БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БЕЗПЛАТНА ОБЯВА

Светослав Райков Пейчев (simon martin)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Разкази

                              Безплатна  обява 
                                                           
- разказ-

   Прочетох във вестник, че приемат безплатни обяви по телефона и реших да се възползвам от това. Обадих им се и продиктувах обявата си: “Продавамдве автомобилни тромби; шведска камина на газ с три плочки и японски розов телефон.”- и добавих домашния си телефонен номер.
   Телефонът и камината ги бях купил заради приятелката ми. Тя беше луда по розовия цвят и обожаваше топлото. Но след като забягна преди месец в САЩ  с един спечелил от лотарията “Зелена карта”, само излишно ми напомняха за нея. Тромбите пък така си и останаха в кутията, защото същия ден когато ги купих ми свиха колата. С една дума все лоши спомени с които исках да се разделя.
   Още щом се прибрах на другия ден и телефонът започна да звъни.
   
- Ало?...
   
- Обаждаме се от Зоопарка за шведската камила. Ако цената й е приемлива,
ще се радваме да я купим. Ние нямаме такава при нас...
   - Каква камила?!... Имате грешка! – и затворих, но телефонът пак иззвъня.
   - Да... Моля?
   - Каква марка са комбитата и колко са стари?
   - Какви комбита?!...
   - Ами нали продавате два автомобила комби на газ? За тях питам.
   - Грешите! Сбъркали сте номера... – и прекъснах обзет от съмнение.
   Когато телефона звънна отново съмнението ми прерасна в тревога.
   - Да. Кажете...
   - Аз таковату... за камилатъ начи съ баждам... Нъл знайш нъ нас сигъните ни зеа мечките... Ама камилти ни съ зъбранени. И аз таковатъ... шъ йъ купя начи... Тя мой ли да играй? А... и да ни мой аз шъ йъ науча... Кът я устая гладна и кат играй дървото и кючек шъ играй и ламбада... де шиди. Ти ко искаш за нея?
   - Нямам никаква камила за продаване! Станала е грешка!- и нервиран тряснах слушалката.
   “Сигурно нещо са объркали с обявата ми.” – си помислих аз и веднага позвъних в редакцията на въпросния вестник. Служителката любезно ми се извини и каза, че наистина е станала грешка. Обеща в утрешния брой да публикуват обявата ми отново, правилно и вярно.
   Отбих още няколко досадни обаждания по сбърканата ми обява и най-после телефонът млъкна. Легнах си като се заканих на сутринта да си купя вестник и да видя дали обявата ми е вярно публикувана.
   Посред нощ телефонът пак звънна. Бесен запалих нощната лампа и рязко вдигнах слушалката:
   - Хей! Японски куклички... Искате ли сега да ви дойда на гости? Да ви погаля тричките по топлите, малки, розови катерички... Батко ви плаща кеш в зелено! Ще ми кажете ли адреса си или само ще си гукаме по розовото ви телефонче?
   Изумен погледнах към часовника. Беше 2 часа след полунощ!
   - Сбъркал си идиота, бе номер такъв! – изкрещях нервно в слушалката и изключих телефона осъзнавайки, че сънен си бях объркал думите.   
   На сутринта, недоспал и кисел излязох да си купя новия брой на вестника. От любопитство попитах дали имат и някой от вчера. Имаше. Отворих първо него и бавно пристъпвайки към къщи намерих вчерашната ми обява или по точно това: “Продавамдва автомобила комби на газ; шведска камила на точки и три японки на розов телефон.” – и следваше моя тел. номер.
   Захвърлих ядно вестника на земята и започнах да прелиствам новия, търсейки къде точно е коригираната ми обява. 
   В този миг запищяха автомобилни гуми и сирени. От десетина внезапно появили се полицейски коли наизскачаха маскирани, въоръжени полицаи от спец. частите с бронежилетки и бързо отцепиха района в който се намирах и аз. От последния автомобил излезе цивилен, късо подстриган мъж с фигура на каратист. Поглади с ръка небръснатата си брада и като ме видя посочи към мен.
   
Миг преди притичалите полицаи да ме повалят грубо на земята и да ми сложат белезници видях във вестника, който все още държах, обявата си:
   Продавам – две автомобилни бомби; шведска карабина с три пачки и японски розов газ. Телефон.” – моят номер.
                                                                          Светослав Пейчев
                                                                              
/Simon Martin
/
                     E-mail:
simon_martin@abv.bg    


2004-08-06