БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗАЙЧЕТА И ХВЪРЧИЛА - част VII

Елена Павлова Павлова (afala)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

СЕДМА ГЛАВА БОЛНИЦАТА В КРИВИТЕ БРЯСТОВЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК: Броколи заспа в една лодка, която се отвърза и го отнесе далеч надолу по реката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Докато проучваше града, Броколи за малко не бе отвлечен от Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси. Орехчо запозна Броколи с Гащатко, с чийто керван зайчето тръгна към къщи. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и зайчето бе пленено. Главатарят Лакоман го взе със себе си на преговорите с търговеца Шкембо и Броколи успя да избяга. Може би Лакоман щеше да го хване, но зайчето срещна костенурката Черупчо, който го заведе на Костенурковия остров. Там Броколи бе обявен за герой. После костенурките го закараха с ферибота си чак до Рогатите поляни. Забравиха да му кажат обаче че не трябва да минава през Поляните и вечерта Броколи бе арестуван от кравите. За да се освободи, трябваше да залови едно чудовище. То се оказа кучето Роро. Броколи успя да се сприятели с него и заедно потеглиха отново на път. 1.ВЕСЕЛИТЕ НЕВЕСТУЛКИ Броколи и Роро пътуваха вече повече от седмица. Колкото по-близо стигаха до Детелиновото селце, толкова по-щастлив се чувстваше Броколи. Предишната вечер бяха нощували край Рибешкия вир при група изключително любезни видри. Днес късно следобед трябваше да пристигнат в Яйцеядците - а след само още два дни зайчето вече щеше да си е вкъщи! - Защо селото се казва Яйцеядците? - попита Роро, когато взимаха последния завой. - Невестулките ужасно обичат яйца! - обясни му Броколи - Луди са за тях така, както таралежите за мляко и мечките - за мед! - А аз - за хрускаво кокалче! - Точно така... А, ето го и селцето! Нямаше начин да се сбъркат къщите на невестулките. Те винаги строяха ниски, заоблени постройки като обърнати наопаки гнезда. Сгушени една в друга, къщурките на Яйцеядците приличаха на голяма купчина покрити с лишеи камънаци. Още отдалеч Броколи чу смях и радостни възгласи. Невестулката, която ги посрещна на входа на селото, беше ухилена до уши: - Здравейте, здравейте! - тя приветствено размаха лапи - Добре дошли! Елате, заповядайте, пристигате тъкмо навреме за пиршеството! - Много ми върви на празници! - засмя се Броколи - Какво е пък това тържество? - Не е по някакъв специален повод... Просто днес от тук мина един търговец и купихме от него, представи си, цяла каруца великолепни яйца! - Рядко се случва такова нещо! - съгласи се Броколи. - И още как! При това сделката е много изгодна - порът ни даде яйцата на половината от обичайната цена! Елате, елате - ще се присъедините към нас за голямото яйцеядене, нали? - С удоволствие! - Броколи кимна - Но за съжаление аз не ям яйца! - Това няма значение! - увери го невестулката - Важното е да споделиш с нас общата радост! А ти, куче? Няма ли да приемеш някое вкусно яйчице? - Чувал съм, че отглеждате хубави тлъсти кокошки... - Роро изсумтя - Ако имате някоя за мен, бих бил по-доволен! Яйцата са добри, но ми трябва нещо по-солидно за да се нахраня! - Разбира се, разбира се! Важното е да си щастлив като нас! Невестулките определено бяха щастливи тази вечер. Те се суетяха из селцето, бърбореха на висок глас и при все всеобщия хаос, успяха много бързо да струпат огромна купчина съчки за огън на площада. Когато започна да се стъмва, всички се събраха там. Старейшината Жълтъчко тържествено запали огъня, разпредели поравно между всички яйцата и обяви: - Както е традицията ни, по време на вечерята ще се забавляваме с Приказния жезъл! За нашите гости ще поясня - жезълът преминава от ръка на ръка. Първият започва да разказва измислена история и всеки следващ я допълва с нещо. Можем да започваме! - той затвори очи, завъртя се и хвърли богато гравирания жезъл. Улови го една от невестулките от другата страна на огъня. За момент настъпи тишина. Без да бърза, невестулката проби едно яйце, изпи го, примлясна и поде историята си: - Имало едно време... един принц. Той живеел в разкошен дворец заедно с баща си - краля и, ммм, със седемте си братя. Всички те получавали само най-пресните, вкусните и отбрани яйца. Съществувал обаче един проблем, който не давал мира на принц Перушинко. Тъй като и осемте невестулчета били от едно котило, кралят трябвало да ги подложи на изпитания за да избере един от тях за наследник... - разказвачът ловко метна настрани Приказния жезъл. 2.ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦ ПЕРУШИНКО Втората невестулка продължи да разказва: - Този, който спечелел, щял да получи за жена най-красивата на света принцеса Зъбла. Принцът бил влюбен в нея до уши. Всеки ден той й пращал цветя и яйчица от пъдпъдъци в знак на силната си обич... - тя прехвърли жезъла нататък. Третата невестулка поде приказката: - Принцесата обаче обичала друг от принцовете - Пухчо... Някой от публиката се обади: - Разваляш приказката! - Всеки има право да гради сюжета както си иска! - намеси се старейшината - Нали именно за това обичаме приказките със странни... - Както и да е! Та, принцесата по цял ден седяла край прозореца в кулата си и чакала да зърне поне за миг Пухчо... Най-сетне дошъл денят на изпитанието. Кралят казал на синовете си, че в непристъпните планини Осемте върха има осем гнезда на гигантски птици - по едно на всеки връх... Последва ново прехвърляне на жезъла и поредната невестулка продължи: - Той искал принцовете да му донесат по едно яйце от тези гнезда. Който успеел, щял да получи друга задача - и така, докато остане само един, който да се е справил с всичко! Принцовете незабавно потеглили на път, но преди това всеки от тях минал да се сбогува с принцеса Зъбла... Броколи прекрасно се забавляваше, похапвайки по някое стръкче от маргаритките, които си беше набрал за вечеря. Никога не бе чувал по-объркана приказка. Някои от невестулките се стараеха да следват заложените до момента идеи, но повечето усърдно вмъкваха по нещо, което преобръщаше коренно хода на историята. Така принцесата посъветвала Пухчо да упои птицата си с вино, а Перушинко - да накълца люти чушлета в храната на своята. Оказало се обаче, че Пухчо изобщо няма намерение да се състезава за трона и ръката на Зъбла - той предпочитал да ходи на лов, вместо да управлява. За това издал печелившия “номер” на трети принц, Бързачко. След това легнал да спи под едно дърво. Принцесата пък всъщност не искала да става жена на крал, а само щастливо да се омъжи. По време на сбогуването последният, осми принц й допаднал с интелигентността си и тя му предложила да избягат заедно в Райската гора, където било пълно с лесни за обиране гнезда. Така и сторили. Перушинко нахранил птицата с чушлета, но, вместо тя да побеснее, както предвиждала Зъбла, на нея това много й допаднало и като благодарност тя дала на принца едно яйце. На връщане към двореца обаче той попаднал на много любезна фермерка, която отглеждала кокошки. Влюбил се в нея и се оженили. Яйцето си Перушинко дал на Бързачко. Междувременно Зъбла открила, че в гората не й харесва, а нейният принц е глупак и развейпрах. По пътя пък Бързачко решил, че едно кралство и някаква си принцеса не заслужават да умреш от глад, ето защо изял яйцето и тръгнал да пътешества. Когато Зъбла стигнала до двореца, се оказало че нито един от принцовете не искал да става крал и да се жени за нея. Кралят обаче не се бил отчаял. Понеже съпругата му и без друго отдавна била починала, той предложил на Зъбла да стане негова жена... Бе останала само една невестулка, която да не е разказвала, така че и тя взе жезъла: - Зъбла обаче не родила нови деца на краля. Така че когато той и тя умрели, тронът бил наследен от нейния брат Мръвчо, който управлявал дълго и щастливо! Роро въздъхна: - Леле, това беше най-налудничавата приказка, която съм чувал! След като свършиха да вечерят, невестулките прекараха остатъка от вечерта в разни игри. - Наистина весел и безгрижен народ! - призна Броколи, докато си лягаха - По-забавни са дори от костенурките! Мисля, че ще се връщаме тук честичко, какво ще кажеш? - Би било чудесно - особено ако им носим яйца! - съгласи се кучето и се прозя. Броколи се събуди от ръмженето на Роро. - Някой прррррриближава! - прошепна кучето. - Кой? - Невестулка е... Май е Жълтъчко, но... Зайчето се надигна. Невестулките ги бяха поканили да спят вътре в някоя от къщите, но времето беше чудесно - пък и двамата отдавна бяха свикнали да нощуват на открито. Зайчето погледна към небето. Звездите бяха започнали вече да избледняват, но до утрото бе още далече. - Интересно, какво ли иска старейшината по това време? - Броколи се прозя - Тихо, Роро! Винаги можеш да го нападнеш, не е необходимо да ни мисли за лоши! Ротвайлерът кимна и се помъчи да заглуши ръмженето си. След малко на пътеката се показа Жълтъчко. Пристъпяше бавно, присвит на две и стиснал с ръце корема си. Броколи притича към него и го подкрепи: - Какво се е случило? - Имаме нужда от помощ... - старейшината изнемощяло се отпусна на земята. - Но какво... - Трябва да отидеш до “Кривите брястове”! Всички сме болни! - Какви са тези брястове? - Намират се на два часа езда на юг. Това е болница! - О! - Трябва... Трябва бързо да отидеш до там! Цялото село е като покосено от епидемията! - Тръгваме веднага! Мога ли да направя още нещо за теб? - Просто побързай! - Хайде, Фалко! - Броколи смушка кончето - Напред! 3.”КРИВИТЕ БРЯСТОВЕ” Носеха се като вихър. Изгревът постепенно боядиса хоризонта отляво в розово. Червеният диск на слънцето се изтъркули на небето. Роро взе да изостава с изплезен език - не бе в състояние да бяга толкова бързо много дълго време. Броколи се чудеше дали все пак да не позабави хода на Фалко, когато зърна в далечината няколко грамадни бряста, в клоните на един от които се вееше бяло знаме с червен кръст. - Още малко, Роро! - подвикна зайчето ободрително. Най-сетне стигнаха до болницата. Големите й, бели корпуси бяха причудливо построени около стволовете на брястовете. Броколи скочи от гърба на Фалко и се втурна в болницата. Във фоайето зад масивно бюро седеше млада катерица с бяла престилка. - Трябва ми доктор! - провикна се Броколи - Спешно е! - Какво има, зайче? - катерицата му се усмихна любезно. - Яйцеядците... Селото е покосено от епидемия! Катерицата бързо дръпна един шнур и из коридорите задрънча звънец. След няколко секунди във фоайето притича един обличащ престилката си в движение борсук. - Епидемия в Яйцеядците! - съобщи му сестрата. - Тръгвам веднага! - борсукът кимна - Ей, зайче, ти от там ли идваш? - Да, докторе! - И какво точно им има на невестулките? - Ами, старейшината се държеше за корема... Докторът се намръщи за миг: - Е, впрягам “Бързата помощ”! Благодаря, че дойде да ми съобщиш! Вече можеш да си тръгваш! Броколи се поколеба. Можеше да пресече направо през ливадите и да понавакса загубеното време. Детелиновото селце бе съвсем наблизо и го зовеше... Но имаше и нещо друго. - Вчера бях гост на невестулките! - каза той - Ще имате ли нещо против да се върна при тях? Мога да помагам... - Сигурно ще имам нужда от помощ! - кимна докторът - Сигурен ли си, че ще се справиш? Тогава тръгвай, аз ще те настигна! Фалко се бе поуморил - пък и Броколи яздеше по-бавно, за да може Роро да поддържа темпото. Някъде на половината път “Бързата помощ” ги догони. Четири здрави коня бяха впрегнати в бял фургон с червен кръст на покрива. На кръста висеше камбанка, която непрекънато звънтеше. Конете препускаха с все сили и бързо задминаха Броколи. Когато той пристигна в Яйцеядците, докторът вече се бе хванал на работа. Невестулките представляваха окаяна гледка. Някои бяха успели да изпълзят от къщите си и лежаха на земята, стенейки мъчително. Повечето обаче явно си бяха в леглата и само хорът стенания подсказваше, че са още живи. - Снощи яли ли са яйца? - попита докторът. - Цяла каруца! - Броколи кимна - Бяха ги купили на половин цена и имаше угощение... Да не би яйцата да са били развалени? Подобна сделка, сключена при това от пор - и в село на яйцеядци, от самосебе си ми намирисваше, но... Ще се оправят ли? - Да, след два-три дни ще са на крак! Но ако беше закъснял с няколко часа... Искаше да помагаш, нали? Добре, тогава те назначавам за медицинска сестра! - Медицински брат не звучи ли по-добре? Докторът се засмя: - Добре, медицинско братче, ти ще държиш шишето с лекарството и този пакет памук! Ясно? - Да, докторе, но... - На всички трябва да се сложат инжекции! - поясни борсукът и извади от чантата си голяма спринцовка. Броколи потръпна, но мъжествено удържа шишето и памука. Невестулката към която се приближи докторът обаче нямаше толкова смелост и, въпреки болките, изхленчи: - Не искааам! - Наложително е! - борсукът се усмихна топло - Ще се почувстваш по-добре и... - Не искам! - Не боли чак толкова! Пък и, нали трябва да оздравееш! Голям яйцеядец като теб не се притеснява от малката инжекцийка, нали? - той решително сграбчи лапата на невестулката и заби иглата. - Аууу! - Е, хайде, свърши вече! Няма нищо страшно... Пациентът продължаваше да хленчи. - Какъв слабак! - борсукът напълни спринцовката и мина към следващия - Ти поне няма да се държиш като бебе, нали? - И аз ако бях на тяхно място... - промърмори Броколи. - Аз също мразя инжекциите, също и сиропите и хапчетата! - въздъхна докторът - Но те са по-малкото зло! Понякога можеш просто да полежиш в леглото и да се оправиш. Понякога обаче се налага да ти слагат инжекции - иначе може да се разболееш още по-зле. Може дори да умреш, както ще стане с тези тук, ако не им инжектирам лекарството! - Не бях мислил по въпроса... - Броколи засрамено наведе глава. Миналата зима, когато бе карал пневмония, той устройваше същите “спектакли” на докторката и... - Няма повече! - промърмори той, докато за пореден път подаваше шишето. - Няма какво? - Ще се опитам да стискам зъби следващия път, когато ми се наложи да ми слагат инжекция! - обясни той. - Умно зайче! - борсукът се засмя - Дано не ти се наложи, разбира се, но... Когато най-сетне свършиха с невестулките, Броколи едва стоеше на краката си от изтощение. Роро бе помогнал на всички да се приберат по леглата си, бе довел и Жълтъчко от полянката. Лекарството явно действаше - стенанията бяха стихнали и сега болните кротко спяха. - Утре ще дойда пак! - борсукът уморено се усмихна - Твоята работа ще е по-тежка. Давай им да пият вода, когато поискат. Няма да е зле да сварите кокоши бульон - довечера сигурно пациентите ще се чувстват по-добре и ще могат да хапнат малко. Е, аз тръгвам! - той прибра спринцовката, шишето и памука в чантата си - Благодаря за помощта! Знаеш ли, в бързането май забравих да ти се представя! Казвам се Фазанчо! - Аз съм Броколи! - До утре, Броколи! И благодаря още веднъж! 4.НЕВЕСТУЛКИТЕ И ФАЛКО Лека-полека невестулките се оправяха. На втория ден докторът едва успя да им сложи инжекциите. На третия, след като бе гонил едно невестулче близо половин час, махна с лапа и се отказа: - Няма да вадя повече спринцовката, но всички трябва да ми обещаете, че две седмици ще пиете хапчета - иначе... - Лично ще се погрижа за това! - заяви Жълтъчко - Знам, че ви създадохме доста главоболия, но... - Всяка сутрин, - борсукът вдигна показалеца си, - някой от вас трябва да идва в “Брястовете” за хапчетата. Не ги ли взимате редовно, отново ще ви прилошее. Разбрахме ли се? И никакви яйца - поне две седмици! - Ох! - простена някой. - Наистина трябва да сте по-внимателни следващия път! Да се ядат сурови яйца, когато знаеш откъде са - домашни кокошки например - не е чак толкова опасно. Но да купите - и то на половин цена! - от непознат и да не ги сварите... - Фазанчо се качи на фургона - Е, дано не се срещаме скоро по повод болест! И не забравяйте хапчетата! Жълтъчко бе мрачен цялата сутрин. Накрая Броколи не издържа и го попита: - Какво има? - Тревожат ме хапчетата! - Но те са важни, сам чу какво каза... - Не взимането им, Броколи! Просто болницата е много далеч за да се ходи пеш до там всеки ден! Та пратеникът трябва да тръгва на обяд, да нощува там и да се връща отново по обед! Как да ходим за таблетките? Нямаме дори един кон! - Хрумна ми нещо! - Броколи се засмя - Просто е! Защо не използвате Фалко? Когато вече няма да ви трябва, ще го върнете в Детелиновото селце! - Благодаря! - Жълтурчо го потупа по рамото - Приемам с удоволствие! Но... Ти как ще се прибереш? - Не се притеснявай за мен! Още сега се хващам за работа! Той така и направи. Край реката растяха множество подходящи дръвчета, които Броколи отсече с помощта на две невестулки. После той грижливо подреди един до друг стволовете и ги върза стегнато с въже. Салът бе готов още преди залез слънце. Не беше голям като този на Орехчо, но щеше да побере зайчето и кучето. Доброто настроение на невестулките се беше върнало заедно с оздравяването - така че вечерта те отново устроиха празник. Тъй като им бе забранено да ядат яйца, те сготвиха вкусно няколко кокошки и Роро бе безкрайно щастлив, защото получаваше всички кокали. Както и преди, невестулките разказаха приказка с Приказния жезъл. Броколи чак се просълзи - и нищо чудно. Този път приказката беше за принц Броколи, който тръгнал на дълъг път заедно с кончето си Фалко и верния си приятел Роро. Принцът отивал да моли за ръката на любимата си принцеса, която била обявила състезание за да избере заека на сърцето си. След много приключения принцът почти пристигнал при нея, но попаднал на цяло село болни невестулки. Той останал при тях и се грижил всеотдайно докато оздравеят, макар че така щял да пропусне състезанието. За негово щастие, принцесата също го обичала, така че го изчакала, оженила се за него и те живели щастливо дълги години.
2001-06-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)