БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Един изгубен сън I

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Landvaetir


   Зима-сезон, който съдържа в себе си късове и от живота, и от смъртта...Снегът преспал земята блести по мъртвата й плът.Ветровете се бият, прогонени сред голите клони, сълзите на вечнозелените дървета остават на кристалчета по игличките им.
 Цялата природа,затаила дъх слуша воя на вятъра...Замръзнала- сън на самата себе си.
 Високо слънцето се слива със снега-гледаш нагоре, гледаш надолу и нищо, само бяла слепота.Земи изковани от планински камък...
 Нощем  оживява...прелива към синьо и зелено и извисява духовете над горите...Извезва зимното небе с маниста от пламък...гласове ехтят редом с тишината...

***

Върви, а зад ботушите й остават вълчи стъпки.Жена,облечена в кожа и на гърба си носи лък, няколко стрели и дъбова тояга.Белите й коси се разпиляват по вятъра като снежинки, бялата й кожа не се вижда от слънцето...тъмните й очи се губят в нощта...Следват я десетина вълка.
 Без умора, Скади броди из планината...Безсмъртната богиня на дивото поема по изгубени пътеки.Върви и цяла зима строи царство от снежни сълзи.
 
***

Момичето бавно крачеше по заледените пътеки, на места дори тичаше...често се издърпваше  нагоре  по някой клон или ствол...Изкачването беше мъчно.
 Вятърът безпощадно  брулеше посивелите й коси...
Щом излезе на равно, седна да си почине.Имаше нужда...Слънцето беше още ниско, но тя усещаше ,че не й остава и капчица време...трябваше да се качи...да види, да изживее съня си...
 Знаеше ,че е истина,трябваше да е!...Вятъра шепнеше- шепнеха и дърветата...

***

Протегна криле към нея и те се превърнаха в ръце...погледна в очите й  и се удави в тях...
 Стояше на върха и чакаше.Какво-не можеше да каже....Нея?!Коя или какво беше тя?
 Но Гаро,седнал на една скала я чакаше.Беше потеглил от града преди съмване.Носеше на рамо само раница с малко храна.

***

Двете същества танцуваха по снега...Докосваха ръце и устни сякаш реалността е друга и преливат едно вдруго...
Гората навяваше тъжна, жадна песен...
- Никога не съм чувал подобни ноти!-успя да каже Гаро.
- Нима не си слушал дърветата досега?!
- Явно не...
- Не те разбирам...
 Сън -ден,прекаран в сън...в двореца от зимни сълзи.Ронят думи и мечти, музика в пламък...

***

Наближаваше нощта...Слънцето хвърляше пребледнели червеникави лъчи...духовете  се пробуждаха.Вълчи вой гонеше звездите редом с вятъра...
- Викат ме!Трябва да тръгвам...
- Кой те вика?Остани с мен.Ще те отведа от тук...
- Не мога, аз не съм като теб.Душата ми познава само един зов.Стъпките ми- една следа.
- Коя?Ако останеш, ще остана и аз.

***

Луната се издигна сред звездите...
Вълчицата препускаше  бясно по горските пътеки.Не посмя да се обърне назад...Стигна равнината.Скади прегърна своите деца...духовете се отправиха на път.

***

Леденостудена нощ.Снежинките с часове водеха невидими битки през ветровете...
 Малко преди първите слънчеви лъчи,Скади се отправи към планината.Ледената кралица се завръщаше  в двореца си, за да посрещне наближаващата пролет.
 Един от вълците й изтича напред.Богинята се вгледа в мястото, където беше легнал.Под скимтящото животно лежеше премръзнало човешко тяло.
 Гаро идва да я чака всеки ден...
Дългата му черна коса се беше превърнала в кристални криле около раменете му...
 Скади погали вълчицата...
-Моля те, дай му живот!...

***

През март земята се стопли.Първите пролетни цветя разчупваха земната плът.Животните излизаха от зимните си убежища.
 Нощем горските пазители се събраха дълбоко сред дърветата...Скади с лък на рамо повеждаше своите вълци...
Духовете танцуваха в нощта...
 Луната хвърли светлина над едно стръкче.То засия в златисто ...разпери листчетата си като криле и се превърна в гарван...

***

Протегна криле към нея и те се обърнаха в ръце...погледна в очите й и се удави в тях.Гаро прегърна силно момичето.
Духовете танцуваха в нощта.Музиката им летеше по крилете на вятъра и съживяваше земята...

***

Скади се облегна в ствола на стария бор, смъкна лъка,стрелите и тоягата...Заслуша се в гласовете на земята...
-Върви дъще,препускай с вълците...
Въздухът преливаше между границите на реалността в цветен пламък...
Битката наближаваше.

2004-10-04