БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


МОНО - НО АВАРЕ

Костадинка Стоева Лапкова (g-ca_rokunomia)

Раздел: Пейзажна лирика  Цикъл:

МОНО - НО АВАРЕ Голям прозорец в дървеното кафене, във него сенките на две затворени лица с коси прибрани на тила, прикрили своите очи зад картите, зад него - капките от ноемврийски дъжд върху разложени листа по плочките. Онази руса хубава жена от масата съседна с нацупена уста отправи в миг очи навън, в зеленото им се отблъсна здрачаващата сивота на този ноемврийски дъжд, на този сив цигарен шум, провиращ се от хората зад картите, на ярката студена самота на жълти пейки, детската пързалка и люлките,застинали навън.