви езици… космополит, мисля,че така се казваше. Та той отишъл там и се пренесъл в жертва на тази велика кауза - мирът. Дори се съгласил да излиза с дъщерята на съседа в името на мира. А тя..тя не била нищо особено - четиринайсет годишна пикла с очилца и пъпки и лунички - пубертет, мисля, че така се казваше. А освен това била и много подла. Тя се била разбрала с баща си - злия съсед - да се преструва, че е влюбена в Ромео , да преспи с него, дори тайно да се оженят, така че той да излезе мошеник и по този начин да намерят повод да го убият. Всъщност тя била истинска мръсница - мисля, че така се казваше. И така.. запознали се на онзи купон и Жулиета, така се казвала подлата дъщеря на злия съсед, привела в действие коварния си план да погуби доблестния Ромео. Тя го подмамила да дойде през нощта в покоите й, за да го съблазни. Най-добрият приятел на Ромео обаче, веднага заподозрял ужасния план и предупредил Ромео. Той започнал да го предупреждава, че животът му е в страшна опасност, но прекрасния Ромео не се уплашил. Той бил готов на всичко, за да извоюва дългоочакваният мир между двете семейства. Така с цялата доблест на смелото си сърце и абсолютната пъргавина на атлетичното си тяло Ромео се промъкнал под терасата на Жулиета. С порива на изключителния си ораторски талант той започнал да плете невероятно красиви и напълно недостижими за простия човек словесни ритмически структури - монолози, мисля, че така се казваше. Вложил целия порив на младата си кръв, за да открие топлината във вкочанясалото сърце на подлата Жулиета. Но уви тя била прекалено зла, за да отстъпи от коварния си план. С ловката подправеност на хамелеон тя успяла да улови Ромео в своята примка и да го убеди, че до смърт е влюбена в него. Какво ли не опитали верните приятели на Ромео, за да осуетят този адски план, но всеки опит бил обречен на неуспех. Подлия съсед разбрал, че те ще се окажат пречка и наел наемен убиец, който да ги избие до един. Така Ромео останал съвсем сам. Неутешимата скръб замъглила очите му и той попаднал във втората ужасна клопка, поставена от Жулиета. В една тъмна нощ, в построена специално за случая катедрала, от злия съсед, който бил строителен предприемач или нещо такова и в присъствието на подкупен свещеник двамата тайно се венчали. Бащата на Ромео обаче се досетил, че нещо не е наред, понеже сина му не се явил за редовната вечеря с награди, която организирала неговата фирма. Та той наредил на двама служители да го издирят и като разбрал каква е работата веднага изпратил Ромео далеч в някакво малко селце където баба му и дядо му отглеждали породисти японски кокошки - Верона, мисля, че така се казваше. Този ход определено изненадал злия съсед и забавил отвратителния му план, но не успял да го провали, защото Жулиета, която била наследила цялата низост на баща си имала злокобна идея. Тя инсценирала втора сватба, като пратила тайно писмо на Ромео, че ако не дойде да я спаси тя ще се самоубие. Когато получил писмото Ромео запрепускал към родния си град, за да спаси Жулиета. Когато пристигнал обаче той открил, че Жулиета е мъртва. Чувството за вина завладяло сърцето на прекрасния Ромео, кръв нахлула в мозъка му и замъглила съзнанието му. Той извадил камата си и се пробол смъртоносно в сърцето. Прекрасната му душа не могла да изтърпи вината и отлетяла далеч от тази подла земя. В този момент Жулиета се изправила - тя се била престорила на мъртва, само и само да доведе коварния си план до край. ВНУКЪТ Дядо разправяше затова. Било много отдавна по време на Римската империя, или нещо такова. Още бил млад на 27-28 години. Той и още двама негови приятели си били оформили нещо като триумвират, нали ме разбирате? Така да се каже били си разделили света на три. Та разделили света на три - и на всеки се паднала по една трета от земното кълбо и от жените по него естествено. Всеки си имал територия. Както и да е… Та на дядо се паднал изтока, защото ония двамата не го искали, а пък и на него му било все тая. Както и да е… Над неговата третина обаче висяла някаква прокоба или нещо такова. Говорило се, че бащата на единия от другите навремето се бил задявал с някаква египтянка, заради която се скарал с най-добрия си приятел, някой си Брут, който по-късно го пронизал петдесетина пъти с нож в гърба. Но дядо не обръщал внимание на такива неща, напротив решил, че момичето си струва за това отишъл да я провери. Да опипа почвата както се казва. Пристигнал в Египет запознал се с момичето, дори си устроили вечеря на свещи. Въобще нещата потръгнали. Тя дори го поканила да остане за един месец при нея, за да се “опознаят”. Дядо се съгласил, защото едно време времената били други и било нормално да се опознаят преди да си легнат.Тя се оказала чудесна готвачка, също така обичала да спортува, дядо дори разправяше, че била невероятна плувкиня. Била си изкопала басейн в задния двор, където по цял следобед плували в мляко, защото водата в Египет била много скъпа, имало режим или нещо такова, както и да е… Та двамата изкарали чуден месец били неразделни, всичко вървяло по мед и масло. Дошъл последният ден дядо станал рано сутринта, направил джогинг покрай океана, за да вдиша йодните пари, отишъл на баня, общо взето направил пълна подготовка за страстната нощ, която му била обещана в началото на неговия престой. И ето, че нощта дошла домакинята се появила в ефирна прозрачна нощничка без нищо отдолу, дядо настръхнал целия, тя се приближила, той усетил мириса на парфюмът и, тя прекарала ръка по лицето му, той я уловил, сюблимният момент наближавал като реактивен самолет, тя се отпуснала на леглото, той легнал до нея, тя се приближила до ухото му и прошепнала: “Това беше всичко”. Станала от леглото и тръгнала да излиза от стаята. Дядо побеснял “Какво?” развикал се той “Затова ли един месец киснах тук, заради това”. А тя се приближила и спокойно казала:”Ако искаш повече трябва да ми дадеш целия свят”. Дядо заподскачал из стаята, направо побеснял, а тя пак спокойно му казала:”Така де, ако искаш, сам си избери”. Проклетия, абсолютна кретения - представяте ли си: трябвало да избере или да воюва с приятелите си, или да стане за посмешище до края на живота си, за дето за един месец не е успял да опъне някаква си египтянка. Естествено постъпил по мъжки избрал войната и естествено загубил Искате да ви кажа какво мисля за еманципацията ли? Ами добре - еманципацията е пълен абсурд! Скапаната, дълго тиражирана еманципация на жената е един абсолютен фарс. Защо ли? Ами я помислете. Мислите ли, че една жена е способна да бъде равна с мъжа. Доблестно да изпълнява всяка дейност, която се упражнява от мъжа. Да изготвя и гласува закони в народното събрание. Да понася тежестта на отговорността… Мислите ли, че жената е способна на това? Ще ви кажа - отговорът е не. И знаете ли защо? Защото жената е много по-близо до господ от колкото мъжа. Така де, де факто - тя е господ. И колкото и унизително да звучи това за нас силния пол - ние трябва да се примирим. Да си го признаем - за да оцелеем. На жената не са присъщи човешките ценности като: пряма реч, отговорност; любов, морал. При нея те просто не съществуват. И знаете ли защо? Защото тя е господ. Не вярвате, ами добре сами сравнете. Първо: жената никога не казва нещата на право, тя винаги увърта - точно както в библията - трябва да прочетеш 20 страници, за да разбереш точно за какво става дума. Второ: жената никога не обича само един мъж - тя обича всички - точно както господ. Трето: тя никога не поема отговорност, винаги ти дава право на избор, като винаги и в двата случая грешиш. Четвърто: тя винаги иска, за теб да е единствена... И искате да ми кажете, че не сте го забелязали.? Само едно ще ви кажа: опомнете се. Погледнете вашите половинки и ми кажете не стои ли до вас самият Той - господ. Не се ли взира във всяко ваше дело. Не определя ли съдбата ви. Замислете се и се вслушайте във вътрешния си глас който ви нашепва - тя е Той. Примирете се, поклонете се, не се съпротивлявайте, защото само така ще оцелеете. ФЕМИНИСТКАТА Добре! Съгласна съм! Безспорен факт е, че…почти във всяка такава история има замесена жена.Като се започне от Адам и Ева, та чак до наши дни. Но това не означава по никакъв начин, че жената е двигател. Напротив. Точно обратното е - мъжът - той седи в основата на всичко. Ще ми кажете - “… но нали тя е откъснала ябълката?” - Да, това е абсолютно вярно . Но по важното е :”Защо я е откъснала?” И…искате ли да знаете защо?… за да я даде на Адам естествено. Мъжката пасивност - това е моторът на всяка една подобна история. Кажете ми: кой щеше да бъде Адам, ако не беше жена му. Та, той не е бил способен на нищо друго освен на съзерцание. Райската градина сигурно е била красива, изобщо не се и съмнявам, че е била красива. Но, моля ви, представете си вечността, поне за миг си представете цялата вечност прекарана в съзерцание…Е, как бихте определили чувството? Ще ви кажа - Отвратително, потресаващо скучен метод за съществуване, нали? Мъжът бил най-висшето същество създадено от господ. Пълен абсурд, в който ни учат да вярваме от векове насам. Истината обаче е друга - цялото му съвършенство е едно измамно самочувствие, което жената е принудена да му осигурява. Защо ли? От любов естествено. Защото мъжа постоянно бленува за слава, пари и величие, но никога не би се осмелил да ги постигне…освен ако…няма жена до себе си…естествено. Така че изкушението. Този грях, който според тях е олицетворение на жената, всъщност изобщо не и е присъщ. Изкушението е вътре в мъжа. А жената, тя просто изважда на яве най-скритите му мечти - онези помисли, които сам никога не би се осмелил да изрече на глас. Защото Господ е създал Ева с мисия - да дава живот, да създаде мъжът според мечтите му. В същност точно това се е случило и тогава. Така де…Кой щеше да бъде Хамлет, ако не беше майка му? Мислите, че някога щеше да стане философ? Че… някога щеше да изрече световната фраза? Уверявам ви - това никога нямаше да се случи - и вие много добре го знаете.От него щеше да излезе най-много поредния “добър” крал на Дания. Щяха да го знаят единствено и само датчаните, които съвестно и подробно са учили история в училище. С две думи - щеше да е никой. Истината е, че на него му е трябвал стимул, за да се изяви? И тя - майка му …му го е дала. Успяла е завинаги да овековечи сина си. Мислите, че не е знаела, че всички ще я намразят…че вие сега ще седите тук долу и ще бълвате омраза по неин адрес? Знаела го е, много добре го е знаела и въпреки това го е направила. Оженила се е за ония импотентен Клавдий, убила е мъжът, когото е обичала. Пожертвала е себе си в името на любовта към собственото си дете. Нима това не е достойно? Достойно е, но вие никога няма да го признаете, защото не бихте се осмелили да го направите. И знаете ли какво? Не е честно! Адски нечестно е. Но сигурно е справедливо. Сигурно така трябва да бъде. Защото разликата между “да бъдеш” и “да не бъдеш” е гледната точка, която винаги принадлежи на вас. НЕРОН Всъщност цялата история беше страшно забавна…Така да се каже, беше от ония луди нощи, в които дори мисълта, че трябва да спиш може да те побърка. Но, нали се сещате - възрастните нямат отношение към забавлението. Те имат оня отвратителен навик да те получават, да те наказват…Както се казва винаги са готови на всичко само и само да превърнат живота ти в скука… Както и да е…Тогава бях още млад нямах навършени 17 години, животът беше пред мен, всичко беше ОК на пръв поглед: живеех си в семейния палат, от нищо не се лишавах, бях най-известния тийнейджър в целия Рим, дори си имах частен учител . Имах всичко на този свят, към което човек може да се стреми - пари, власт, слава. Проблемът беше, че не ги исках, аз мечтаех за друго - исках да бъда артист. Между другото баща ми винаги е искал от мен да наследя семейния бизнес - да управлявам Рим, да завоювам нови територии… Затова една вечер докато вечряхме споделих своите планове с него. Както сигурно се досещате той не го прие добре. Направо побесня. Започна да крещи, уби двама слуги, изнасили някаква слугиня, обърна масата…общо взето неприятна гледка. За мое щастие слугинята се оказа любовница на някакъв сенатор, който по-късно същата вечер направи преврат и го уби, така че не се стигна до сериозно спречкване…но беше неприятно. Както и да е.. Та аз мечтаех да стана артист. Бях написал няколко хумористични стихотворения, нещо като анекдоти и реших да направя спектакъл по тях. Нали се сещате поезия под нощното небе. Щеше да е страхотно. Нещо като дебют. А онази вечер беше идеална: имаше пълнолуние, нямаше облаци, времето беше топло. Въобще всичко беше идеално. Затова се захванах с подготовката: налепих плакати из цял Рим, заповядах да екзекутират частния ми учител,за да не се пречка, поръчах да ми изготвят декори, изобщо организирах перфектната вечер. Озаглавих представлението “Красотата ще унищожи света”, малка шегичка, нали се сещате по онова време беше модно да се казва, че красотата ще спаси света…та реших да направя нещо като пародия. Както и да е… Всичко вървеше по план. Тълпата се насъбра, представлението започна на време, дори майка ми дойде да ме гледа. Беше страхотно. Запалихме огън около цялата сцена. Аз рецитирах, а огъня, като че ли окрилен от моята поезия заживя свой собствен живот: Навлезе при публиката, обхвана околните постройки… Истинска красота, казвам ви. От малкия театър моето представление премина през целия град. Огромен успех. Само какво забавление беше да гледам огрените от огъня лица на зрителите. Можете ли да си представите гледката: Целият Рим гореше на фона на моята поезия. Не на нечия друга на моята. Хората търчаха като обезумели, децата пищяха, кучетата лаеха…всичко живо, като обезумяло се наслаждаваше на зрелището. Това беше животът, за който мечтаех, това беше успехът, който бленувах, нищо друго нямаше значение!/пауза/ Но после разбрах, че не са ме разбрали… Обявиха ме за луд. Казаха, че Рим не бил заслужавал това. “Как, не е вярно! Рим заслужаваше това зрелище”, казвах им…Но те смятаха, че било лудост. Според тях съм бил унищожил всичко, което дедите ми били сътворили. Затвориха ме, в някакво помещение, обкръжиха ме с лекари, дори ме накараха да изчета цялата история на Римската империя…Да съм бил оценил, какво съм направил. Така и не ме оставиха да им обясня. Но вие ме разбирате, нали? След като вече знаете всичко, можете да ме разберете./пауза/ Знаете ли какво най-много ме вбесява? Ще ви кажа: изчетох цялата история, цялата скапана история на Рим. И знаете ли какво? Те не бяха прави - Рим заслужаваше това зрелище! ТЕРИКАТА - АЛКОХОЛИК Мисля, че е станало много отдавна, някъде през хиляда шестотин и… някоя си година. През шестотин и… шеста. Точно така. Мисля, че било през 1606 година. Бил на 18 или 20 години… Не знам точно, но трябва да е бил млад, имам предвид, че е бил почти момче…така де, сигурно е бил щом го е приел толкова навътре - смъртта имам пред вид. Както и да е… не е толкова важно. И все пак определено е бил млад. Било точно след като разбрал истината. Истината за убийството на баща му имам пред вид. Били се събрали в онзи същия замък, където бил убит баща му. Ел..си..Елсинор. В същият тъмен и зловещ замък. По точно в двора му. Така мисля… Логично е било да бъде в двора… Имам пред вид, че се били събрали доста хора..и за това трябва да е било в двора…както и да е. Той бил съвсем полудял. Имам пред вид, че бил изперкал, нали се сещате - смахнал се. Не знаел как да постъпи. След като призракът му казал, че майка му и чичо му са убийците той откачил. Не знаел какво прави. Как да ги изобличи./пауза/ Затова го измислил. Представлението, имам пред вид. Искам да кажа, че цялата пиеса, която щяла да се играе в двора на замъка и която дошли да гледат толкова много хора била измислена от него, за да изобличи убийците. “Мишеловката”, мисля, че така се е казвала…пиесата. Та в нея се разказвала историята на едно убийство. Искам да кажа, че убийството в пиесата било същото като убийството на баща му. Нали разбирате… Те трябвало да се почустват виновни - убийците имам пред вид - и така да излезе на яве тайната. Както и да е… Пиесата започнала. Дошло убийството и … случило се. Искам да кажа, не знам дали те са изпитали някакво чувство на вина, но чичо му… Клавдий, избягал… Направо побягнал и така се издал. На майка му й прилошало…Изобщо постигнал това, което искал…../пауза/ А? После? После нищо, искам да кажа, нищо кой знае колко различно не се случило. Убийства, размирици… Не било нищо особено./пауза/ Знаеш ли, какво ме озадачава в тази история? Ще ти кажа: няма смисъл. В цялата скапана история няма абсолютно никакъв смисъл. Така де, нищо не е спечелил. Мисля, че това е, което ме тормози. Не откривам смисъла…Защо изобщо им е трябвало да го правят./пауза/ Знаеш ли какво?…/пауза/ Няма значение. ВЛЮБЧИВАТА ПСИХОАНАЛИТИЧКА В същност. Той е бил влюбен. През цялото време той е бил влюбен. Дори съм убедена, че я е обичал още преди да се случи. Само че, така са се стекли обстоятелствата, че е нямало време да се срещнат. Нямам пред вид реално. Нямало е време да се срещнат истински. Той бил дълго време в чужбина или нещо такова. А като се върнал - полудял. Така че, реално погледнато е нямал никакво време да се срещне с нея./пауза/ Е може би е имал малко - имам пред вид, че има известен интервал от време между пристигането му и полудяването, в който е възможно да са се срещнали, но е малко вероятно./пауза/ Тя го е чакала през цялото време докато е бил в чужбина. Около нея е вряло и кипяло от живот. Било през лятото и тя ходела с къси поли, така, че другите момчета често я заглеждали. Дори я канели по купони, но тя го е чакала. Дори била измислила точен план на целият им съвместен живот след като той се върне. Била решила да го изчака на летището, където щяла да се направи, че не го е познала и да му каже, че всъщност чака друг. После щели да отидат на ресторант, където той да заплаче и да и обясни, колко много му е липсвала. След това тя щяла да му прости, че е заминал толкова далече. Той щял да й предложи брак, след три седмично двоумене тя щяла да приеме. Баща му щял да им купи замък, в който да живеят. Той щял да бъде невероятен съпруг, да я заведе на околосветско пътешествие. Тя щяла да се научи да свири на пиано, той на цигулка. Двамата щели да изнасят концерти заедно, после тя щяла да се посвети на науката, да измисли пеницилина, да получи нобелова награда. Той щял да стане математик, да измисли компютъра. След това щели да заминат за Америка и да основат Майкрософт и т.н и т.н./пауза/ Но нищо от това не се случило, защото не могли да се срещнат./пауза/ И все пак тя го е обичала и то много. Мисля, че той също я е обичал. Всъщност, сигурна съм, че той я е обичал много преди изобщо да замине. Просто двамата били длъжни да останат заедно./пауза/ Мисля, че затова го е направила. Искам да кажа, сигурна съм, че за това и тя е полудяла. Просто по някой път съдбата събира хората, независимо дали те го искат. Искам да кажа независимо дали и двамата го искат. Съдбата си знае работата. А знаете ли кое най-много ми харесва? /пауза/ Че всъщност никога няма да разберем.
2004-10-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)