БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Пътуване

Milen Penkov Penev (ahav)

Раздел: Поеми и цикли стихотворения  Цикъл:

1/Отпътуване Корабът потегли по обяд, тълпата бе настроена за празник жадуваше за дни разнообразни след делниците в този скучен град. Навсякъде отваряха шампанско и тапите хвърчаха като пуканки, вибрираше от жизненост пространството наситено с очакване и звуци. Прочетоха се глупавите речи с досадни,но тържествени слова, накрая от камбани звън отекна и корабът във миг се отзова. От пристана откъсна дълго тяло разкъса мрежа котвени въжета и с тласъка си сложи той начало на върволица бъдещи премеждия. Тогава всички плъхове наскачаха от дупките,от хилядите тайници и падаха,помахвайки с опашки във мокрите си гробници от пяна. И твърде скоро не остана плъх вътре във утробата на кораба защото те избраха да умрат и този избор ги сближи със хората. Тълпата бе потресена от гледката сърцата на моряците се свиха но нямаше и помен от безредие- напред към гибелта си продължиха. Капитанът даже не помръдна той не видя зловещото знамение, очите му напред са само взрени и не проблясва в тях искра разсъдък. 2./Противостояние Идваш тихо в съня ми търсиш моята шия аз се втурвам във тъмното бягайки от убиеца ти сподиряш ме с воя си твойта сянка ме гони аз будувам през нощите и денувам без спомени. Какво ли враждата между нас е родило ние бяхме приятели- а дали пък сме били и дали си измислица или друга реалност аз живея във фикция и кървя като рана... Кръстопътят е близо пътищата там почват и във Рим всички влизат- той е многопосочен. Всеки Рим е различен и безкрайно еднакъв живите ги обича мъртвите не оплаква. Аз разбрах те какво си- ти си моите мисли ти си моите кости страховете ми ти си. Стига с тези игри вече хищникът аз съм правилата са ясни- бягай или умри. Губиш своята плът и лицето ти чезне а в очите ми звездни отразява се смърт. Изгоря като свещ и превърна се в нищо трябваше да умреш за да има огнище. 3./Началото Преминаха през няколко морета движеха се близо до брега и парите се вдигаха в дъга над белите приветливи градчета. Водата беше синкава и тиха и с уморена ласкавост на майка небето бе изпъстрено със чайки които с женски гласове ги викат. Моряците отвръщаха с усмивки кръстосваха със слънчеви лица из палубите,сякаш са деца и просто нямат нужда от почивка. Шегуваха се с хумор грубоват и плашеха по-младите със разкази за всякакви озъбени опасности които в дълбините морски спят. Измисляха си тромави чудовища които биват трудно победени и свършват със нарязани туловища като декори в корабната сцена. Дори и капитанът,тъй студен от вътрешните демони подгонен се радваше на всеки хубав ден и към шегите им бе благосклонен. Застанал на носа,уверен че все пак ще стигне свойта Атлантида приличаше на някакво момче което още си играе с миди. Във свойта дързост той бе уязвим защото бе създал мечтата крехка- докоснеш ли я,може да увехне и да изчезне като струя дим. Щом всички са заспали по каютите и само вахтените обикалят разцепват се на хилядни минутите и Господ своите огньове пали. Нощта е просто бременна с емоции и ражда легиони от звезди които бавно трупат се в потоци и скачат в притаените води готови да измият всеки грях дори и той да не е още сторен. Полепва долу звездния им прах и дълго свети дъното на кораба. И този кораб сякаш е комета изгубена сред тези отражения а спящото й население не чува в тишината гласовете. 4./Едгар По Едгар По почука на прозореца решил бе явно да ме навести поканих го,извадих водка и започнахме да пием и да спориме. Владееше прекрасно метафизика и черно бе любимия му цвят изложи всичко подло в този свят и злобата,с която сме пронизани. Засипа ме с логичните си доводи които сочеха едно-разруха и аз почувствах се така безпомощен че повече не можех да го слушам. Спаси ме онзи непонятен стих прехвръкнал помежду ни в плаха линия той спора ни безсмислен прекрати разби се във стъклата и загина. Едгар По бе силно натъжен не го очаквах да е тъй чувствителен и почна да разказва за действителност която непозната бе за мен. Разгърна листи с цветни пентаграми които са основа за магията и каза,че дори и да се криеме ще изживеем трупаната карма. Посочи ми пределите в астралното и втурнахме се в кратко пътешествие докоснах се до хората,предшестващи и зърнах бъдещето свое тяло. Описа после тези ритуали които дават власт и тайни знания. Не ги запомних.Те са за избраните а аз не исках да са ме избрали. Говорихме за гарвани и хора за силата на предопределеното накрая той се върна пак във времето а нещо,спящо в мене,се отвори. 5./Буря Небето сгърчи се като змия надвисна във враждебно виолетово и не посипа празнични конфети а шепи страхове и тишина. Прорязваха я спорадични гърмове и блесваха настръхнали светкавици вълните,зажаднели за удавници издигаха се във огромни хълмове. Вятърът,доскоро укротен започна диво да пронизва мачтите призраците пъргаво наскачаха и метнаха саван от бял сатен. Корабът превърна се в мравуняк във който всеки поста си бе взел и хората,сплотени в свойта цел разбираха се без да ползват думи. Въжетата свистяха и машините ръмжаха със метални гласове и цепеха огромното море със дързостта,която имат силните. Човешка воля и човешка техника в борба срещу природните стихии накрая бурята се умори и небрежно хвърли своите доспехи. Слънцето с едно око надникна през облаците,бавно се наведе и даде знак,че в свършилата битка моряците спечелиха победа. Наградата бе щедра доза ром и мисълта за идващите тропици в които палмите забиват копия и лятото е верния сезон. Прогресът още не е победил и не е всичко хубаво за продан жените са с разпуснати коси и в тях цветя и младост са забодени. Горките,те не знаят,че това е просто стара и фалшива приказка цивилизацията и войниците маршируват вече в този свят. Лагуните са складове и докове вместо цветя-сега садят картофи и пълно е с овце-а те безочливо налагат стадната си философия. Жените са бездушни проститутки разнасят топлина между бедрата си по своите утъпкани маршрути- от ъглите до стаята с леглата. Романтиката просто е застреляна а подлият стрелец е още жив и зида нови сгради от лъжи в извънчовешката си зла империя. 6./Фройд На гости ми дойде и доктор Фройд с брадичка,сякаш взета от козел със мършаво телце,със поглед смел и древногръцка стойка на герой. Разговорът с него беше кратък- попита ме дали съм извратен дали във всеки клон съзирам член и ползвам ли понякога вибратор. Усмихнах се и и отговорих с “Не” което явно доста го раздразни но той ми пожела добри оргазми и яхна ловко белите коне. Нощта го гушна в топлата си пазва и лекичко разтвори колене. 7./Бунт Преминаха през много изпитания и често в тях късметът бе им спътник но живите белязаха ги рани и взе морето своя дан от мъртви. Омръзна им от непрестанно скитане от зачестилите безлюдни острови които в картите не са посочени и значи досега не са открити. Над тях прелитаха незнайни птици и странен хлад повяваха крилата им а дяволът,завързал здраво вятъра мяташе със зара все шестици. Корабът претъпкан бе с трофеи но свършваха храната и горивото и взеха планове за бунт да зреят във мозъците даже на страхливите. Събираха се в тъмни,влажни ъгли и острите ками за миг проблясваха агресията беше още въглен но скоро в пламък щеше да прерасне. Включиха се даже офицерите и своя капитан така предадоха защото те не вярваха,че някога това,което търсят,ще намерят. Логично,тук последва ултиматума- парче хартия с няколкото реда че всички искат връщане обратно със капитана или пък без него. Тогава онзи непораснал юнга който често викаше в съня си и бягаше във себе си,да търси спасение от грубостта на другите, извика,че той вярва в капитана и иска да открива непознатото че висша сила тук ги е запратила и пътят им изпълнен е с капани понеже първо нужна е проверка и чак след нея идва откровение... Очите му блестяха,разширени гласът му беше плътен като в черква излъчваше заразен фанатизъм кривеше се,красив и отвратителен пред своите слушатели и зрители докато някой бавно го прониза. На пода падна.Почна да издъхва и смееше се в своята агония. Убиецът се сведе,шапка смъкна и взе да пее в хаотични тонове. Капитанът влезе,седна до вратата от старата си карта сви цигара запали я,и чак щом го опари я хвърли и безпомощно заплака. Това за бунта беше епилога напиха се и пиха страшно много за да удавят в спирта страховете и всички тези мънички тревоги които ги превземат неусетно. Изядоха последните провизии изядоха дори и папагалите а после дойде ред и на заспалите и кожените ремъци изгризаха. С гладуването постепенно свикнаха лежаха,пестеливи на движения и като стръкчета,у тях поникваха бавни и неискани прозрения. Измъчваше ги само самотата измъчваше най-много капитана той свиреше на старото пиано загледан пак напред,в далечината- прозрачна и неясно очертана. 8./Хамлет Седиме с Хамлет на беседката а той е пак пиян,говедото очите му са епруветките и ембриони са мезетата, от думите му,тъй несвързани аз свивам лястовици бели напук на хората навъсени които плуват във коктейлите. Другарски бутам го по рамото и казвам :”Стига меланхолия защото в до-мажор е гамата и ти ще свириш в нея солото. Навън жените са разголени ловуват тъмнооки принцове луната сяда на тополите и пие гъстото си вино. Клошарите са в коалиция за порция китайско пиле няма мутри и полиция- патрулират самодивите. Всичко мръсно е изчистено завистта е непотребна кожодерите ,усмихнати раздават кътаните сребърници. Живей ти днеска свойто бъдеще защото нямат повторение веднъж изпуснатите пътища и чувствата несподелени.” Продължавам аз тирадата а Хамлет е заспал,горкия край нас Офелия припада отрупана с безброй чинии. Протягам й ръка да стане но тя ръката ми отхвърля и скрива с уморени длани пола,осеяна със кръпки. Хорацио пристига бесен подритва падналото тяло и псува Шекспир,че създал е свят без никаква човечност. 9./Финал Дали все още плават без кормило натам,където тласкат ги вълните или сънуват,от вода покрити и вдишват кротко синьото мастило? Борбата губи всичкия си смисъл бъдещето стапя се във мрака а някой в настоящето е писал че нищо той от никой не очаква. Апатията бавно ги обзема и се разпадат минали копнежи пространството източва се във време а времето конецът им ще среже. Но краят има нужда от достойнство- един последен опит да се справят просто да дакажат,че са хора преди да станат жертва на забравата. Един последен опит да живеят- надигат се,намръщени,изпити залитат и се блъскат във дъските преди те свойто място да намерят. Надеждата им е безумно малка надеждата им,всъщност,е нищожна но по-добре е битката да сложи със свойто безпристрастие финала отколкото да гаснат примирени без болка и без страст и без усилие и да измерват пътя не във мили а с капки кръв във бледите си вени. Противникът им този път невидим е и точно затова е по-опасен салютите му,остри като рими избухват във звезди и във фугаси. Отвръщат плахо техните оръдия снарядите търкулват се в водата избиват риби,плашат птиче ято но не докосват вражеските съдове. Противникът се смее и обсипва ги със огън,със метал и безразличие моряците умират без молитва и кървав цвят гърдите им закичва. Умрелите,макар че са умрели задават неудобните въпроси на капитана,който е уцелен но още жив подпира своя мостик: “Къде отиваш,капитане? Пробиха дупки в твоя кораб пробиха в тялото ти рани избиха всичките ти хора. Къде отиваш,капитане?” А той мълчи,поел товара си на чужди,свои обвинения на неуспешните решения и на излъганата вяра. Потъва корабът във бездната и с него капитанът-прав и горд във своето изчезване. Сбогом,капитан Ахав!
2002-09-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)