БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗАЙЧЕТА И ХВЪРЧИЛА - част II

Елена Павлова Павлова (afala)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

3.БРОКОЛИ И ОРЕХЧО Да се пътува със сал, както откри Броколи, беше по-забавно, отколкото с лодката. Салът си имаше сламен навес, под който Орехчо бе разположил леглото си, малък мангал и по-голямата част от стоката - дъхави подправки от някакво градче, наречено Лисичата стъпка. Салът беше някак си по-уютен и Броколи бе наистина доволен да се вози на него. Освен това вече си имаше спътник и не се чувстваше самотен. Орехчо бе пътувал много по реката и бе пълен с какви ли не интересни истории, които охотно разказваше. Още преди да се стъмни напълно, Броколи вече беше убеден, че е изтървал най-хубавите неща в живота си, като си бе стоял в Детелинотово селце. - Наистина много си пътувал! - отбеляза зайчето, докато седяха край мангала и чакаха лападената яхния да се свари - Бих искал да съм пътешественик като теб! Вече реших - аз също ще пътувам... - Бих казал, че ти вече си станал пътешественик! - Орехчо се засмя - Само че, нали уж беше решил да се връщаш вкъщи... - Какво вълнувашо има в селцето? - Броколи изхъмка - Животът е толкова монотонен... - Да, но... - Орехчо замислено разбърка яхнията - Е, не мисли, че се оплаквам, но винаги съм мечтал да си имам дом като твоя! Нали разбираш, след усилен труд на полето да се прибереш в познатото селце, където прозорчетата примамливо светят, огънят вкъщи гори, а цялотосемейство се е събрало за вечеря... Да се връщаш винаги на едно и също място! - Хм! - промърмори Броколи. - Просто съвсем различно е да си имаш дом! - Орехчо мечтателно притвори очи - Нали разбираш, аз съм роден на сал. Познавам голяма част от реката. Но нито едно място не съм в състояние да нарека “вкъщи”! - А салът? - Ами... - Орехчо поклати глава - Не е точно това, уверявам те! Просто не е.... не е истински дом! - Не те разбирам! - Аз самият също не се разбирам! - заекът сви рамене - Във всеки случай, моят горещ съвет е да се прибереш у дома. Ще имаш достатъчно време да попътуваш, докато стигнеш до Детелиновото селце, а... Е, животът по реката не е само радост и песен! - Но аз не искам да... - Ако ти хареса да пътуваш, винаги би могъл да поемеш отново на път. Само че след като официално си се сбогувал с родителите си. Не мислиш ли, че в момента са полудели да те търсят... Може би мислят, че си се удавил... Броколи кимна. Имаше много неща, за които да мисли и на които да се учудва, така че съвсем бе забравил приятелчетата си, татко Брюксел и мама Карфиолка... Но сега, край мангала, си спомни за тях с болезнена яснота и силно му се прииска да са заедно с него на сала... или пък той да се върне у дома, където цялото семейство е седнало на масата... - Искам да си ида вкъщи! - въздъхна Броколи. - Това се нарича “носталгия”, момчето ми! - Орехчо се усмихна - Обещавам ти утре, като пристигнем в Мидения град, да видим какво може да се направи за връщането ти у дома! А сега да ядем! Броколи също се усмихна, внезапно преизпълнен с благодарност, че за разлика от Орехчо, има дом, където да иска да се върне. 4.МИДЕНИЯТ ГРАД Когато Броколи се събуди на сутринта, реката се бе разширила чувствително и бе осеяна с малки островчета, на които растяха хилави дръвчета с причудливо извити корени. Орехчо бе застанал при направляващото весло, подсвиркваше си тихичко и от време на време отклоняваше сала от сблъсък с някое островче. - Къде сме? - полюбопитства Броколи. - Събуди ли се вече? Рано пиле рано пее, а? - заекът се засмя - Това, синко, е делтата на реката. - А защо дърветата са толкова странни? - Сега използваме отлива да слезем до Мидения град. Виждаш ли, делтата е мястото, където реката и морето се борят за надмощие. Понякога има прилив, тогава морето нахлува в делтата и вдига нивото на водата. Виждаш ли черните ивици на стволовете на дърветата? - Коя от двете? - Умен въпрос! Долната ивица. При прилив водата стига до там... После обаче настъпва отливът и реката се втурва в морето. Тогава нивото на водата спада и оголва корените... Ти не се събуди, но част от нощта прекарахме закотвени за един от островите, докато приливът отмине. Ако имаме късмет, до час-два ще стигнем Мидения град. Иначе... - Орехчо сви рамене - Е, ще се наложи да почакаме до следвакия отлив! - А горната ивица? - Какво? А, да! Когато зимата свърши и снегът се стопи, настъпва пролетното пълноводие. Нагоре при вас реката става много бурна, а тук долу в делтата всичко се наводява. - И ивицата показва докъде е стигнала водата? - Точно така! А сега, ако нямаш нищо против, иди да запалиш мангала и да свариш чай за закуска! Добре ще ми дойде една чашка за загряване! Делтата постепенно се разшири още повече, островите изчезнаха и Орехчо насочи сала към десния бряг. - Наблюдавай този хълм! - нареди той - Но гледай внимателно! Броколи така и направи. Не след дълго салът отмина хълма и иззад него се показаха равни зелени поля. А на брега... Зайчето чак забрави да диша от удивление. Отдалеч градът напомняше на гигантска мида като онези, които чичо му Хмел беше донесъл като спомен от скитанията си. Беше кремаво-бял, накъдрен по краищата, изящно заоблен и осеян с лъскави проблясъци - досущ като седефени люспи по мида. - Прекрасен е, нали? - Орехчо потупа Броколи по рамото - Бях съвсем малък, когато го зърнах за първи път и оттогава идвам насам поне три-четири пъти годишно, но още не съм се наситил на гледката! - О! - успя да отрони Броколи. - Добре дошъл в Мидения град, синко! - Орехчо кимна усмихнат - И дано ти хареса тук! ВТОРА ГЛАВА БРОКОЛИ В МИДЕНИЯ ГРАД КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК: Когато отиваше да се къпе на реката, зайчето Броколи видя една много красива лодка. Тъй като дълго време собственикът й не се появи, Броколи реши да я разгледа, но заспа в нея и не усети, как лодката се е отвързала. Люляно от вълните, зайчето спа до сутринта и когато се събуди, откри че е отплавало далеч надолу по реката. Ужасено то си мислеше, че ще умре, носено завинаги от водата, но попадна на Орехчо, който го спаси и го завърза за сала си. Заедно с Орехчо, Броколи стигна до делтата на реката и за пръв път видя изумителния Миден град. 1.”СЧУПЕНАТА КОТВА” Броколи за пръв път виждаше пристанище и остана очарован. Миденият град имаше десет големи кея, които изглеждаха направо претъпкани. Имаше лодки с най-различни размери, множество салове и дори два огромнти морски кораба с обрасли с водорасли и миди бордове. Орехчо остави сала си на един от крайните докове и Броколи търпеливо го изчака да се договори с някакъв дебел борсук за разтоварването на стоката. - Сега, - каза му Орехчо, след като приключи с това, - ще отидем да се настаним в моя хан! - Ти имаш хан? - Не, не! - заекът поклати глава - Но в “Счупената котва” ме познават - свикнал съм да отсядам там, нали разбираш! И в Детелиновото селце имаше хан, така че Броколи смяташе, че знае какво да очаква. Отново се бе излъгал - “Котвата” беше масивна двуетажна къща с кръгли прозорци. Над вратата висеше половина от голяма корабна котва. Долният етаж представляваше екзотична кръчма - масите и пейките бяха завинтени за пода, на стените бяха опънати морски карти, а над грамадното огнище бе окачен красиво гравиран корабен рул. Голяма част от посетителите поне приличаха на морски вълци - такива, каквито Броколи си ги представяше. Само дето нито един не беше вълк. Обслужваше ги закръглена катерица, която широко се усмихна при влизането на Орехчо и се втурна към него с разтворени обятия. - Почти бях почнала да мисля, че си се удавил някъде! - възторжено извика тя - Или че си предпочел някое друго местенце... Дай да те разгледам! Реката ти се отразява чудесно! - Пак ме ласкаеш, Кики! - Орехчо се измъкна от прегръдката й - Впрочем, запознай се с моето приятелче Броколи! - Добре дошъл в “Котвата”, хлапе! - Кики се усмихна още по-широко - Имам една хубава стая точно като за вас двамата... Елате да ви я покажа! Ще ви допадне, обзалагам се! Стаята наистина се хареса на Броколи. Не беше просторна, но бе слънчева, а от прозореца се виждаха пристанището и морето - и дори салът на Орехчо. - Вече сме настанени! - отбеляза Броколи - Сега ще ми покажеш ли града? - Съжалявам, момчето ми, но имам много работа за вършене! Трябва да се срещна с неколцина търговци, да се споразумея с някой от тях за цената на подправките, да уредя превоза... - Да, разбирам! - Броколи въздъхна - Значи ще си стоя тук... - Не, не разбираш! - Орехчо гальовно му смачка ушите - Просто исках да кажа, че нямам време да се правя на екскурзовод. Но ти си свободен да ходиш и да разглеждаш каквото си искаш! - Но... - Свикнал си родителите да ти дават разрешение за всичко, нали? Е, не забраяй, че сега си сам за себе си... Що се отнася до мен, аз съм просто благосклонен спътник и нищо повече! Ето, вземи - тези пари би трябвало да ти стигнат да си купиш някое лакомство и да се позабавляваш на пазара! Запомни добре - можеш да стигнеш до пристанището от всяка точка на града. Достатъчно е да вървиш в посока към морето. Що се отнася до “Котвата”, тя е в третата пресечка, броено от кантората на борсука. Като знаеш това, няма начин да се загубиш. Тръгвай и приятно прекарване... О, да - бих искал да се върнеш до смрачаване - нощем Миденият град може да бъде, хм, доста опасно място! Броколи стисна монетите в лапичка и кимна: - Ще се видим довечера! За да е сигурен, че може да намери “Котвата”, той три пъти се разходи до кантората на борсука и обратно. Ханът наистина се намираше в третата пресечка, пък и на всеки ъгъл висеше по една табелка, която сочеше към кръчмата. Успокоен, Броколи се втурна да проучва града. 2.МИДЕНИЯТ ПАЗАР Тъй като зайчето нямаше определена цел и просто се мотаеше наоколо, то тръгна натам, накъдето вървяха повечето минувачи. Градът му се струваше огромен и чудесен. Бе пълен с нови миризми, гледки и причудливи неща, които до едно изискваха вниманието му. Спираше да зяпа витрините на магазините, проучи особено апетитния аромат на сергията с печени кестени и похарчи една от монетите за да опита лакомството... Въпреки всичкото бавене, стигна до пазара след около час. Миденият пазар бе най-голямата забележителност на града. Бе заграден с висока каменна стена във вид на гигантска окръжност и, гледан от делтата на реката, представляваше центъра на Мидения град - спираловидно намотана пъстра ивица, насечена от прави линии. Както Броколи откри, отблизо спиралата се оказа съставена от разположени в кръгове сергии, а линиите бяха алеи, оставени за удобството на клиенти, които нямат време да обикалят и да зяпат. Броколи имаше повече от достатъчно време, така че тръгна покрай сергиите, дъвчейки бавно разкошните печени кестени. Пазарът бе неописуемо пъстър и шумен - много повече, отколкото ежегодният есенен панаир в Детелиновото селце. Продавач на платове бе проснал по алеята мостри от стоката си и я хвалеше с пълно гърло. В съседство друг бе подредил разнообразни кошници и ги прославяше с мощни крясъци. Точно до тези двамата спретната коза с пъстра забрадка се дереше: - Прясно млечице! Вкусно сиренце! Сладко масълце! И бяла с-мееее-тана! Броколи се задържа най-дълго край сергията за украшения. Заоблени и продълговати миди с гланцирани черупки, раковини в различни цветове - някои намотани на спирала, други с многобройни стърчащи рога, причудливи корали... - Можеш да чуеш морето, ако допреш раковината до ухото си! - съзаклятнически смигна продавачът. - Наистина ли? - Броколи се ококори. - Пробвай сам! Действително, чуваше се равномерно туптене и съскане като плясък на вода. - Така ли звучи морето? - полюбопитства Броколи - Не е... много внушително! - Ха! - продавачът се разсмя - Дошъл си в Мидения град и не си видял морето! - Е, плавах по него... Със сал! - Не е същото! - продавачът поклати глава - Щом ти остане някоя свободна минута, изтичай на брега - но не на пристанището, а от другата му страна, където е плажът. Там ще разбереш какво значи море... И вземи раковината - считай я за подарък от Къртичко за теб! - О, благодаря! - Няма защо! Ха! - продавачът отново се изкиска - Да дойдеш в Мидения град и да не посетиш морето е като да стигнеш до джунглата и да не зърнеш лъва! - Кого? - О, няма значение! Сега изчезвай, преди да съм размислил! На пазара имаше какво ли не: сергии с оръжия, от ками до огромни мечове и от леки лъкове до масивни арбалети; сергии с домашни любимци - големи колкото палец маймунки, шарени папагали, лъскави рибки и всякакви странни зверчета; имаше храни - пресни и консервирани, познати навсякъде и донесени от чудновати задморски страни; имаше също люлки и забавления, за които Броколи похарчи по-голямата част от парите си. Той се повози на въртележката, яде захарен памук, поязди миниатюрно пони, хвърли десетина топки по ухилен до уши клоун, който смешно падаше в корито с вода, щом бъде улучен... Изобщо, зайчето прекара великолепен следобед. Някак си съвсем неусетно над Мидения пазар падна здрач и сергиите опустяха. - Е, малкия, слизай вече! - невестулката, която пускаше въртележката, меко побутна Броколи - Време е да затварям! - Не може ли само още един път? Моля ви! - Наистина трябва да приключвам! Мръкна се вече! Пък и родителите ти сигурно ще се притесняват за теб! - Те не са тук! - Броколи неохотно слезе от въртележката - Наистина, не може ли да... - Виж, синко, за мен - а особено пък за теб - е много опасно да замръкваме на открито! Хайде, все има някой, който да се грижи за теб! Върви си вкъщи! Броколи се сети, че бе обещал на Орехчо да се прибере в “Котвата” преди здрач и кимна: - Утре мога да дойда пак, нали? - Разбира се! А сега бягай вкъщи! - Накъде е морето? Невестулката му посочи една далечна примигваща светлинка: - Това е фарът, който се намира на остров Фод, навътре в морето. Няма начин да сбъркаш посоката! - Благодаря! Довиждане и до утре! - Всичко хубаво! Броколи опипа раковината в джоба си и, спокоен, че не я е загубил, хукна надолу по посока на фара. 3.ЛИСУГЕРЪТ СМРАДЛЬО Миденият град някак изведнъж бе изгубил привлекателността и дружелюбието ди и това много учуди Броколи. Бе все още сравнително рано, но всички магазини бяха със спуснати решетки, на прозорците на къщите висяха плътни пердета, а по тъмните улици минувачите бяха рядкост. Зайчето подмина няколко ярко осветени кръчми, от които се носеше музика - но това само правеше тишината из пресечките още по-зловеща. - Никога повече! - прошепна Броколи, докато се оглеждаше за фара на един ъгъл - Никога повече! - Какво “никога”? - стресна го нечий дрезгав глас. Зайчето се озърна. На близкия вход се бе облегнал дребен и доста проскубан лисугер. - Ами, ъъъ... - Броколи се колебаеше как да постъпи. - Не се страхувай, няма да ти сторя нищо лошо! - лисугерът се приближи - Казвам се Смрадльо! А ти? - Броколи! - зайчето неволно отстъпи назад. Откъм лисугера се разнасяше отвратителна смрад на гнило, канал и мърша. - И, хм, закъде си се разбързал, Броколи? - Смрадльо пристъпи още малко към него. - Ами, прибирам се вкъщи, господине! - И къде е това? - “Счупената котва”! Там сме отседнали... Само че май аз... - Броколи отново се огледа. Къщите бяха твърде високи и фарът изобщо не се виждаше. - Май си се загубил, а? - Смрадльо въздъхна - Обзалагам се, че не можеш да откриеш фара на Фод! - Откъде знаете? - И аз не го виждам от тук! - лисугерът меко се засмя - Е, ако нямаш нищо против, мога да те заведа до “Котвата”! Броколи се поколеба. Наистина имаше нужда от помощ - градът го плашеше до смърт. Но и Орехчо, и невестулката го бяха предупрждавали за опасностите след здрач - а Смрадльо вонеше ужасно и определено изглеждаше опасен. Така че зайчето отговори: - Не, благодаря! Само ми кажете накъде да тръгна! - Както желаеш! - лисугерът сви рамене - Ето натам! След няколко пресечки вече би трябвало да можеш да видиш фара! Броколи кимна и хукна по улицата. Смрадльо му бе казал, че скоро ще забележи фра, но той започна да си мисли, че е бил излъган. Бягаше и бягаше, а мигащата светлинка не се появи. Накрая Броколи спря разтреперан и изхлипа. Започваше наистина да се плаши, че окончателно се е изгубил и вече никога няма да открие Орехчо... Зловещата тишина наоколо го караше да си представя спотаени навсякъде чудовища. - Проблем ли имаш, хлапе? - попита някой зад гърба му. Броколи подскочи с писък, но топлият приятелски глас принадлежеше на представителрен борсук със засукани мустаци. Борсукът вдъхваше доверие и зайчето се успокои. - Загубих се! - каза то. - В Мидения град това е едно от най-лесните неща! - съгласи се борсукът - Къде са родителите ти? - В Детелиновото селце! - С кого си тук тогава, така далече от къщи? - С никого. Е, с Орехчо, но той ми е просто спътник! - Хм! И накъде беше тръгнал? - Към “Счупената котва”! - Случайно ми е на път... Да те заведа ли? - Ами... - Ела, хайде, не се страхувай! Ела по-близо! Броколи се приближи. Борсукът с изненадваща сила го сграбчи. В свободната му лапа се появи къс нож, който той опря до гърлото на зайчето с обиграно движение: - Ако викаш, ще те заколя! - Аз... - Тръгвай с мен - и нито звук повече! Броколи изхлипа. Изобщо не бе очаквал такъв развой на нещата. Бе се измъкнал благополучно от един бандит само за да се натъкне на друг и... - Спри, Скубльо! - тихо, но зловещо заяви Смрадльо. - А? - борсукът сепнато се огледа - Уплаши ме, знаеш ли! Помислих, че е някой полицай! - По-лошо е! - Смрадльо излезе от мрака на близкия ъгъл - Това хлапе работи за мен! - Но... - Скубльо отдръпна ножа, без обаче да пуска Броколи - Той не каза нищо такова! - И да не е луд! А ако ти си ченге под прикритие? - Май си прав! Съжалявам! Наистина не знаех! - Просто го пусни и се махай! Борсукът направи точно това. Броколи искаше веднага да хукне, но краката му бяха като залепнали за земята. - Неразумно от твоя страна да се доверяваш на първия добре изглеждащ минувач! - Смрадльо цъкна с език - Ела, ще те заведа в “Котвата”! Броколи се разтрепера, когато той го докосна. - Няма страшно! - Смрадльо го притисна към гърдите си и ласкаво го потупа - Отиде си вече! Хайде, да вървим! - Но... За-за-за-защо? - заекна Броколи. - Скубльо с това си изкарва хляба. Отвлича малки дечица, обучава ги и ги продава като слуги... - А ти? - Аз съм само дребен просяк! - Смрадльо поклати глава - Не съм нищо по-добро от Скубльо, но, уверявам те, поне не посягам на деца... Що се отнася до теб, приятелче, ще е по-добре да научиш едно-друго за Мидения град. Пък същите неща важат навсякъде! - Да не се доверявам на представителни господа, а на такива като теб ли? - Не! Всъщност не се доверявай на абсолютно никого, когото не познаваш! Не искам излишно да те плаша, но всеки непознат е опасен - особено тези, които те разпитват подробно! Ако си се загубил, по-добре потърси полицай, който да те упъти... Иначе може да се окажеш отвлечен - или дори по-лошо, пребит, ограбен и дори убит! - О! - Също така, никога не замръквай на открито в града! Самотно хлапе, което се мотае по тъмно, просто си търси неприятности! - О! - Стига с това “О!”, моля те! Градът е интересен, но и опасен... Винаги е така - всяко хубаво нещо си има и лоша страна! - А какъв е този шум? Смрадльо се ослуша и поклати глава: - Не чувам нищо! - Прилича на... плисък? - О, сигурно имаш предвид морето? Съвсем близо сме до плажа! - Може ли... - Да го видиш? Разбира се! 4.БРОКОЛИ И МОРЕТО Броколи и Смрадльо подминаха последната редица къщи и излязоха на плажа. Пясъкът бе още топъл и приятно хрускаше под лапите на зайчето. - Това е морето! И според мен то трябва да бъде видяно и усетено именно по тъмно! - каза Смрадльо. Свежият бриз бе изпълнил въздуха със силен солен аромат. Шумът на вълните се бе превърнал в равномерен тътен, който заглушаваше всичко. Броколи се приближи, потръпвайки не толкова от студ или от страх, колкото от могъщия зов на морето, което неустоимо го привличаше. В тъмното водата приличаше на огромно, но ласкаво и спокойно животно, което спи и кротко диша, а властният плисък на вълните е неговият пулс... - Не вярвах, че продавачът на раковини казва истината! - прошепна учудено Броколи. - Прекрасно е, нали? - Смрадльо тихичко се засмя - Мога да стоя тук цяла нощ и просто да слушам... Бих ти предложил да се окъпем, но мисля, че някой в хана ще се притеснява за теб! - Вярно! Съвсем забравих за Орехчо! - Ела! - лисугерът го хвана за ръката - Утре ще дойдеш тук по светло! - Ще ми се да бъдем заедно! - Едва ли ще стане... И не забравяй - не се доверявай на никой непознат! - Но ти не си... - Наистина, вече не съм непознат за теб! - съгласи се Смрадльо - Е, може и да се видим в близките дни, но не разчитай на това! Орехчо бе седнал пред огнището в “Котвата” и бавно отпиваше бира от халбата си. Когато забеляза Броколи, той се надигна: - Бях почнал да се чудя... - Радвам се да те видя, Орехчо! - зайчето се притисна в прегръдката му - Да знаеш само колко неща ми се случиха! - Сядай да хапнеш и ще ми разкажеш! След като вечеря и разправи на Орехчо за пазара, невестулката, Скубльо, Смрадльо и морето, Броколи едва успя да стигне до леглото си - толкова бе уморен. Заспа с раковината до ухото си, вслушан в равномерния пулс на морето.
2001-06-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)