БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Мюзикъл на клошаря

Йонка Илиева Илиева (blian)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

Действащи лица: Емо Мери Дора Купувачи /манекени или сенки/ Действието се развива на пазара. Ранно утро. Влиза Емо, натоварен със щайги. Влиза бодро и пее "Панаири,панаири.." Емо : -Мама мустара, тоя навик , никога няма да го забравя. Да ставам с песен. С песен да започва денят ми. Няма лошо...Ей, не съм и предполагал, че и до сергия да се докопа човек е толковаа трудно. Едокопах се. Честито, бат Емо!/окачва на сергията папагал/ Кажи честито! То ходене, тичане, късане на нервички, рушветчета, левчета... Ама, че майтап... Бог е шегаджия!... Големия тенор, т. е. аз на пазара. Лошо ли?!...Може и по-лошо...Човек знае две и двеста. Създай си Емо сцената, така де, подреди си стоката, публиката сам аще дойде. Да купи. "Продават се белите манастири, ние тука, продаваме всичко. Насам,насам народе, отстъпка правим, нали е за храната - народната." Брей, к'во сътворих. /оглежда доволно подредената стока? -Щайгите ме вдъхновяват. Тук зад щанда се чувствам като зад рампата. На сцената. Благодаря другари и другарки, благодаря госпожи и господа! /покланя се, удря си главата/ -Мама му стара, тоя поклон, трябва да го усвоя. /продължава да си подрежда стоката, да лъсва от тук, там. Говори на папагала/ -Къде са колегите, колежките?! Аз от много мерак съм осъмнал. От сцената, колеги, на пазара пак колеги... Няма лошо... Кой казва , че животът е лош?!... Няма такова нещо. Важното е с лекота да го живееш. Дава се само един път и само един път можеш да го изживееш. И да ти е гот, че го живееш, шибания живот. Живей си живота, направи го песен... Е, това му е най-тпудното...Песента идва от сърцето... Акогато то не може да пее? Пее се от хубаво и от лошо се пее. Аз пея щото това мога. Нали така Коко?! /папагала отговаря / "Насам, народе народе, пазара и панаира са тука" Влиза жена облечена дебело, омотана с шалове. И тя мъкне щайги. Мери: - На коя сергия е толкова весело?! Рано сутрин с песен ме посреща?!... Някой нов?! Привет драги!... Освен да пееш, можеш ли да помогнеш?! Емо:-За вас, винаги! Какво данаправя? Мери:-Да поемеш. Една, втора, трета щайга... Емо:-Брей как мъкнеш тоя товар?!... Кръста държи ли? Мери:-За кръста, нали знаеш. Носи си го и вярвай!...Издържал е и по-тежки товари. Добре дошъл, драги! Тук, на борсата, трябва да сме приятели. Нали всички гоним паричката. Нсъщният. Емо:-Тук намира ли се?!...Изкарва ли се?!... Щото , аз откъдето идвам за нищо не стигаше. Мери:-Всички отнякъде идваме. Да не мислиш че аз съм родена за продавачка?!... Забавлявам се и си изкарвам хляба... Мръзна и си внушавам, че ми е топло... Продавам, усмихвам се и мисля, че чувам аплодисменти. Емо:-Да не би да сте актриса? Мери:-Да. Бях. Съм. И ще бъда! Дори тук! Ати? Емо:-Аз пеех. В хора на операта. Мери:-Тенор? Емо:-Позна. Мери:-Личи ти. Отвсякъде.Ще си отживеем. И как така се отказаха от теб? Готин си... Емо:-Съкращения. Точно когато се готви голяма продукция. Мери:-Смотаняци...Изпуска ли се такова присъствие? Емо:-Аз и тук, ще бъда присъствие. Представяш ли си пазара без мен? Направо скука А сега вижме, свежест плюс изкуство. Мери:-Сладур няма да загинеш. Емо:-Надявам се... Изкуството е потребност на душата. И ако тя душата е отворена, тогава е за всички. ати сладка? Мери:-Аз какво?!Годинки... Докато бях готино дупе, муцунка се харчех. Макар че тия новичките, на пръста ми не могат да стъпят. Емо:-Вярвам ти. Само като гледам ми е ясно. Разбирам от това само от един поглед. Имаш излъчване. Мери:-Е не стигнах до висоти, но пък и само с искане, ако ставаше... Коккото исках, ако и така можех...Царица щях да съм. Емо:-А аз цар. Мери:-Ей царя на пазарите! горе главата!... Нали сме живи! Нали корабът ни не потъва! Емо:-Друг Титаник няма. И слава богу. Майтап, Коко! Цялата държава е един голям Титаник. Потъваме бавно, но сигурно. Майната му. Нали трябва да разберем какво има на дъното. Така че с научна цел да подходим към въпроса. Мери:-Що не си станал изследовател тогаваа? Емо:-Ами, аз, тогава нямаше да се запозная с теб! Колежке, какво по-точно играеше? Мери:-Не съм играла Жулиета или там нешо друго такова... Играех бавно, играех бързои махах по-малко от дрешките си! Чат ли си?..Толкова пластично го правех. Не можеш да си представиш Сега като ме гледаш тия дрехи омотана... Толкова с чувство и възбуждащо. Емо:-Като ми дойдеш на гости ще покажеш! Мери:-Сваляш ли ме? Емо:-Ще ти викам палавницата... Някой казвал ли ти е така? Мери:-Не защото мъжете са залупени. Ама аз наистина съм палавница. Добре казвай ми. Харесва ми. ....................
2004-08-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)