БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗАЙЧЕТА И ХВЪРЧИЛА - част I

Елена Павлова Павлова (afala)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

ПЪРВА ГЛАВА НАДОЛУ ПО РЕКАТА 1.СТРАННАТА ЛОДКА Лодката беше прекрасна. Тясна, с висок нос и скосен бак, тя приличаше на готов за излитане лебед. Триъгълното платно на мачтата беше като разперени криле... Броколи забеляза лодката още докато тичаше с останалите зайчета надолу по хълма. Не я бе виждал никога преди и нямаше представа на кого може да е, но, Господи, беше прекрасна! Той я посочи на Детелинка: - Мислиш ли, че ще ни позволят да се повозим? Зайката бежешком сви рамене: - Защо пък не? Такава хубава лодка сигурно си има добър стопанин! След няколко секунди вече бяха на брега и със смях се хвърлиха в реката. Морковчо поде обичайните си номера - гмуркаше се, плуваше под водата и дърпаше останалите за опашката. Тревичка го издебна и го напръска хубавичко когато той се показа да си поеме дъх, после всички заедно дълго се гониха през плитчините... Когато накрая се измориха и излязоха да се попекат на слънце, лодката все още беше на същото място. - Интересно, чия ли е? - Броколи седна на пясъка - Сигурно е пристигнала сутринта, защото щяхме да научим за някой чужденец, ако се е появил вчера... - Лодка като лодка! - Морковчо изсумтя - В малко селце като нашето чужденците просто идват и си отиват, знаеш... Любопитството на Броколи не можеше да бъде задоволено така лесно. Останалите зайчета лека-полека задрямаха под ласкавите слънчеви лъчи. Той обаче продължаваше да наблюдава лодката. Накрая не издържа, стана и се приближи до нея. Отблизо бе още по-красива. Снежнобелият й борд миришеше на прясна боя, на смола и на още нещо непознато, чийто аромат направо спираше дъха - Броколи не знаеше, че всъщност така ухае приключението. Той поглади с лапичка лодката, но това някак си не му беше достатъчно. Бе прочут с неутолимото си любопитство в цялото Детелиново селце, така че промърмори: - Такава лодка просто трябва да си има добър собственик! Няма начин да ми се разсърди, че съм я разгледал! - след което ловко скочи на борда. Дъното бе застлано с уханна люцерна. На носа имаше стар компас в тежък и зеленясал меден обков, украсен с непонятни рисунки. Под него, в плетен лозов кош, се намираха навити на рула карти. - Колко интересно! - Броколи се изтегна върху люцерната - Лодката се носи по реката, а смелият капитан гледа небето и... Доста дълго той наистина лежа с лапи под тила и зяпа къдравите облачета, но лекото полюляване на вълните постепенно го унесе и Броколи заспа. Той не усети нито как вятърът издува платното на лодката, нито как хлабаво вързаното въже се изпъва, отвързва се и цопва във водата. Броколи спеше дълбоко и не разбра, как вятърът и течението бързо понасят лодката надолу по реката... 2.БРОКОЛИ И МОРЕТО Броколи спа непробудно целия следобед, проспа също и нощта, а и следващия ден - няма по-хубава приспивна песен от тази на реката и вълните. Зайчето се събуди едва на втората сутрин, когато слънцето го погъделичка по носа... И така, Броколи седна в люцерната и разтри очи само за да открие, че лодката безгрижно лети по течението с издуто от вятъра платно. В първия момент той си помисли, че Морковчо и останалите са му погодили някой номер и ей-сега ще изскочат от храстите на брега с весел смях. Брегът обаче... Броколи се намръщи. Не познаваше местата, край които прелиташе лодката. Освен това слънцето недвусмислено сочеше, че наистина е сутрин и зайчето осъзна, че е спало доста дълго - твърде дълго, за да могат приятелите му да му устройват просто някоя шега. Явно лодката го бе понесла по реката и сега бе безвъзвратно изгубен... Това малко го уплаши - не умееше да управлява лодка и дори не знаеше как да я насочи към брега. Все пак, каза си Броколи, нямаше начин нататък по реката да не срещне някой, който да има представа как да го върне вкъщи. Оставаше проблемът с вечерята, която бе пропуснал, със закуската, която нямаше да получи и с обяда, който май също щеше да му се размине... Стомахът му изкурка. - Малко свежа детелина не би ми дошла зле! - отбеляза Броколи - Даже никак! Или пък чудесни маргаритки... Не бих се отказал дори от някоя вусна туфа репеи и... Той си пофантазира малко на тема храна и почти се бе примирил, че ще се наложи да се задоволи с глътка речна вода, когато се сети върху какво е седнал - та нали лодката бе застлана с отлична и все още свежа люцерна! Въпросът със закуската бе уреден и Броколи щастлив се зае да хруска постелката си. Обяд дойде и отмина, а лодката все така стремително се носеше по течението. Зайчето непрекъснато се озърташе, но за нещастие не видя нито едно корабче наоколо - нито дори някой от така популярните по реката търговски салове. Нямаше кого да помоли за помощ и сега вече Броколи наистина започна да се плаши. Едно беше да се припичаш на слънцето и да се наслаждаваш на приключението, а съвсем друго - да знаеш, че тъмната страшна нощ ще те завари на открито и сам-самичък... Късно следобед, когато той погледна напред, видя далеч-далеч пред носа на лодката широка синя ивица. Скоро след това по брега взеха да се мяркат селца и Броколи се обнадежди. Бе започнало да се мръква обаче, когато той най-сетне съзря един сал напред по течението. Управляваше го заек с шарена кърпа на главата. Броколи се изправи в лодката и размаха лапи като крещеше: - Там, на сала! Помощ! Помощ! Заекът с кърпата се обърна и го погледна. - Помощ! - Броколи заподскача още по-диво - Помогнете ми! Салът полека-лека се изравняваше с него. - Какво има? - викна заекът. - Не мога да я карам... Искам да сляза! - Броколи почти изхленчи последните си думи. - Ще ти хвърля въже! - реши заекът - Но трябва много бързо да го вържеш за мачтата! Броколи кимна. Когато салът дойде на едно ниво с лодката, заекът метна на борда дебела намотка въже. Броколи го хвана и го уви около мачтата. Лодката стремително се носеше напред и въжето се натегна още преди той да успее да довърши възела. - Дръж се! - подвикна му заекът. В същия миг въжето се опъна с рязък тласък, лодката подскочи и заора нос във водата. Броколи за малко не падна през борда. Заекът упорито придърпваше въжето и след няколко минути можа да прескочи в лодката. - Е, синко, как стана така, че се возиш, а не знаеш къде отиваш? - попита той с усмивка, докато сръчно свиваше платното. - Ами... - Броколи въздъхна и му обясни как е видял лодката и е заспал в нея. - Къде живееш всъщност? - полюбопитства заекът. - Детелиновото селце! - Броколи въздъхна - Далече ли е от тука? - И още как! - заекът кимна - Доста съм ходил по реката, но чак толкова нагоре не съм се качвал. Със сал навярно пътят ще отнеме близо месец, ако не и повече! - Но аз не съм спал цял месец! - Наистина не си! - съгласи се заекът - Течението е много бързо, а и лодката си я бива... Със сала бих слязъл надолу за не по-малко от две седмици! Броколи се замисли. Все пак, любопитството му бързо надделя. Той махна с лапа към синята ивица на хоризонта и попита: - А какво е това? Заекът проследи погледа му: - Имаш предвид морето ли? - Морето? - Броколи се ококори. - Разбира се! Утре сутрин сме там и ще го видиш отблизо!
2001-06-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)