БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Роб на свободата - част II - 4

Йордан Маринов Бозушки (bozuski)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Боги си пристигна в неделя следобед. Тъкмо се бях върнал от кроса. Не се наложи дълго да пестя неудобството си. Той захвърли сака и се втурна към Светла. Не му разказах нищо, все едно, най-много след час щеше да знае за вечерните похождения на своя приятел. Отпуснах се на леглото и навярно съм потънал в дрямка. След малко Бог се върна. - Светла няма ли я? - В квартирата си е, но е бясна. Хвърля огън и жупел, като че ли съм отишъл да я изнасилвам. - Не ти ли обясни, защо е в такова настроение? - Не е в състояние да ми обясни - просто беснее. Ще пиеш ли водка? - Бог извади от сака си бутилка. - Ще пия! - вдигнах налятата за мен чаша и я изпих на екс. - Знаеш ли, Бог, Светла има основание да беснее. - Защо? Нищо лошо не съм й сторил. - И за това. Но има и нещо друго. - Изпих втората чаша на екс. - Имаш много лоши приятели. - Имам много приятели. - Говоря само за лошите. - Обърнах и третата чаша. - Защо се наливаш? - Защото ме е срам. - Теб? - Да, срамувам се. Онзи ден, вечерта бях при Светла... - И какво? - Изнасилих я! - напълних отново чашата си. Ръцете ми трепереха - Не знам как се случи. Скитах из града, пиянствах и... После ... Използвах настъпилото тягостно мълчание, за да обърна отново чашата си. - Не пий толкова! Нали я бе отказал - тази проклетата пукница. - Бях. От утре отново ще спра. Няма да пия. - От утре?! - Нищо не става от мен, Бог! Нищо! Винаги съм бил и ще остана лош, подъл, егоист и пияница. - Стига глупости! - Боги извади още една бутилка. - Ето виждаш ли, затова Светла ще беснее срещу теб. Как можеш да пиеш с мен?! - Луд, прекаляваш! - Ох... Нямам сили дори да ти се извиня. Вярвам, че всичко ще се оправи. Светла е чудесна жена. Тя те обича и ще ти прости. Светла... - Престани с тази Светла. Не ме интересува! Да прави каквото си иска! - О, приятелю, защо съм толкова лош? - Луд, и аз не съм толкова чист и честен. Нима забрави как безцеремонно ти я отнех. - Това бе друго. - Да, по-лошо. - Започваме да си разменяме ролите. - Майната му! Да говорим за нещо весело. - Добре! Наздраве! Изпразнихме и втората бутилка и смътно и спомням, че пихме и някаква ракия. Събудих се много рано - по тъмно. Облякох се безшумно и излязох. В “Напредък” хапнах две чорби, без бира, което учуди готвача, продавача и всички посетители (в това число и мен) и полетях през преспите към стадиона. Току-що бяха отключили залата. Безлюдно и хладно. Загрях и започнах да тренирам. Всъщност не тренирах, а се изтезавах - прекомерно големи тежести, повторения до отказ. На три пъти ме затиска щангата върху лежанката и с упорита борба се измъквах. Стенех и крещях, потта се смесваше със сълзи и ме заслепяваше. Когато пристигна Върха (имахме среща в осем) се изплаши, а аз си тръгнах като пребит. В квартирата погълнах огромно количество храна и се мушнах под завивките. Бог четеше нещо. Скоро съм заспал. Към дванадесет Боги ме събуди - вчера срещнал Йото и му обещал да ме заведе на училище. Няма проблеми! Взех си един душ и тръгнахме. - Бог, дай да се отбием и да пием по бира - свенливо предложих, когато стигнахме до бирарията на площад “Република”. - Има време. - Добре, но само по една. Влязохме в опушената бирария. Взехме си по две бири, въпреки, че бе студено и не дотам подходящо за бира. - Знаеш ли, скъпи приятелю, днес съм до обяд на училище - спомних си внезапно. - Не се шегувай, Луд! - Не се шегувам. Виж! - Навън минаваше голяма група студенти, Сред тях вървеше и Йото. Връщаха се от училище. Почуках на прозореца, до който седяхме, но нямаше желания ефект. Станах, излязох и след миг влязохме с Йото. - Този, откачения, пак не беше на училище. - Знам! - тъжно поклати глава Бог. - Миналата година прекъсна поради не ходене на училище и сега - в същия дух. - Какво да го правя! В края на краищата си е негова работа. Всеки си има собствена глава и правото да я разбива по какъвто начин си иска. Аз трябва да вървя! - каза Бог, но тонът издаваше, че няма да го направи. - Къде? - На лекции. - Хайде да изпием още по някоя бира. Отдавна не сме пили заедно. - От снощи! - припомни Бог, но все пак се съгласи да пропусне първия час от някаква скучна лекция в интерес на бирата. Впоследствие изпусна и втория. С Йото решихме да го изпратим до института. Отбихме се в “Зора”, за да изпием по едно. Бог, тръгна, но се върна при нас. Изпусна и упражнението. После Йото пропусна някаква важна среща( с Ели?). Аз нямаше какво да изпускам и пропускам. Така пиянствувахме до късно вечерта, а когато си тръгнахме Йото ме помоли да му обещая, че утре на всяка цена ще отида на училище. - От колко часа сме? - полюбопитствувах аз. - От девет. - Чудесно! Значи, ако отида на стадиона в седем, както тази сутрин, в девет спокойно бих могъл да се появя в института. - Ама ти още ли тренираш? - Тренира! - намеси се Бог. - Снощи се наряза като пън, а тази сутрин, не съм усетил кога е излязъл. - Значи си все толкова луд. Спомням си преди две години - цяла нощ поркам, а на сутринта - осъмнал в залата. Що за сърце мъкнеш в гърдите си. - Сърце. - Камък да беше, досега да се е пръснал! - заключи Бог. Напуснахме ресторанта, но не стигнахме далече. В една квартира наблизо бесуваха някакви познати на Бог. Голям купон. Само поканихме се, изпихме всичко останало, което не е било малко, съдейки по състоянието си на другия ден. Тръгнал съм си с някаква жена и съм преспал при нея. Не отидох на лекции на другия ден - толкова се нуждаех от любов. Следобед тренирах на стадиона, а после се върнах при нея. Животът е прост и прекрасен, когато сами не си го усложняваме с множество бентове и заслони, които поставяме на пътя му. Трябва да го оставим спокойно да си тече и повече да му се радваме. Тя бе божествена - чародейка...
2001-05-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)