БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Unyoke

Александър Андреев Тренев (invisible child)

Раздел: Миниатюри  Цикъл: Прекършени слънчогледи

Сет щеше да е хванат натясно в ъгълчетата на собствения си мозък, ако не беше проклетият вкус на кръв в устата му. Не точно сладък и не точно болезнен, червен и топъл вкус, натрапчиво напомнящ за отчайващата плътност на тялото му. Кръв... защо? Готов беше вече да напусне това място, но стичащата се по устните му струйка му помагаше да остане жив, не - не му помагаше - пречеше му, пречеше му да се отърве от гнева, от страха, от безсилието и студа, от всичко... Студ? Студено. Да, беше студено и духаше ужасен пронизващ нощно-зимен вятър, който беше тук само и само за да може Сет да остане жив, за да изживее всеки момент, определен за последното му страдание; само и само да може Сет да остане жив, гледайки бавно отдалечаващите се чувства, махащи за сбогом; само и само Сет да не напусне това място... Място, където сълзите не са позволени, място, където гордостта заменя болката, място, което да мразиш и презираш, място на което да бъдеш поглъщан, място, където кръвта е по-истинска от всичко друго и капе на малки, идеално кръгли капчици. Докога? Изведнъж болката се усили, зае цялото му обективно възприятие, погълна всяка мисъл, изпепели всяко чувство, отекна из всяко кътче на мозъка му и Сет закрещя, опитвайки се да се скрие от всемогъщата и сякаш потриваща ръце болка, изнемогвайки от усилието да се задържи, да се вкопчи с нокти в търкалящия се покрай него свят, да усети пак порива на вятъра, да поживее още поне малко... Когато болката си отиде, вкусът на кръв в устата му го нямаше.
2004-06-19