БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БДЖ

Славимир Генчев (бард)

Раздел: Гражданска лирика  Цикъл:

Бъди Доволен, че си Жив Бедежейска шега Чакахме връзка в Карлово. Струваше ни се като век! Как да убием на гарата цял час в адския пек? Тръгваме нагоре по улица към Балкан, горделив на вид. Както навсякъде, и тук пълно с родна душевност и бит. Блокове, пусти като казарми. Между тях тук-таме къщички с дъх на старост и 101 кафене. Разноезична идилия в славен български град. Затуй ли Балкана, милия, бе заел най-висок гард? Магазинче с лъскави дрешки, минаре и кубе. Изведнъж – паметника на Левски. По-нагоре – небе. Храм “Св. Николай”. В прашния и разграден двор – паметник, посветен на Страшното. А, карловци са виждали зор! Кротко пасящо магаре в най-далечния край. Пак къщички с дух на старост – на будители, то се знай… И на скулптора Иван Лазаров виждаме родния дом. Но часът е убит, няма празно. Обратно хукваме на бегом. Лазаров, чийто паметник гроба на Димчо краси; майка от врачански камък, очакваща своя син. Яхваме влака шумно и смело. Кой да чуе вътрешния си глас: влизаме не ние в тунела, а тунелът нахлува в нас. Извън времето си сме днеска. И то е извън нас, господа. А където е гробът на Левски, там е нашата свобода.
2004-08-31