БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Дъга

Диана Гочева Петрова (dianapetrova)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

Имало едно време момиче на име Марина и момче Сапфир. Те живеели в две съседни селца. Родителите им били приятели и често си ходели на гости. Двамата малчугани весело играели по дворовете на къщите и много обичали да са заедно. Така да се каже, направо си били един за друг. Минало време и те пораснали. Влюбили се и поискали да се оженят. Семействата им били много доволни от тяхното желание. Всички били щастливи. Лошото е обаче, че моментите на безоблачно щастие често привличат злите сили. И в този случай се получило така. Един ден Маринината майка отишла на гости у Сапфирови. Като пристигнала, на вратата я посрещнал Сапфир. - Заповядай лельо, влизай! – казал й той бодро. - Честит да си, Сапфире, и дано любовта ви с моята Марина пребъде вечно – изрекла Маринината майка, без да знае, че това е последната й благословия. - Тъй да бъде – рекъл Сапфир и й се поклонил до земята. И още неизрекъл думите си и видял как Маринината майка се препъва в един камък на пътеката към къщата. Тя паднала и така лошо се ударила в главата, че издъхнала на място. Нещастие голямо! Разтичал се Сапфир, наизвикал хора, гледат, пипат, слушат й гърдите, не диша. Олеле, ами сега! Как да кажат на Маринка, а още повече на строгия й баща! Изпратили човек да го извика. Минало, не минало един час и Марининият баща пристигнал на мястото. Развайкал се, плакал, удрял по плета, викал, щурал се като луд из двора – мъка му яде сърцето. Преди пладне бил с жена си, а сега вече никога няма да я види отново. Никой не можел да го успокои. Накрая сякаш полудял, започнал да търси виновника: - Кажете ми бре, кой беше бе, тежко му, ей! - Никой, чичо, кой да е, тя сама се спъна, нали бях там – през сълзи му разправял Сапфир. Марининият баща го погледнал с широко отворени очи и изрекъл бавно и зловещо: - Ти...ти си го направил, как не се сетих по-рано! - Че защо ми е да я бутам, бе чичо? – с мъка на сърце проронил Сапфир, който предчувствал, че това е краят на неговото щастие с Марина в този живот. - Аз казал ли съм, че си я бутнал, не съм? Казах ли – викнал той високо да го чуят всички селяни, които се насъбрали край двора – не съм. Той сам се издаде! Проклет да си момче...проклет! – поел дъх - А за моята Марина забрави завинаги! Сапфир замръзнал от последните думи на Марининия баща. Той така се слисал от лъжливите обвинения, че само стоял и не можел дума да продума. Съселяните му го изгледали подозрително, па взели да се разотиват. Марининият баща грабнал жена си на ръце и с бавни и отмерени крачки тръгнал към своето село. Зад гърба му отнякъде изникнал гайдаря с гайдата и извил жална мелодия. Така бавно двамата се отдалечили пред очите на Сапфир. Три месеца Марина и баща й оплаквали ден и нощ майка й. Три месеца Марина не видяла Сапфир. Той не искал да ходи у тях, защото го било страх да не навлече на себе си гнева на баща й. Страх, страх, ама любовта страх не признава. Теглило го, теглило го и един ден решил да иде да види Марина. Сапфир предварително намислил думите, които ще изрече, как той не е виновен, как сам много страда за Маринината майка. Когато се спрял пред портата, вдигнал ръка да почука и в този миг през гърдите го пронизал куршум от пушка. На верандата пред къщата стоял Марининият баща и дим излизал от пушката му. Марина се разпищяла вътре от къщата и излетяла пред портата. Хвърлила се връз любимия си и се разридала с все сила. Очите на Сапфир се отворили широко, пълни със сълзи, и така застинали. Марина се обърнала към баща си и викнала: - Убиец! Убиец! Баща й само хвърлил пушката и побягнал. Марина стояла дълго над трупа. Насъбрали се селяни. Извикали родителите на Сапфир. Те пристигнали, майката – пребледняла, ни жива, ни умряла се хвърлила върху сина си. Заридала, извила глас високо като вълчица над убитото си кутре. А едно слънце напекло, пече безочливо и силно. Не след дълго селяните вдигнали момчето да го закарат у тях. На тръгване Сапфировата майка се обърнала злобно към Марина: - Не ща да чуя, ни видя никой от вашия род вече. Проклети да сте! - Но лельо, позволи ми поне... - Не ща да ви чувам – само махнала с ръка Сапфировата майка и тръгнала след селяните, които вече носели сина й към пътя. Проснали Сапфир на поляната пред къщата им и почнали да го оплакват. Вият, крещят, плачат. Затворили му очите. Само никой не видял как на бузата му останала една сълза, последната сълза на Сапфир. Сякаш я отронил за живота, който можел да има с Марина. През това време Марина се облегнала на старата слива в двора им и с празни очи загледала тревата. После извила поглед нагоре право към слънцето. Така останала да гледа с влажни очи. Минало, не минало време и в двора влязла една бабичка съседка да успокои Марина, която сега останала съвсем сама. Помислил някой и за нея. И що да види – Марина стои и не мърда. Издъхнала от мъка по Сапфир. Малкото й сърчице не могло да понесе толкова много мъка. А от очите й се точи дъга, извива се към небето и отново се навежда към земята чааак в другото село. Чудо! Бабата извикала селяни, всички се натълпили. Гледат, маят се. Циганчето Гошко си проправило път през тълпата, видяло чудото и викнало: - Аз ще ида да видя къде свършва тая дъга. - Бре не прави глупости, момче, уважи скръбта на момичето – викнала подир него бабичката, но то вече се губело по лъкатушештия път за Сапфировото село. А край Марина тълпата все така си стои и никой не вярва на очите си. Де се е чуло и видяло дъга без дъжд! След два часа пристига пак Гошко, забързан, развълнуван, с разтуптяно сърце: - Бре хора, чудо! - Какво бе Гошко?! – питат го селяните с нетърпение. - Другият край на дъгата е... – не му достигнало дъх, поел си дълбоко и изрекъл – краят свършва в една сълза на бузата на бате Сапфир. - Хората ахнали. Как е възможно? Последвала кратка пауза, в която никой не продумвал. Дъга, която извира от нечии очи и свършва в сълзата на любимия. Тълпата онемяла. Сякаш двамата влюбени най-сетне можели да се свържат в едно с помощта на дъгата от собствените им сълзи. Това било знак, че се е сбъднала последната благословия на Маринината майка – любовта на Сапфир и Марина да пребъде вечно.
2004-06-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)