БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Роб на свободата - част II - 1

Йордан Маринов Бозушки (bozuski)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Ето, че се връщах отново. В квартирата бе светло. Бог навярно ме чакаше, а може би вече са започнали - Боги, Йото, Малкият, Александър... Представих си обстановката и ускорих крачките. Уви! Бог бе сам и съвсем трезвен, искам да кажа почти сам. На моето легло седеше Светла, навярно ме очакваше. Не бях я виждал от началото на септември, но не й се зарадвах особено, дори малко се ядосах. Поздравих тържествено, те не ме удостоиха с полагащото ми се внимание. Бог не бе в настроение. Поставих бутилка ракия на масата - никакъв ефект. Това минаваше всички граници. Боги предложи да я оставим за друг път. Обясних му, че ракията ще се порази, ако не я консумираме веднага, защото ще й пораснат зъби и нокти за самоотбрана. Светла се усмихна снизходително. После излязоха. И едва тогава проумях положението. Отворих бутилката и отпих. Стори ми се като змийска кръв. Всъщност какво бе Светла за мен? Жена, с която се любехме чудесно?... Не, имаше и нещо друго. В този миг изобщо не я желаех, но ми се искаше, о, колко страшно ми се искаше да направя нещо дребно, съвсем незначително, да я докосна, да погаля косите й. И защо го осъзнах едва сега?! Отпих отново. Когато се събудих, навън се развиделяване, а бутилката лежеше празна на пода. Главата ми нервно пулсираше. Преместих се на леглото, за да доунищожа остатъците от тази блудкава нощ. Така и не успях да заспя. В осем часа напуснах кошмара на леглото и тръгнах из улиците. Оставаха цели два часа до тържественото откриване на новата учебна година. Спрях пред бирарията на площад “Република” и дълго се чудех дали да я посетя. Продължих, въпреки жаждата, която сковаваше гърлото ми. Закусих и изпих три кафета по-натам. Така бе значително по-добре. Не бива да лекувам мъката с алкохол. Въобще не бива да пия. И ще престана. Сигурен съм. Пред централния вход на института нямаше почти никой. Запалих цигара. Вълнувах се, за първи път щях да участвувам в подобно тържество. Пристигнаха Йото и Червенокосият, след тях Малкият и се чу автоматен откос. Около мен отново се сформира силна група, която даде повод на най-тъпият мъж в института да поздрави: - Здравейте, светила на науката! - Здравей, мръсен педераст! - отговорихме в хор, а Джоко го застреля. - Аз не съм педераст! - оправда се той. - Аз съм нежна пеперудка! - И влезе в института. Започнаха да влизат и другите студенти. Направих крачка към входа, сякаш се блъснах в стена. Йото, Пил и Малкият вероятно преживяваха същото. Джоко се промъкна. До началото на тържеството оставаха няколко минути, а ние стояхме и безпомощно гледахме входа. В този момент се появиха Боги и Светла. Поздравиха и тя влезе, а той остана при нас (навярно имаше същите затруднения). - Хайде да ходим, да пием по една бира! - предложи малкото бирено човече. Умно. Приехме направеното предложение с мнозинство. Зидарите ни бяха изпреварили и вече седяха в откритата бирария на централния площад. Присъединихме се към тях. времето бе топло за ноември и приятно за пиене на бира. Потече голям купон. Положението неумолимо се влошаваше. Още не бях се разделил с идеите си за трезвеност и затова приех предложението на Пил да се поразтъпчем до института. Червенокосият трябвало да намери някакъв човек. Йото също тръгна с нас. Пред института стоеше Пеперудката и разговаряше с някаква колежка. Когато ни видя се посмути и не напразно. - Още ли съществуват жени, които не се сквернят да разговарят с теб? - нагло запита Червенокосият. Груба грешка. Момичето се засрами и си тръгна, а най-тъпият се повлече след нас. На входа срещнахме Тери и Гери, и с Йото и Пеперудката се върнахме в бирарията, придружени от дамите. Пеперудката се лепна за мен. След втората бира стана супер досаден. обясняваше ми колко е велик. Довери ми своята неувяхваща любов към литературата. Раздвоен от двете алтернативи - да му разбия мутрата или да се посмея от сърце, седях злобно и се наливах с бира. Помоли да му дам нещо “по-така”. - Предпочитам суперкласиката или поне екстракласиката. Направи ми впечатление, че не спомена лукскласиката, но тактично си замълчах. Гери, чието ухо бе като покривката на отрупаната с бира маса, предложи да му даде Флобер, наскоро го била чела и много й харесал. - О, я не се подигравай, Джон Флобер е композитор. Не знам защо, очаквах да чуя, че е композирал черния влак от Бургас до София, но вместо това най-тъпия компетентно заяви, че е автор на операта “Трубадур”. Всички се изсмяха и той се поправи. Флобер е автор на “Ако бях цар”, а “Трубадур” е картина на световно известната холандска художничка Ерик Мария фон Вебер и когато отново всички се изсмяха, Пеперудката избълва цял поток от имена и произведения. Но да спра дотук. Пристигна Червенокосият и отбеляза, че най-тъпият е пиян като свиня и това е истинска еволюция в развитието му, тъй като той без друго си е свиня, а по-добре да си пиян като свиня, отколкото свиня. Да, Пеперудко допиваше четвъртата си бира и бе очевидно пиян, затова, когато дойде Джоко и ни застреля, той се свлече под масата. Йото ми помогна да го вдигнем и след минута хъркаше прилежно, поставил кухата си кратуна върху ръце. - Не разбирам, как е възможно един мъж да се напие от четири бири! - тъжно отбеляза Тери. - С неговият бликащ интелект - всичко е възможно. Ела! - прилепих я до себе си, беше започнало да се застудява. - Оле, пък да знаеш каква програма са ни наблъскали! Ад! - внезапно смени тя темата. - В събота две упражнения, останалите дни плътно и само глупости. - Радвам се за вас, ще станете много умни. - Не се радвай, и вашата е същата, нали ще бъдем отново в един поток. - Вярно. Но... - и в този момент забравих как цяла нощ си обещавах да ходя редовно на училище. - Хайде да си говорим за нещо по-весело! - главата ми вече галеше гърдите й. - Недей! Виж колко е светло и колко много хора... - Добре, ще потърпя до идването на нощта. Донесете още бира! С бира времето минава по-бързо. Пеперудко се размърда, отбеляза, че времето лети като магнит и продължи съня си. Продължаваше и купона. Боги се извини и си тръгна. Беше неузнаваем. Отдавна бе минало пладне. Пластмасовите чаши, които зидарите събираха, надвишаваха човешки бой. Малкият разказваше за есенната бригада. Напил се на откриването и отишъл на работа в консервената фабрика в едно село, намиращо се на петдесет километра от Кристал сити. А отишъл, защото бил нощна смяна и трябвало да отиде. Командирът ги отделил заедно с още пет-шест пияни да чистят моркови зад цеха, за да не се осакатят на някоя машина. Започнали ентусиазирано, но когато им съобщили, че нормата е по две палета на човек, ентусиазмът им секнал, отнякъде се появила туба с ракия и го довършила изцяло. По някое време дошли някакви лелки с бели престилки и из закрещели нещо, дошъл и командирът, заплашили ги, че ако не си изпълнят нормата, ще работят и през деня. Малкият се разтревожил и легнал в едно пале. Когато се събудил, си помислил, че това е най-кошмарният сън, който е сънувал. Всъщност се събудил, когато един мотокар вдигнал палето и се готвел да го вкара в цеха. Неговите колеги го затрупали с моркови и благодарение на него - напълнили две палета ( защото Малкият не бе никак малък и имаше морковоизместимост поне половин пале). Разбира се, не го били направили нарочно - били пияни, пък и било полутъмно. Събудил се, скочил и се огледал. Човекът, който управлявал мотокара излетял от седалката, пробягал десетина метра, обърнал се и разтъркал очи. Било вече ден, малкото бирено човече тръгнало към бригадирския лагер да поспи като човек. Срещнал Тано Вампира, той бил заспал на дъното на другото пале, но по-здраво от Малкия и се събудил, едва когато го пуснали в машината, затова бил целия вир-вода. Нощта не бързаше да пристигне, а аз все повече я желаех, затова не я дочакахме. Станахме и, почти тичешком, пристигнахме в квартирата. Уви! Оказа се, че не я желая, всъщност исках да се любим, но не можех. Не изпитвах нищо от онзи плам завладял тялото ми преди часове. Защо, по дяволите? Какво бе станало с моята егоцентична мъжественост, с която толкова се гордеех. Опитахме отново и отново. Тя бе полудяла и толкова страстна, че би възбудила и мъртвец, но не и мен. Дали не съм умрял! Не, стига вече! Седнах отчаян в леглото и запалих цигара. Срещнах очите й - диви, прекрасни, ужасени. Легнах до нея и заспах. Събудих се преди зори. Сам.
2001-05-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)