БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Мисъл

Александър Андреев Тренев (invisible child)

Раздел: Миниатюри  Цикъл: Прекършени слънчогледи

Изнервени деца се щурат наоколо и се опитват да проумеят какво става. Жена плаче безмълвно. Хора. Опитват се да я утешат. Без нужда. Гроб. Пръст. Камбани бият на умряло. Гробар се подпира на лопата. Отдавна. Хора. Носят ковчег. Пускат го. Поп. С черно расо и бяла брада. Книга, попът чете. Пускат ковчега в гроба. Буци. Малки парченца. Лек тропот. Ридания. Смях. Остри погледи. Смутено мълчание. Разотиват се. Сълзи, още малко. Алея с дървета по нея. И около. Странно. Върви. Спомени. Хубав живот. Някога помнеше една мисъл, но не и сега. Камбани бият на умряло. Отминава оградата. Няма гробове. Не спира. Ресторант. Хора. Щастливи са. Празнуват. А нямат право. Стиска зъби. Но не се обръща. Хубав квартал. Красиви хора. Но се смеят. Музика. Не издържа, мята се напред, през стъклото и влита в ресторанта, а хората я гледат определено изненадано, но още по- изненадани са, когато вади малък спретнат пистолет от дамската си чантичка и го насочва към рожденника, а след това стреля, стреля, стреля, стреля. Кръв. Смърт. Децата не осъзнават какво се е случило. Някаква жена започва да реве. Никой не го е грижа. Камбани бият на умряло.
2004-06-19