БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Изворна вода IV

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Landvaetir

Наближаваше краят.Съществата го бяха оставили намира, бяха се забавили значително.Гаро вървеше сам през пустуща.Обгорялата земя изкривяваше пространството до наознаваемост.Досега свикваше с новото измерение, сега като да вървеше по двайсетина пътя, надяваше се само да няма и толкова двойника... Огненото слънце безжалостно беше обрулило земята...Очакваше от някъде да изкочи и някой дявол, което естествено не се случи.Гаро гонеше зората.
 
                                                          ***

Привечер, изнемощел се облегна в ствола на едно крайпътно дърво.Отчупи си къс сух хляб и се опита поне за малко да се откъсне от скучното си съществуване. "Какви ли са задачите на другите?...Със сигурност са по- интересни от моето лутане...Но и сам върша нещо значимо, каквото и да е то..." 

                                           ***

Първият му неканен гост беше Зора...тя се плъзна като сянка по пътя.Вятъра разпери широките й поли...Вечерното слънце й придаваше неповторимо обаяние.Лека и небрежна, тя полетя към него. Гаро усещаше как го удря вълна от спомени, мечти, копнежи.Опита се да протегне ръце, за да я прегърне.Чу се вой.Зора засили лапи и премина през него като остави дупка в гърдите му...Материята се сгъсти и постепенно се затвори без да оставя следа от себе си.
-Върни се!...-крещеше дълго след своя сън.
Отчаяно се втренчи в зараждащия се мрак...Оттам излезе стария му учител в своята мръснобяла роба.
- Да бъдеш сам е изкуство.
-Това ли беше задачата за мен?Да умра от мъка по пътищата...защо ми я отнеха?Ако беше до мен, бих посрещнал всичко и бих го победил!...
-Не позволявай мъката да размъти съзнанието ти,Гаро...Остави времето да премине през теб, приеми страховете си...
-Страхове?Моят страх е един-Зора.Моят страх е, че никога не съм бил по- сам.Че може да не успея...
-Ще се справиш,- учителят сложи призрачната си ръка на сърцето му,-само овладей мъката,приеми я и се сбогувай с нея...старецът изчезна някъде след Зора...
Гаро остана сам, с отпуснати ръце...Коленичи на тревата и склони глава към пръстта.Не очакваха ли всички твърде много, той не беше герой от битка, беше само едно същество.
Дори не осъзнаваше колко много значеше това, колко много владее и може...
Мъка- ти, проклета мисъл...

                                              ***
-Хубав кон имаш-започна Гаро.
-Не е за продан!- изръмжа му мъжа и го стрелна с черното си око.
"Странен мъж, замисли се Гаро, беше му познат.Видя го отново как се скита...отново как се бие...и се позна.Беше същия, самоче без душа.
 
                                              ***

Заоглежда по-старателно разрастващия се мрак."Не мога да избягам от съдбата си,аз съм войн и ще се боря..." Не усещаше земя под краката си, но не пропадаше,нямаше светлина, но се виждаше.
Почувства силата, която пулсираше по него.Тръгна напред.Приготви тоягата си за бой. Имаше спомени от тук.Една старица и изгубената му душа.Не осъзнаваше къде точно се намира, но започваше да се досеща...
мъртвите души витаеха наоколо- вече ги различаваше. 

                                                  ***

-Ти се върна,отбеляза равнодушно старицата.
-Да
-Този път може и да намериш място сред избраните!
-Ти си знаела още тогава?!
Старицата кимна.
-Ти си пратеник на живота...при мъртвите си, за да възобновим равновесието.Да бъде отново изградена преграда между двата свята.Ако прелеят...завинаги ще изчезнат..."Синята вълна", с която си се сблъскал са всеоще неориентираните божествени сили на природата.Ние с нея се привличаме като магнити, но никога небива да бъдем събирани.ще се взаимоунищожим и никой не е в състояние да каже какво следва после.Равновесието е в основата на целия свят ...разбираш, нали?
-Да, но защо сега, а не още щом се появи четвъртото измерение...Какво сте чакали?
-Стабилност.Божествата нямаха възможност да открият преливната точка, докато не спре нагласянето на измеренията...Докато не се избистри пътят. 

 
                                               ***
 
Гаро седна сред мрака.Впи ръце в нищото.Имаше чувството, че целият изтръпва от внезапния и силен приток на енергия. Никога преди не беше толкова уверен колкото сега.
"Един миг",миг, които беше всичко, съдържаше цялата същина на битието и от които зависише... Съзнанието му се отпусна, паднаха границите и задръжките...цялата му същност се разля в нищото, за да прелее ведно с него... Пред художника се изплиташе стена от разноцветни конци, които блещукаха игриво в мрака...все по- плътна все по- постоянна... Гаро не можеше да я види, но знаеше , че е там, познаваше я...редуваха се тъмни и светли учащъци, след което се покриваха в призрачна огледална материя...
Някъде в далечината дочу гласовете на "синята вълна"...заглъхнаха...пукот.
Стената се сля към двата различни свята... Гаро се губеше някъде в съзнанието си, в търсене на един спомен...Зора.
 

                                                ***
 
-Сам попаднах в клопката, нали?- погледна към старицата.
-И така може да се каже...
-Знаех си...че повече няма да се върна обратно...Поне разбрах кой съм или поне какво...
-Нима има нещо по- важно?
-Преди бих ти отговорил-Да- Зора! 


                                                ***

След преминаването към четириизмерното виждане, хората не помнеха разликата...или поне повечето , които бяха преминали. Не съзнаваха колко бързо изменяха порядките, културите, религиите си...За около 100тина години след началото възникна ново вярване,основано от "Скалните художници" и другите разказвачи.Легендата описваше отминали светове с отминали порядки, чийто върховни божества бяха: Богът-Гарван-повелител на мъртвите и жена му Вълчица на име Зора- господарка на живота.Двамата се събирали само през един ден в годината, когато имали право да преминат булото помежду си.


                                               ***

Скади отново се впусна в зимния си лов...в едно друго време, през едни различни очи. Наведе се към стар, изровен дънер и пи от студената изворна вода.
2004-10-08