БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ода за любовта (накратко) I част

Serenity (skadi)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл: Посветено на изгубените

Amore...Какво повече може да се каже.Гледа те- гледаш я/го…пули ти се- пулиш й/му се… За любовта много думи са изписани, дори твърде много, ама толкова много- чак безполезни. Тя -любовта е уж свободна и толкова грижовна, а ние какво?!-Ами правим всичко по силите си, за да я наблъскаме надве-натри в критериите си…та гореща ли не стана, болезнена ли не е…и лъжовна била, и ненужна…А, какво ни коства да застанем пред огледалото и да признаем (макар и тихо), че сме егоисти! Ние не пишем за любовта, приятели!Тя, отдавна се е скрила в ъгъла от порочната ни невинност, ние пишем за собствените си страхове и комплекси… Любовта стана изтъркана подметка, отритната като вече изхабена вещ, не защото е, а защото ние сме!Който може да се похвали, че цял живот е обичал и е бил само с едно същество от своя вид, моля да вдигне ръка, лапа или каквото има…-Господине/Госпожо, смирено и с гордост ви оказвам почит! Но поради постоянното търсене на такива, нашите чувства страдат от синдрома на “прекалената определеност”, на по- обикновен език- останаха безформени…подминаваме ги, даже ни харесва. Решихме, че любовта не е само най- общото определение за насочена в природата енергия, а е и секс, и пари…и цялата пумия, от която неуспяваме да изчистим егото си, не нея! В крайна сметка, се оказа въпреки усилията ни, че най- великото човешко постижение е да обича.Но това не са само целувки, нито само нещастно съзерцание и възхищение към възлюбените…тя е много по- малка - конец, който ни държи будни- там е любовта…силата, която ни кара да помагаме, но и да отнемаме. Любовта е топъл лъч, но пречупен през призмите на нашите сърца добива билиони нюанси…на неизвестен в категориите цвят.
2004-10-11