БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗАЙЧЕТА И ХВЪРЧИЛА - част V

Елена Павлова Павлова (afala)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

ПЕТА ГЛАВА КОСТЕНУРКОВИЯТ ОСТРОВ КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК: Зайчето Броколи заспа в една лодка и, когато се събуди, тя го беше отнесла далеч надолу по реката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Разглеждайки града, Броколи за малко не попадна в лапите на борсука Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси. Тъй като Орехчо бе обещал да върне зайчето вкъщи, а му се наложи да замине в друга посока, той го запозна с керванджията Гащатко и Броколи тръгна с кервана. В Кленовата планина ги нападнаха разбойници, чиито главатар отвлече зайчето за играчка на дъщеря си. Броколи и Рижла бързо се сприятелиха, но въпреки това той не се чувстваше щастлив с бандата. Главатарят Лакоман го взе със себе си за да се пазари с търговеца Шкембо и, когато вечерта разбойникът заспа, Броколи избяга. 1.МОТОРНАТА КОСТЕНУРКА Броколи язди цяла нощ и сигурно нямаше да спре още доста време, но Фалко се умори, забави ход и накрая сви към една поляна на брега, като с целия си вид даваше да се разбере, че повече няма да мръдне от тук. Всъщност, Броколи също беше уморен до смърт, така че прие избора на коня, легна под едно дърво и мигом заспа. По някое време следобед го събуди странно тракане. В началото звукът бе съвсем тих, но бързо се усилваше. Приличаше на чаткането на въртящи се воденични колела, но и на звънтене от удари на метал с метал... Фалко тревожно изпръхтя. Секунда след това на полянката с фантастична скорост връхлетя една костенурка. Разбира се, Броколи беше виждал доста костенурки, но всички те бяха отчайващо бавни... и никоя не носеше оранжева купа на главата или ярко като купата шалче... Така че зайчето зяпаше новопоявилия се с отворена уста. Като видя, че му е направила силно впечатление, костенурката доволно изсумтя и заяви: - Здрасти! Аз съм Черупчо! А ти? - Ъъъ... Броколи! - Какво правиш по тия места, Броколи? - Точно в момента бягам от банда разбойници! Беше ред на Черупчо да го зяпне с увиснала челюст: - Сериозно ли говориш? Броколи кимна. - Леле, това сигурно е адски интересна история! - костенурката изпружи врат - Щом бягаш, сигурно ти трябва и хубаво недостъпно скривалище? - Ами... - Знаех си аз! - Черупчо доволно потупа купата на главата си - Случайно имам едно подходящо за беглец като теб местенце! Обаче ще те заведа там само ако обещаеш довечера да разкажеш на всички историята си! Добре, мятай се на коня и да тръгваме! Не е много далеч... Не мога да карам бавно, но ще спирам да те изчаквам! - Не можеш да правиш какво? - Да карам! - Черупчо гордо се ухили - Аз сам я измислих тая дума! Нито ходиш, нито яздиш, нито плуваш... А някак си трябваше да се нарече! - Кое? - Виж, то си е ясно, че аз съм моторна костенурка... - Мото... какво? Черупчо се плясна по челото: - Виж сега, нали не смяташ, че аз по рождение се движа така бързо? - Ами... - Лисиците в Лисичата стъпка много обичат супа от костенурки. Пък и умеят да тичат къде по-добре от нас. Така че се наложи да ги надхитрим! Нокътчо измисли мотора миналата година. Погледни! - Черупчо тромаво се изтегли назад и изпод него се показа странна на вид количка с три колелета. - И с това тичаш бързо? - полюбопитства Броколи. - Погледни! - костенурката посочи с лапа някаква плетеница от зъбчати колеленца вътре в количката - С това ключе навиваш ластика. Като освободиш спирачката, той завърта вала. И - фиууу! Нокътчо се е заел да изобретява как да караш мотора по-бързо и по-бавно, но за сега с него може само да се завива и да се спира. - Аха! - Броколи не разбра особено много от обяснението, но в момента го вълнуваше друго - А тази купа на главата ти за какво е? - Купа! - Черупчо обидено изсумтя - Купа! Ха! Това, глупаво зайче, е каска! Моторна каска, така се нарича! Ако катастрофирам върху някое дърво, тя ще ме предпази от удара! - И върши ли работа? - Как да ти кажа... - Черупчо отново се качи на мотора си - Във всеки случай е много хубава, нали? - И ярка! - Да, взе ми думата от устата - ярка е! - А шалчето? То “моторно шалче” ли се нарича? Не мисля, че може, ъъъ, да те предпази от дърветата! - При високи скорости като моята, вятърът ти духа във врата! - с достойнство заяви Черупчо - Пък аз имам чувствителни сливици! Освен това е хубаво! - Да. И ярко! - Особено това! - съгласи се костенурката - А сега, ако си готов, да тръгваме! Можем да си бъбрим и на острова, където няма лисици... а също и разбойници! Черупчо нагласи ключето на мотора си и се стрелна по пътеката. Шалчето се развяваше над черупката му като оранжево знаме. 2.ФЕРИБОТ С ХВЪРЧИЛО Беше доста необичайно да следват стрелкащия се насам-натам Черупчо и Броколи сигурно щеше да го загуби, ако не бяха каската и шалчето, които се забелязваха отдалеч. Най-сетне Черупчо спря край един дървен кей. - Това с мотора е чудно изобретение! - призна Броколи - Фалко не може да препуска така бързо като теб, а какво остава за лисиците? - А, това не е нищо! - костенурката махна с лапа - Почакай да видиш ферибота! - Какво? - Търтъл, който пристигна с кораб от Английско, му измисли името! “Търтъл” на англичански значело костенурка... - Казва се “английски”! - намеси се още една костенурка, която излезе от храстите - И освен това името ми се произнася “Таатл”! Що се отнася до знаменития ни, феймъз - това ще рече “забележителен” - фейрибоут, неговото име пък означава следното... - Това е Търтъл! - успя да вмъкне Черупчо - Търти, запознай се с Броколи! - Поласкан съм да те срещна, Броколи! Както вече споменах, името ми се произнася “Таатл”! Та, “фейри” е приказен, също и фантастичен, а “боут” значи “корабче”. За съжаление, - Търтъл махна по посока на другата костенурка, - тези неуки същества от Костенурковия остров никога не си правят труда да произнесат райт - сиреч правилно - английските думи! - Е, не са лесни за казване! - възрази Черупчо - Броколи, я опитай вместо “мотор” всеки път да произнасяш “фаст фор уил селвмуфин търтъл анжин аген фок”! Търтъл се намеси с превъзходство: - Правилното произношение е “фаст фоу уийлз селф-мувин’ таатл ейнджин агейнст фоксиз”! Съкратено - Еф-Еф-Ю-Ес-Ем-Ти-Ей-Еф! С три колела е, ама като кажеш “фоу” вместо “трии” звучи по-плъзгавко. - Еф-Еф и какво? - не разбра Броколи - И как го произнесе онова “мъвин”? - Мувин’ с апостроф и преглъщане на “г” накрая... Забрави! И ти си толкова възприемчив за езици, колкото и тези дебелочерупчести идиоти! - Търтъл поклати глава - Я по-добре... Броколи зяпаше втренчено реката. Имаше защо. По водата, срещу течението, с елегантността на патица, се носеше малък бял кораб, към носа на който беше вързано въже. Високо горе в небето другият му край бе прикрепен към хвърчило с формата на костенурка и със сигнално-червен цвят. - Това, - меко каза Търтъл, - е нашият фейрибоут уит кайт! - Иска да каже, че фериботът е теглен от хвърчило! - обясни Черупчо - Много по-бърз, отколкото платноход, да не говорим, че е и по-хубаво - хвърчилото де! - И ярко! - промърмори зашеметеното зайче. - Взе ми думите от устата! От ферибота се разнесе пронизително изсвирване. След малко две костенурки се появиха на носа и започнаха да навиват въжето на хвърчилото. Корабчето забави ход и спря на пристана. - Качвай се! - Черупчо побутна Броколи - Надявам се, че конят ще мине по трапа! Фалко, като добър керванджийски кон, премина на борда на ферибота без дори да изпръхти. - Пускай хвърчилото! - изкомандва застаналата на мостика костенурка. Въжето със свистене се размота и след миг вече плаваха по реката. Беше... Беше фантастично, реши Броколи, много по-хубаво отколкото с лодката или със сала. Фериботът се носеше с такава лекота, сякаш бе готов да литне, а хвърчилото над него примамливо шумеше с коприненото си тяло. Вятърът бе доста силен и влачеше лодката с такава скорост, че дърветата на по-близкия бряг се размазваха пред очите. - Пристигаме! - обяви Черупчо. В средата на реката се виждаше голям остров. 3.БРОКОЛИ И КОСТЕНУРКИТЕ Миденият град се бе сторил на зайчето красив и загадъчен. На Костенурковия остров нямаше и следа от загадъчност. Веднага си личеше, че го е проектирал някой малко откачен на тема геометрия. Улиците бяха съвършено прави, къщите стояха в стройни и симетични редици... Нарисуван на карта, помисли си Броколи, градът на костенурките вероятно щеше да изглежда като множество безукорно подредени квадратчета и правоъгълници... Но беше много красив. - Хубав е, нали? - с гордост попита Черупчо. - И ярък! - допълни Броколи. Не виждаше нито една къща, боядисана в нормален цвят. Всички бяха или наситено-оранжеви, или крещящо-зелени, или сигнално-червени, или фосфоресциращо-жълти... Можеха да те заболят очите, ако се взираш в града по-дълго. - Е, - Черупчо се изпъчи, - добре дошъл в Костенурчата коруба! Фериботът влезе в малкото пристанище и пусна котва. - Прелестно скривалище, нали? Нито един разбойник не би могъл да се добере до тук! Броколи кимна. Не си представяше как Лакоман би се сетил да го търси на острова - нито пък как би доплувал до него. - А сега ела да те заведа в хана! - Черупчо се намести на мотора си - Камъшчо ще се погрижи за коня ти, докато си разказваш приключенията! - А аз? - Търтъл се изпречи на пътя му. - Ти събери приятелите да дойдат да слушат! Не ни попадат всеки ден преследвани от разбойници, нали? Ханът бе разположен в края на града, на самия бряг на острова. Лазурно-синя, симпатичната постройка изглеждаше като надигнала се сред камъша вълна. Не можеше да се сравнява със “Счупената котва”, разбира се, но вътре бе почти толкова приятно и уютно. Камъшчо - масивна костенурка с черупка на бели и сиви шестоъгълници - изглеждаше повече от щастлив да си има нов клиент. - Няма да ти кажа, - довери той на Броколи, - че тук на острова идват много посетители! Точно обратното... Ако я нямаше жена ми да върти кухнята, щях да съм фалирал отдавна! - Всяка вечер тук се събира почти целия град! - обясни Черупчо - Тръстичка готви така, че да си оближеш пръстите! А есенес Камъшчо приготвя най-хубавата бира, която някога съм вкусвал! - О! - възкликна Броколи. - Ще се убедиш, че не те лъжа! Сядай! Момчетата скоро ще дойдат! Не минаха и пет минути и първата костенурка се появи. Носеше тревистозелена каска и големи кръгли очила. - Това е Нокътчо! - представи го Черупчо - Нашият велик изобретател, на когото дължим ферибота, мотора и куп други неща! - Чак пък велик... - Нокътчо смутено се усмихна. - Е, хайде, да не би самоходната ябълкоберачка да е маловажно изобретение? Преди чакахме ябълките сами да паднат... А неговата машина блъска дървото, докато ги събори в един кош! - Повечето все още падат извън коша, но... - Нокътчо въздъхна - Почти съм измислил как да реша този въпрос! Лека-полека ханът се пълнеше. Черупчо бързаше да представи всеки от новодошлите, но Броколи скоро им загуби сметката и само кимаше при всяко ново обяснение. - Май всички сме тук! - отбеляза най-сетне Черупчо - Можеш да започваш! - Ами... - Броколи се поколеба - Всичко стана заради лодката... Когато свърши да говори, костенурките го зяпаха в захлас. Пръв се опомни Нокътчо: - Брей, лодката ти трябва да е била по-бърза даже от ферибота! За час си изминавал толкова, колкото би преплавал със сал за цял ден! - Остави математиката сега! - възмути се Черупчо - Аз съм прекарал половин ден с истински герой, а дори не знаех за това! - Но... - Броколи понечи да възрази, че съвсем не е герой. - Предлагам, - извиси глас Търтъл, - да обявим Броколи за почетен таатл, сиреч - костенурка, да му построим хубава къща и да го бег - тоест, помолим смирено - да остане с нас завинаги! - Но... - опита се да вмъкне зайчето. - Мисля, че един подходящ паметник, например на пристанището... - включи се Камъшчо. - И да обявим днешния ден за специален празник! - додаде възторжено Черупчо - Ще ядем само броколи, ще правим пищни шествия, а Броколи ще язди пред парада и... - Хей, почакайте! - зайчето най-сетне успя да вземе думата - Всички сте много любезни и ви благодаря от сърце, но... Не искам да оставам тук! - Какво? - зяпна Търтъл. - Просто искам да си ида вкъщи! В хана настъпи мъртва тишина. Костенурките до една се бяха свили в черупките си. 4.БРОКОЛИ ОТНОВО НА ПЪТ Зайчето вече бе започнало да се плаши - костенурките стояха неподвижни поне четири-пет минути. Накрая все пак се размърдаха. Черупчо намести каската си, изпъна шалчето и тъжно отбеляза: - Не те разбирам! Тук би могъл да имаш всичко - слава, почести, уважение... - И вкусната кухня на Тръстичка! - додаде Камъшчо. - Все пак, - продължи Черупчо, - и аз навярно щях да искам да се прибера вкъщи, дори ако цял град непознати е готов да ме носи на ръце! Но... Би могъл да се върнеш догодина за празника в твоя чест, а? - Утре, - намеси се Нокътчо, - фериботът отива нагоре до Рогатите поляни. Можеш да се повозиш с него - това ще ти спести почти седмица път по сушата. Съжалявам, че не можем да те закараме чак до вкъщи, но... Просто фериботът не е готов за толкова дълго плаване! - Ще се върнеш за празника, нали? И ще ни разкажеш какви други подвизи си свършил по пътя за вкъщи? - Разбира се! - Броколи се засмя - Вие поне си стоите на едно място на острова, така че винаги бих могъл да ви намеря! - Чудесно! - Черупчо плясна с лапи - В такъв случай предлагам да устроим угощение в чест на Броколи! Приготвената от Тръстичка вечеря беше великолепна - не просто угощение, а истински пир. Няколко костенурки домъкнаха различни музикални инструменти и веселбата се разгоря. Броколи трябваше да признае, че дори при разбойниците не е прекарвал толкова весела вечер. Всъщност, към края празненството досущ заприлича на тези в пещерата, защото Струнчо го помоли да им изпее разбойническа песен и да изтанцува “нещо по-бандитско”, а на костенурките това им хареса и скоро ревяха с пълен глас: - Дръпни тетивата и пусни стрелата, кръв да се пролее! Тука милост няма, не и с Лакомана... Иха-иха-ха, петнадесет товара в пещерата - и халба бира! Дори грамадните и зловещи, космати разбойници бяха забавни, когато подскачаха около огъня и правеха страшни гримаси, но петдесетината костенурки с ярки каски и шалчета, кривящи се край камината, накараха Броколи да се смее до припадък. На следващата сутрин на пристанището се бе събрал да го изпрати целият град. Кметът Хартийко даже произнесе реч: - За нас бе чест да посрещнем герой като това малко зайче в нашата скромна Костенурча коруба... Накрая Броколи се качи на ферибота, изпратен от радостните възгласи на тълпата. Черупчо също бе с него - твърдо настоя да го придружи в плаването. Нагоре по реката дойдоха също Нокътчо и Търтъл. - Много съжалявам, че си тръгваш! - облегнат на перилата, Търтъл наблюдаваше как водата се носи покрай корабчето - Наистина ли няма да премислиш? - Бяхте чудесни... - Броколи въздъхна - Наистина - риъли, както ти би казал - ми се иска да живея в прекрасен град като вашия, но... Вкъщи си е най-добре! - Аз ю уиш... - Търтъл се усмихна - Това ще рече “ти си знаеш най-добре”! Пътуваха кажи-речи до обяд и, когато пристигнаха на пристана на Рогатата пътека, Черупчо даже се просълзи: - Да се върнеш, хей! - Ще се върна! - обеща Броколи. - Приготвили сме ти малък подарък на раздяла! - каза Нокътчо - Това е, тъй да се каже, за спомен от нас! Той връчи на зайчето крещящо-резедави каска и шалче, а също и малък пакет. - Вътре, - обясни изобретателят, - съм ти увил най-новото си хвърчило. Има и инструкция как да го сглобиш. Като се върнеш вкъщи и го пускаш с приятелите си, би могъл да си спомняш за нас... А аз усърдно ще работя върху усъвършенстван модел ферибот и, кой знае, след някой и друг месец може ние да дойдем да те видим! - Много ще се радвам! - Броколи буйно го прегърна - Благодаря за подаръците! Той стоя на брега и маха след ферибота, докато корабчето не изчезна в далечината. Сигурно щеше да стои още доста, загледан в червеното хвърчило, което още се виждаше. Фалко обаче призивно изцвили. - Тръгваме, конче, тръгваме! - Броколи го потупа по врата и се качи на седлото. При костенурките наистина му бе харесало, но се чувстваше щастлив да е отново на път. Смушка Фалко и потегли в тръс по пътя към Рогатите поляни, като тихичко си пееше: - Иха-иха-ха, петнадесет товара в пещерата - и халба бира! Кончето весело изцвилваше в такт с песента.
2001-06-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)