БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Сълзите на тишината

Serenity (skadi)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Дъждът пее по стъклата, танцува по улиците на града...и се опитва да изчисти черното от човешките сърца... Стоя си аз, затворена в стаята си и наблюдавам през дъреното прозорче как тъжните сълзи падат по безжизнената окована земя. Вали, защо да не посветя няколко реда на дъжда...той може да е зловещ, успокояващ, бурен...е този е типичен, градски, мокър дъжд- останалото е внушение... *** Стоим си с Ангел на тепето и гледаме града.Вечер е-тъмно, даже Луната се е скрила някъде зад четири облака и две-трети... Толкива светлини и спокойствие...самота в море от скрити души. Често се питам какво ли търся тук?!- В големия град...е самотно. Денем не го виждаме, защото е твърде сиво, но вечер...безброй пияни светлинки блещукат и дават цвят на самотата ни. Стоим си до кула...под нас се хилят десетина хлапета, край нас се разлива града, в нас ехти камбаната от кулата. Живеем в сиви панелени постройки, в посивели от прах цветове и почернели мисли. Децата на дъжда, това ли сме ние?
2004-10-10