БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Poem of the sparkling star

Александър Андреев Тренев (invisible child)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Прекършени слънчогледи

Пролет е. Ранен следобед е и слънцето се гони с облаците по небето. Топлият вятър рони безброй много цветове от дърветата във вишневата градина. На една поляна в градината стои момиче в хубава нова рокля от зелено кадифе. От силния вятър полите на роклята са се оплели в голите й крака, а гъстите й тъмни коси са разпилени настрана. Цялата поляна е покрита с розови цветчета. Момичето се усмихва. Сет седеше под една от вишните, прегърнал коленете си и гледаше момичето. "Сега ще отида при нея" - казваше си той, "и ще я заговоря: - Здравей - ще й кажа, а тя ще отвърне: - Здрасти. И тогава аз ще се смутя малко, но все пак ще кажа: - Имаш много хубава рокля. - Благодаря - ще отвърне тя и ще се изчерви леко. - Много си красива, когато се изчервяваш. - О... Благодаря - ще каже тя и ще се изчерви още повече. И тогава внезапно ще я целуна, а после ще се гледаме дълго и вятърът ще носи аромата на вишните..." Изведнъж се смрачава. Вятърът донася тъмни облаци и във въздуха се понася свежото усещане за предстоящия дъжд. Момичето уплашено поглежда нагоре, събира полите на роклята си и се затичва по пътеката към къщи. Първите тежки капки дъжд я настигат скоро и тя цялата се измокря. Сет седя дълго така, под вишната, прегърнал коленете си, от листата й се отронваха капчици вода и те падаха право върху косата му, но той не им обръщаше внимание, взираше се в поляната, покрита с безбройно много розови цветчета, а сълзите напираха да се стекат по бузите му.
2004-06-19