А пътят, разпънат на кръст,
под нозете ни боси боли.
Безлюдно е околовръст.
И тихо...

Колко левги* изминахме,
зажаднели, захвърлили
и имената, и дрехите?
Да стигнем...

Прегърни ме. Гордостта ми
преди да падне на колене
и да се превърне във вяра.
Смирена...

Нека изречем заедно
първата дума свещена
на молитва забравена.
Обичам...

________
*левга = 4828 m. :))