БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Земя

Serenity (skadi)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: Легенди и други проклятия

 - Вчера о полето змия ми в пазвата загнезди,
дъха от сърце ми отне,
живота през вените ми взе,
подир о сено се скъта...
Мъгла от пепел очите заслепи ми,
мътен дух в гърди се вкопчи.
Мамо, при стара баба мене заведете,
злия прах от мене да промие,
че тъмни борове сърце зоват,
бесни извори очи гонят,
към високи гори крака ми водят...

Жална майка щерка си при баячка отведе
и жално очи о земя приведе...

-Милка, болна е,
сиреч, пусни си чадо из гора
да оди гъби да побира,
по заран ке се удома прибере...
- Гора ме страх, ще я отмъкне,
дорде самина таме скита.
- Не бой се жено,нека оди
там под боровете столетни лек ще да намери...

Жална майка си щерка пратила,
скръбни си сълзи в пръстта поръсила...
- Не тъжи майко, за мене, ке се върна...
но отрова от душа си искам да помия,
по гора, мен си да открия...
- В гора се крие дъще магия
недей далече отива...

Тръгнала по баири,
из гори и потоци  се скитала,
на слънцето дома търсела...
Ръце й от мъка пребледнели,
крака от тръни се издрали...

Жална майка едничка си щерка оплаква
цяла година самичка в дома си я чака...
По заран врабче й на прозорец кацнало
и тъжна песен задумало:
- Мила мамо, ей ме на , по заран върнах се...
Денем с птиците се рея,
нощем в хора по гора песни лея...
Мила мамо, отровата гората изцери ми,
но с нова мъка сърце свободно обгори ми...

Слуша жална майка как пиленцето чикчирика,
радва му се и му вика:
-И ако щерка ми по горите видиш,
за дома попяй й,
да не е кат мен самина...
2004-10-04