БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

В търсене II

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Landvaetir

Тялото на танцьорката се извиваше като змия под дивите ноти на музиката.Оскъдното й облекло се вееше и блестеше сред огньовете на лагера... Селяните пиеха бирата си, втренчили погледи в пищните й форми.
 Странник в мръснобяла роба  стоеше встрани от шума и отпиваше от халбата си бавно и с наслада.
-Хубав кон имаш-започна някакъв скитник в сиви дрипи.
-Не е за продан!- изръмжа Гарот и го стрелна с черното си око...
Скитникът  изчезна.
 Гарот спокойно продължи с бездействието си.Съзнаваше, че е различен,но нямаше как да избяга от себе си. Можеше да промени външността си, но неискаше да продава докрай душата си...
Призори стегна дисагите и потегли...

                                ***

Не беше дремнал и час...сънищата не му даваха мира...
Прашният път му се струваше безкраен, на моменти безсмислен...чудеше се дали да не се прехвърли другаде.На няколко пъти понече да махне превръзката от лявото си око, но не посмя.

"Аз търся вярата!"- помисли си..."Няма да се дам..."

Гарот беше от ордена на Скалните художници.Тези същества бяха посветили живота си на природните знания.Повечето имаха две различни по цвят очи- дясното изцяло черно, лявото изцяло бяло.С едното виждаха и общуваха с живите, а с другото тръгваха по пътеките на духовете...Гарот не правеше изключение.След като завърши обучението си се отправи на път , за да преоткрие вярата си. В действителност не вярваше в нищо...мислеше, че точно в това е проблема.Не разбираше света...
 Художниците бяха добре плартени, работеха като разказвачи на истории и гадатели,но бяха нищо бяз връзката с вярата си...
Нямаше цел, чувстваше се изгубен...не умееше да разбира света.

***

Седеше на пътя и гледаше празно в дървените късчета, викаха го.
-Изгубил се се, момко?-попита го монахът...от къде се беше взел...
-Не съм сигурен в това...-отнесено каза Гарот.
-Следвай пътя и ще си отговориш
Гарот вдигна глава, около него нямаше никого.
Отново потегли...Минаха години в безцелно лутане.

Дългата му черна коса се носеше като перелина по вятъра.Гарот все по- често изкарваше кесията си с дървени знаци, хвърляше няколко и махаше превръзката си...
"Изгубеният ездач" така го наричаха хората. Виждаха го как се рее по въздуха без посока, без душа...за тях беше призрак.
На гърба си носеше тояга и флейта, символи на някогашното му обучение...

"Търся отговора...", повтаряше си...Дали не го беше подминал някъде...

***

Веднъж докато се скиташе срещна стария си учител.
-Ще загубиш силата си, Гаро...не забравяй кой си!
Гарот се чудеше дали някога е знаел кой е.

***

Денят на сражението дойде.
Сутринта беше сива и студена.Войниците бяха нервни.Започваше се...
"Дали е тук?", чудеше се Гарот.

Войните смело бранеха убежденията и участта си с тежките оръжия.Какво защитаваше "изгубеният"...пари за топла вечеря и халба лека бира?

***

Тялото се свлече по него.Детските очи се впериха като стрели в неговото.Изкара острието на тоягата си от тялото му.Детето се отпусна назад, оръжието му падна настрана.Беше около шестнайсет годишно момиче.Гарот почти видя как душата й отлита в синкава светлина и се рее...Толкова пъти беше питал духовете, но те мълчаха.
Картината се запечата в съзнанието му.Това беше петата му битка тази година...
Един черен елф се засили към него и го повали с каменен чук.Изгуби съзнание.

***

Събуди се в гора от зелено сребро.Пръстта не се виждаше от ниската мъгла, но усещаше тревата и меката кал...
-Не ти е мястото тук!- извика му старицата.
-Мъртав ли съм?!
-Не те искам.Върви при умрелите хора,нямаш място сред избраните!
-Но може ли само един въпрос?
- Кажи...
-Бихте ли ми посочили вярата,искам да я докосна...за миг...да намеря смисъл!
-Нима?Искаш да я откриеш ли?...Добре!-жената изви ръце нагоре и го засипа с прах-Изгубени души, вие сте най- голямата напаст за света...

***

Георги още от малък беше необщителен.Щом всички си отиваха и останеше сам, започваше да разтваря искрите, които се блъскаха пред погледа му...
Играеше си често сам, по- късно учеше предимно сам.
Обичаше да се разхожда из природата.Беше градско дете, но го привличаше спокойствието й.

***

Често сънуваше...
-Гаро,ще се загубиш!...-Мъртав ли съм?...Къде е пътят?...
Две сини очи се засилиха като стрели към неговите и не му даваха мира.

Сънищата, мразеше ги, те преобръщаха така старателно подредения му живот.Битки, духове...гласове.Дори, когато беше буден намираше сходства с кошмарите си...

***

Започна да учи, да чете, да търси...
Схемите и рисунките бяха плъзнали из цялата му стая.
Усилваше до край касетофона.Absu пълнеха въздуха с искри.Понякога Гаро успяваше да вижда едновременно и двете "нива",както сам ги наричаше.
Стараеше се да трие ненужните си спомени и на тяхно място помещаваше своята работилница...
Все по- често ходеше на планина, събираше камъни,билки, клонки...говореше с духовете.
Постоянно учеше нови и нови техники, поставяше си по-трудни задачи, по- високи цели.Колкото повече разкриваше, толкова повече искаше да продължава.Силата го влечеше, този път не искаше да я изпусне...

***

С годините се осъвършенства.Понякога лекуваше приятел или роднина.В последствие записа медицина в университета.
Сънищата не спряха.Гаро знаеше, че те са остатъци от предишен живот, струваше му се абсолютно безцелен...

***

-Намери ли вярата , докосна ли я?-запита старицата.
-Не, но намерих пътя.
- И кой е той?
-Този, по който откривам предназначението си.
-Нима имаш такова?
-Да!

Гаро се събуди изстръпнал.Имаше ли наистина?Беше ли запълнил живота си с теми?Да- беше готов да учи, в това имаше смисъл.
Сънищата спряха...започнаха виденията.

***

Стоеше на колене пред едно дърво.Появи се женско лице със сивкава дълга коса...

-Ти си гарван, защото се носиш между живота и смъртта, немил и недраг.Винаги незадоволен от себе си, винаги изгубен...
-Кажи ми как да постъпя, какво да направя?
-Догони ме!-изведнъж пред него отскочи вълчица и се скри в гората.
"Вълк",замисли се Гаро..."Да догоня пазителите на гората, това ли е?"

В следващото му видение момичето рисуваше реалности, съдби...Описваше му как един ден, силата ще го повика, не  за да я гони, а за да я защити.

***

-Др.Георги Велев, моля явете се в операционната.

...

***

Една сутрин Гаро се събуди твърде оживен, събра малко храна в раницата си и се отправи към планината.Сега тя бяше целта,смисъла и пътя...
  Искаше да я докосне, своята безименна спасителка...

 


2004-10-07