БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

The Morning Dew

Александър Андреев Тренев (invisible child)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Прекършени слънчогледи

дъждът вали. слънчогледите гледат към слънцето. американски бомбардировачи по американскому бомбардират. вървеше из пясъците, стиснал здраво автомата си, готов всеки миг данатисне спусъка, покосявайки евентуалната жертва, изскочила иззад някоя дюна. все още се опитваше да поддържа жива у себе си илюзията, че не се е загубил. но простите факти бавно и сигурно си пробиваха път през полуразтопената сивкаво-бяла маса на мозъка му. танкът му беше изпепелен преди около час. нямаше компас. нямаше радио. нямаше даже и часовник. слънцето сякаш беше навсякъде. определено предусещаше смъртта. арабските деца плачат. американските майки плачат. плачещите водорасли плачат. голям рев пада. искаше му се да си е у дома. или поне да си е в танка. или поне някъде наоколо да имаше автомат за кола. или най-най-поне наоколо да нямаше само пясък. въпреки че не понасяше баща си. въпреки че в танка смърдеше на желязо, пот и смазка. въпреки че пиеше само спрайт. въпреки че като дете много обичаше да си играе на пясъка. онзи пясък беше някакси различен - не толкова... сух. на война всичко е различно. подаръци ще има за всички от сърце. за арабите - бомби. за американците - петрол. за останалите - утешителни награди. и медали за храбро проявен конформизъм. напредваше малко по малко. крачка. пясъкът скърца. крачка. изсипване на пясъка от дуото на автомата. крачка. кихане. крачка. поглед нагоре, поглед надолу, проклето слънце. крачка. ако не беше толкова тъп всичко щеше да е другояче. сега щеше да седи пред телевизора с чипс в ръка и да гледа Сnn. там със сигурност войната изглежда по-героична, по-смислена и съвсем не толкова гореща. но той беше Образцов Американски Войник. от онези, които с удоволствие позират, вдигнали палец. от онези, които излизат от танка, за да приберат изгладнялото и уплашено еврейско, виетнамско или сомалийско дете. от онези, които никога няма да застрелят противник в гръб. такъв си беше той. трябва ли да се молиш? трябва ли да чакаш? още ден, ще живееш вечно! опитай се. може и да умреш. но какво пък... най-накрая момента дойде. всичко се случи предвидимо. тъкмо беше изкачил една дюна. надигаше все още наполовина пълната манерка и затова посрещна куршума с изпъчени гърди. свлече се на пясъка гордо, като американец. от другата страна на дулото уплашено гледаше друг 20-годишен американец. със същата камуфлажна униформа. със същия автомат. със същите малък интелект и високо самочувствие. докато допиваше водата на мъртвия си боен другар, си мислеше: "кой по дяволите тъпак не е disable-нал friendly fire като е правил сървъра?". защо изобщо си правиш труда? помни, че винаги ще те обичам. дъждът винаги ще си вали. слънцето винаги ще пече през лятото. а на някои места и през цялата година. скоро се изви пясъчна буря. за няма и нощ затрупа всички следи и всичко си беше както преди.
2004-06-19