БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗАЙЧЕТА И ХВЪРЧИЛА - част IV

Елена Павлова Павлова (afala)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА БАНДАТА НА ЛАКОМАН КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК: Когато се къпеше на реката, зайчето Броколи видя прекрасна лодка. Докато я разглеждаше, заспа в нея и се озова далеч надолу по течението. Салджията Орехчо го спаси и го заведе в Мидения град. Докато Орехчо продаваше стоката си, Броколи се впусна в проучване на града. Закъсня да се прибере и за малко да бъде отвлечен от борсука Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси и го запозна с морето. Орехчо бе обещал на Броколи да го върне вкъщи, но му се наложи да отплава в друга посока, за това той повери зайчето на керванджията Гащатко. Заедно с кервана, Броколи посети Киселото село, научи много за живота по пътя и силно желаеше да срещне разбойници. Мечтата му, за нещастие, се сбъдна в прохода на Кленовата планина, където Гащатко загина в боя, а зайчето бе отведено за да стане играчка на дъщерята на главатаря Лакоман. 1.ИСТИСКИТЕ РАЗБОЙНИЦИ Броколи плака дълго, притиснал лице в меката грива на Фалко. Пътят към леговището на разбойниците обаче беше още по-дълъг, така че зайчето имаше време да се поуспокои и дори да започне да се оглежда с интерес. Все още очакваше да види разбойници като описаните в книжките - напети и снажни, със скъпи дрехи и благородни лица... И толкова по-разочарован остана. Някои от разбойниците яздеха дребни космати коне, които досущ приличаха на Фалко - само дето техните гриви и опашки висяха сплъстени, а по глезените им се бе спекла кал. Останалите бандити караха фургоните, а кончетата им подтичваха наблизо. Но нито един не беше напет, снажен и поне що-годе прилично облечен. Дрехите им бяха сиви от прах, доста поовехтели и тук-таме дори с кръпки. Те всички приличаха повече на Скубльо, отколкото на богаташи - муцуните им бяха унили, козината проскубана, а оръжията стари и износени. Лисугерът, който бе качил Броколи на Фалко и сега яздеше до него, също не правеше изключение. Наистина, конят му бе по-добре поддържан, а самият той - едър и с умно изражение, но все пак... - Май взе да идваш на себе си? - лисугерът доволно се ухили, показвайки на зайчето пълната си с внушителни бели зъби уста - Знаех си аз, че от един умрял няма да се повредиш! Та, казвам се Лакоман! Добре дошъл в бандата! - Бих искал също тъй добре и да си ида! - промърмори Броколи. - Е, хайде сега! - Лакоман отново показа зъбите си - Ще си играете с щерката, пък като й омръзнеш след някое време, ще му мислим за изяж.. тъй де, за заминаването ти! Що се отнася до бандата - вярвам, че ще ти хареса! Хлапета като теб много си падат по разбойничеството! - Хм! - отбеляза Броколи. - Ама бая си порева... - лисугерът цъкна с език - Е, то вас, зайците, и капка кръв ви стига да ревнете! - Гащатко ми беше приятел! - възрази Броколи - Ако не можеш да плачеш за приятел, казва татко, значи не си мъж, а отрепка! Лакоман вдигна вежди: - Толкоз приятели съм виждал да умират, да съм изплакал цяло езеро, ако бях ревал за тях! - Значи не си мъж! - победоносно заяви зайчето. - Ако не те водех при щерката, да съм те наръгал вече! - ядоса се лисугерът - Млъквай! Броколи имаше още въпроси за задаване, но благоразумно си затвори устата. След десетина минути конете излязоха на закътана скална площадка, в дъното на която зееше черният вход на пещера. - Къде е замъкът? - изуми се Броколи. - Какъв замък? - В книгите пише, че разбойниците живеят в замъци и... - А пише ли нещо за шамар зад врата? От пещерата с радостни викове изскочиха сюрия хлапета на различна възраст и обградиха разбойниците. След тях наизлязоха и жени, които доволно се заеха да обсъждат достойнствата на заграбените товари. Лакоман смъкна Броколи от седлото, стисна го под мишница и така влезе в пещерата. Не приличаше на дворец и зайчето трябваше да признае, че Гащатко е бил съвсем прав - просто една мрачна и вмирисана пещера, в която живеят дрипави и подли разбойници. - Това е дъщеря ми Рижла! - Лакоман стовари зайчето на пода - Рижи, това е Броколи! Лисичето лежеше в уютна скална ниша върху наръч разкошни кожи. Край него - на една ръка разстояние - бяха разпръснати разнообразни играчки и дрънкулки. Това вече подобаваше на истинска разбойническа дъщеря от книгите и Броколи се усмихна. Гащатко бе сгрешил поне веднъж. 2.РИЖЛА Лисичето и Броколи втренчено се гледаха няколко секунди, после Рижла каза: - Какво ме зяпаш? - За пръв път виждам разбойническа дъщеря! - обясни зайчето. - И хубава ли съм? - Рижла се изкиска. - Изглеждаш като принцеса! - увери я той - Само че... Тя вдигна вежди. В приказките за принцеси, сети се Броколи, винаги се споменаваше, че закуската им се сервирала в леглото. - Закуската ли чакаш? - попита той - Не е ли малко късно за закуска? - Гладен ли си? - учуди се Рижла. - Не, просто... Принцесите са задължени да изядат закуската в кревата. Явно и при разбойническите дъщери е така. Необходимо ли е обаче да лежиш и докато чакаш? - Глупак! - Рижла го замери с една от играчките си и обърна глава към стената. - Ела! - Лакоман сграбчи отново Броколи и го замъкна настрани - Заслужаваш да те набия хубавичко! - Защо? Не знаех, че засягам с нещо обичаите в бандата ти! - Не става въпрос за обичаи! - лисугерът разтърси глава - Просто тя не може да става! Броколи се ококори. - Когато беше малка, - Лакоман въздъхна, - воювахме с друга банда. Проклетниците ни бяха издебнали и нападнаха жените и децата в пещерата. Рижла бе посечена с меч в гърба. Оцеля... Но не може да ходи! - О! - Броколи прехапа долната си устна. - Ще изпреваря въпроса ти и ще добавя, че съпругата ми загина тогава... Последният път, когато някога съм плакал! - А какво стана с противниците? - Изклахме ги до един. Но това не може да върне здравето на Рижла, нали? - Лакоман се усмихна печално. Броколи кимна и си помисли, че след всичко, което лисугерът бе преживял, можеше да му се позволи да не плаче за приятел - и въпреки това да си остане мъж. - Сега вече знаеш! - Лакоман го погледна несигурно. - Съжалявам! Трябваше да ми кажеш по-рано! - Броколи му обърна гръб и се запъти към нишата на Рижла. Лисичката гледаше в негова посока. По бузите й имаше сълзи. - Извинявай! - каза й Броколи - Аз наистина съм глупак! - Не си! - Рижла се усмихна - Не можеше да знаеш... Трябваше да се сетя, че татко не ти е казал! - Значи ми прощаваш? - Разбира се! - тя протегна лапичка и го побутна - Седни тук до мен и ми разкажи какво правеше с кервана! Броколи се покатери върху кожите, намести се удобно и започна да разказва - за запознанството си с Гащатко, за Фалко, за Киселото село... Рижла го слушаше внимателно и на места пляскаше с лапи - например когато стигнаха до това как Броколи открил елен в капан и го освободил (после Гащатко много го гълча за похабяването на месото, но той не й каза за това). На свой ред тя му разправи за бандата - за техния живот на преследвани от закона, за някои от по-големите им обири... Беше почти като в книгите - дори по-вълнуващо в някои отношения. Изобщо, двамата прекараха един великолепен следобед и, когато една бобърка им донесе вечерята, Броколи бе убеден, че Гащатко напълно е грешил - вярно, разбойниците бяха дрипави и живееха в пещера, но не бяха нито глупави, нито неспособни и дори за озлоблението и жестокостта им си имаше причини. 3.ШКЕМБО При разбойниците не беше чак толкова лошо и постепенно Броколи взе да свиква. Вярно, животът в бандата не беше точно като в книгите, но за това пък в пещерата беше весело. Тъй като съгледвачите не донасяха съобщения за нови кервани, Лакоман и останалите ходеха да ловуват, а вечер всички се събираха край големия огън, разказваха си най-различни истории, пееха шумни разбойнически песни и танцуваха груби разбойнически танци. Не само вечерите бяха забавни - Броколи и Рижла играеха до насита по цял ден, а когато Лакоман бе свободен, изнасяше дъщеря си пред пещерата и там тя и зайчето хранеха Фалко, сплитаха му украшения в гривата или пък лисугерът учеше Броколи на сложни ездачески номера. Рано една сутрин обаче Лакоман събуди зайчето по необичаен начин: - Трябва да поговорим за нещо! Броколи го последва отвън и седна на един камък до него. - Не е разбойническа работа да моля, - каза Лакоман, - но имам една молба към теб! Случайно чух как разказваше на Рижла за кервана и търговците... Не си я излъгал като спомена, че Гащатко те имал за талантлив, нали? - Не съм лъжец! - обиди се Броколи. - И аз така мисля! - кимна лисугерът - Днес трябва да се срещна с търговеца, на когото продавам, ъъъ, заграбеното. Шкембо е дебел и подъл измамник - дава ми грошове за стоки, които струват десеторно повече... - И Гащатко така казваше! - Май този Гащатко е бил много умен! Както и да е, моля те да дойдеш с мен. Аз съм разбойник, не умея да се пазаря с търговците. Може би ти, като талантлив керванджия... - Ще дойда с удоволствие! - Броколи мръдна с уши - Нали може да взема и Фалко? Потеглиха след час и почти цялата сутрин яздиха надолу по криви тайни пътечки, докато слязат от планината. Малко след пладне се озоваха на прекрасна малка полянка на брега на реката. - Тук ще чакаме Шкембо! - Лакоман върза коня си за едно дърво - Ще събереш ли съчки за огъня? Броколи също завърза Фалко - малко по-настрани обаче, където му се стори, че тревата е особено хубава. След десетина минути огънят весело пламтеше, а скоро пристигна и Шкембо. Търговецът беше пор с лъскава козина, скъпи дрехи и златен пръстен на едната лапа. Беше толкова дебел, че едва ходеше и вместо да язди, пътуваше в ниска двуколка. Навярно, помисли си Броколи, Шкембо не би могъл да се качи на кон заради тлъстините си. Търговецът седна край огъня с пъшкане, попи избилата по челото си пот с копринена кърпичка и попита мазно: - Как са работите горе, Лакомане? - Добре, се не оплак... - понечи да отвърне лисугерът, но Броколи здраво го настъпи. - Добре, а? - Шкембо широко и престорено дружески се усмихна. Вятърът носеше киселата му миризма право в ноздрите на Лакоман и той неволно кихна. - Само колко е благороден! - Броколи подсмръкна - Погледнете го, господин Шкембо, едва се държи на краката си, горкият, а твърди, че всичко е наред за да не ви развали настроението! Порът го зяпна. Зайчето с мъка удържа усмивката си. Гащатко многократно му бе казвал, че всеки търговец си има слабо място, което трябва да откриеш и използваш. Той очевидно бе напипал правилното място у Шкембо и бързо продължи: - Всъщност той горкият вече се чуди дали да не слезе да се предаде, вместо да удължава мъките си... - А? - Лакоман също го зяпна в недоумение. - Ако продължава така, просто няма да му останат хора за да обере и самотен пътник, да не говорим за керван! Шкембо нервно се облиза. Бандата бе добър източник на доходи за него - Броколи беше наясно с това. Шкембо получаваше сензационни печалби. Всъщност, колкото по-малко плащаше на разбойниците, толкова повече товар бяха принудени да му носят те... Но и прекалено мизерното заплащане не водеше до добро - Шкембо със сигурност бе мислил доста по въпроса. Да, точно на това трябваше да се наблегне, реши зайчето и продължи: - Те умират от глад там горе, господине! Мечовете им се начупиха, наконечниците за стрелите свършиха, няма вече надежда за тях... Ето на, последният керван ужким им бе в кърпа вързан, ала без добри оръжия мнозина паднаха покосени в боя и сега Лакоман се чудеше дали има смисъл да се види с вас или направо да предаде хората си - в затвора поне ще имат изобилна храна и... Нали така, Лакомане? - Какво? А, ъъъ, да! - лисугерът объркано кимна. Броколи продължи да изрежда какви несгоди бяха сполетели бандата - спомена срутвания, мор по конете и какво ли още не, но главната работа вече бе свършена. Шкембо се бе облещил и мъчително преглъщаше. Търговецът разбираше, че зайчето преувеличава ситуацията, но не знаеше доколко - а, както Гащатко казваше, съмненията са най-добрият начин да изкопчиш нещо при пазарлъка. Накрая зайчето любезно попита: - А вие как сте, господин пор? - Ами, ъъъ, и при мен нещата не вървят добре... - поде Шкембо, но си личеше, че умът му е другаде. Пазариха се повече от час и Лакоман започна отегчено да се прозява. Броколи също се бе уморил и реши, че три пъти повече отколкото Шкембо плащаше обикновено, е добра цена, така че се съгласи с нея. Порът и Лакоман се уговориха за предаването на стоките и Шкембо побърза да се качи в двуколката си. - Чудесен беше! - призна лисугерът - Наистина имаш талант! Броколи се усмихна: - Поровете са хитри търговци... Но този не може да стъпи и на малкото пръстче на Горделивко от Киселото село. Ако Гащатко беше тук... - той сведе глава. Много му се искаше катерицата наистина да е с него, да го похвали, да го прегърне... Само че Гащатко бе мъртъв, убит от Лакоман и бандата му... Броколи стана, безмълвно се премести до брега, топна крака във водата и взе безцелно да хвърля камъчета в реката. Вече не се чувстваше доволен, че ловко се е справил с Шкембо. Беше самотен, тъжен и объркан. 4.БРОКОЛИ СЕ ИЗМЪКВА Броколи продължи да се чувства нещастен и вечерта, докато мълчаливият Лакоман приготвяше храната. На зайчето му се искаше изобщо да не бе идвало на срещата с Шкембо. Можеше да прекара един приятен и весел ден с Рижла... За изминалата седмица в бандата почти бе успял да забрави и Орехчо, и Гащатко, та дори и Детелиновото селце... Сега се чувстваше виновен за това. Хвърли едно камъче във водата и си помисли за малката къщичка, където мама Карфиолка сигурно плаче по цял ден за скъпото си синче, което, представете си, се забавлява с разбойници! Следващото камъче му напомни за Орехчо - някъде на север, на брега на морето, той навярно седеше край буен огън и си мислеше, че “находката” му скоро ще се прибере у дома, нали беше в сигурните ръце на Гащатко... Мисълта за катерицата окончателно вкисна настроението на Броколи. Гащатко го бе научил на толкова много неща и му бе станал отличен приятел - а ето че сега зайчето си живееше щастливо с убийците му и дори им бе помогнало... - Ела да хапнеш! - повика го Лакоман. Броколи без желание се надигна и се премести при огъня. Бе започнало да се смрачава. Конете тихо пръхтяха. Ветрецът носеше аромат на диви цветя. Изобщо, вечерта бе великолепна - като се изключи, че това само го правеше още по-нещастен. Времето щеше да е в синхрон с настроението му, ако плискаше порой и небето бе пълно с печални облаци... - Съжалявам, че ти развалих деня! - Лакоман седна до него - Мислех, че разходката ще ти хареса, пък и наистина ми беше от помощ! - Хареса ми! - Броколи зяпаше някъде встрани. - Нещо много важно ли беше запланувал за днес с Рижи, та се цупиш? Колко несхватлив бе Лакоман... Зайчето въздъхна. Всъщност повечето възрастни често бяха несхватливи. С изключение на Орехчо и Гащатко, може би... Особено на Гащатко! Все пак Броколи счете за безсмислено да обяснява това на Лакоман и отговори на въпроса така: - Мислех да й разкажа за морето... Имам една раковина, която много й хареса и... - Хубаво нещо е морето! - съгласи се Лакоман - Имам в Мидения град една приятелка, като малък се кълнях да се оженя за нея... - лисугерът изхъмка - Само дето Кики е катерица, нали разбираш! - Кики ли? - оживи се Броколи. - Така се казва. Мислех по едно време да й пратя Рижи - разбойничеството не е място за малки момиченца... Само че после Рижла осакатя, а кой би се хванал да гледа сакато лисиче само в името на старата ни дружба... Пък и с Кики отдавна сме се забравили - тя сега държи “Счупената котва”... - Познавам я! - зайчето чак подскочи от радост - Покани ме да се отбия при нея, щом се върна в града! Ако искаш, мога да ида да я питам дали... Лакоман поклати глава: - Не искам! Пък и, не забравяй, ти си пленник... И не си първото хлапе, което водя на Рижи, не си въобразявай! - Какво стана с останалите? - Омръзнаха й! - лисугерът злобно го стрелна с поглед - Абе какво ти става, цял ден мълча като риба, а сега си се раздрънкал! Броколи обидено се нацупи и повече не проговори. Лакоман си легна рано: - Уморен съм, пък и утре ни чака дългият път до вкъщи! Лягай и ти! - Само малко ще погледам звездите... Лисугерът бързо заспа. Броколи седеше край огъня и се вслушваше в нощта. Усърдно скърцаха на цигулките си щурци, конете пасяха и пристъпваха насам-натам, реката шумолеше тихичко... Зайчето не можеше да си представи, че след този покой ще се върне обратно в умирисаната разбойническа пещера. Пък и никак не му се харесваха тайнствените думи, че когато омръзне на Рижи... Лакоман започна да хърка. Броколи извади раковината от джоба си и я сложи до дисагите. Не трябваше да си тръгва без да си вземе сбогом с Рижла, нали? А и в крайна сметка той притежаваше спомените си за морето, а тя - нищо. Лакоман продължаваше равномерно да хърка. Броколи вдигна седлото си, безшумно го занесе до Фалко и му го сложи. След това отвърза коня. Лисугерът все още спеше кротко. - Съжалявам! - прошепна Броколи - Но трябва да си ида вкъщи! Чувстваше лека вина, дето се измъква като крадец в тъмното, макар че всъщност беше пленник и, ако не избягаше сега, със сигурност го очакваше неприятна съдба. Смушка коня и, докато се отдалечаваше, отново повтори: - Съжалявам! Бягството се бе оказало смешно лесно, каза си той по-късно, а Фалко препускаше ли препускаше в мрака. Дали Лакоман изобщо не бе допускал че зайчето ще му се измъкне или пък в крайна сметка се бе оказал достатъчно схватлив, бе го загризала я съвест, я жалост и той нарочно го бе оставил да си отиде? Броколи така и не можа да си отговори на въпроса.
2001-06-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)