БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Невена

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

 

Есен е. Над Витоша вали. Има буря.

Невена се усмихва - есента е красива. А всъщност лятото умира.

Но смъртта никога не е красива. Затова Невена се усмихва, понеже есента е красива. Нищо, че лятото умира всъщност...

Заложено е в човека. Във всеки един от нас. Позитивното начало. Да черпиш утеха там, където има разруха. Да се усмихваш, когато смъртта пирува. Да търсиш опора дори там, където я няма. Иначе... просто изчезваш, ако спреш да си позитивен. Отчайваш се, примиряваш се и идва твоят ред да изгориш /красиво/ в цветния пламък на смъртта. Затова Невена се усмихва.

Есен е. Вали като из ведро. Има буря. А Невена се усмихва. Странно...

Невена всъщност е премръзнала до кости. Нали е есен.

Невена е мокра цялата. Нали вали. А вали отдавна и става все по-силно. Дъжд, студ, вятър, град, гръмотевици - ами буря. А Невена се усмихва.

Всъщност тя е и гладна. Имаше една стара кифла в единия джоб, но я изяде отдавна. Сега джобът й е празен. Лошо, няма да изкара още дълго така. Но Невена... се усмихва.

Усмихва се глупаво, би казал някой недоброжелателен страничен наблюдател. Неадекватно. Даже... май някак налудничаво, може би. Защото Невена всъщност е затънала до шията във вода. И нивото се покачва непрестанно, а Невена се усмихва - нима не е красива есента, казва тя.

Да, Невена се усмихва. А хората около нея плачат. Защото не е сама. Много са и всички са затънали до шия - кой повече, кой по-малко. И нивото се покачва. Непрестанно.

Някои обаче се спасиха. Скочиха от покривите на собствените си къщи - защото водата е толкова високо, че всеки отдавна е застанал на покрива на онова, което някога е било родният му дом - скочиха в мътната вода, избягаха там, където не вали и се спасиха. Невена пък си стои и се усмихва на есента. Красиво е...

То плъховете първи напускат потъващия кораб. Така е. Само че тук вече напуснаха всички останали животни - домашни и диви. Инстинкт за самосъхранение, вдигна рамене един от по-близките до Невена и явно по-учени нейни съседи. И аз бих напуснал, добави той, ноо... и посочи старата си болна майка. Всъщност, той се притесняваше повече, че не е по-млад и няма да успее да стигне Там-Където-Не-Вали. Всички наоколо стърчаха, балансирайки върху покривите на родните си къщи, заедно с по още някой в ръцете или на гърба им - кой жена, кой деца, кой стари родители. Повечето бяха над средна възраст. Младите и силните вече бяха избягали от невижданата вода. Старите и болните си отиваха постепенно с покачването на нивото. Издавяха се докато Невена се усмихваше на най-красивата есен на света.

Докато съседът гледаше Невена и си мислеше, че горката жена сигурно е превъртяла от ужаса и затова се усмихва, поредният талаз дръпна старата му болна майка. Старицата въздъхна, усети че ще повлече сина си и децата му със себе си, притвори очи и се пусна. Течението я отнесе бързо. Съседът заплака. Невена извади най-празната си и ослепителна усмивка. Нали когато е толкова тежко, трябва да търсим и най-малката красота около нас, за да оцелеем, каза тя. Стига сте говорили само колко било зле. Аз пък няма да слушам!

Но и нея не я слушаха. Повечето хора нито слушаха вече някого, нито казваха нещо. Стърчаха си, балансираха върху покривите и плачеха. Сълзите им се вливаха в огромния потоп и понеже те бяха много, нивото непрекъснато се покачваше.

Всъщност, плъховете не бяха избягали. Точно те бяха останали. Плуваха между хората, гмуркаха се и подяждаха покривите на къщите, върху които се крепяха хората. Пък и самите хора... имаше млади и силни между тях. Но те си бяха направили лодки, обикаляха около стърчащите плачещи нещастници и ги заплашваха, че ще ги бутнат от покрива, ако не им дадат всичко, което имат по джобовете си.

По-лошо - имаше и едни други хора. Когато започна този ужасен дъжд, някои казаха - спокойно, всичко ще се оправи, само ни дайте каквото имате да направим един голям и хубав кораб и там ще се спасим всички от водата. Хората им дадоха, те построиха кораб, но той беше малък и не пускаха там никого. Тогава други казаха - тези са измамници, дайте ни на нас пари, ще се качим на техния кораб и ще го отворим за всички. Как за всички, почудиха се онези по покривите, че то няма толкова място. Но дадоха. Тогава вторите се качиха, но вместо да отворят кораба - го затвориха още по-здраво. Ние ще се качим, скочиха трети, само дайте парите и ще ви прекараме по малко всички до Там-Където-Не-Вали. Взеха парите, качиха се, но не взеха никого със себе си. Само се сменяха на кормилото едни с други и се усмихваха - дали пък Невена не беше една от тях - корабът завиваше ту наляво, ту надясно, но се въртеше в кръг.

Джобовете на повечето плачещи хора вече бяха празни като тези на Невена. Но някои имаха по нещо. И повечето стърчаха на покрива на собствения си дом. Такива, дето се бяха уловили за някое по-високо дърво наоколо, бяха малко. И не всички плачеха. Някои също се опитваха да построят лодки, но лошите им пречеха.

Да се гмурнем всички да извадим брадвите от къщи, предложи един DJ. Пари вече няма, но и надежда друга - също. Да вдигнем брадвите и да отблъснем лошите. Да завземем кораба и да изхвърлим измамниците във водата. Пък после... не знам - стена ли ще градим срещу водата, бряг ли ще търсим, не знам бе, но тук всички ще умрем, ако не направим нещо, каза DJ. Той беше отчаян и не знаеше какво говори. Хората не го чуха, продължиха да си плачат безнадеждно, а водата да се покачва.

Невена обаче го чу. Ядоса се и му размаха пръст. Аз се усмихвам, ти защо ми разваляш позитивната нагласа, попита тя. Честно, тя понякога си въобразяваше за разнообразие, че е Левски - нали и той "се весел" бил. Това с брадвите нали го пробвахме вече, знаеш, че не става, продължи тя. Затова аз ще се усмихвам!

Знам, каза отчаяно DJ. Той беше от малкото, които стърчаха на клон. Водата беше отнесла къщата му отдавна. Също и тази на жена му. Но нещо трябва да се направи, иначе ще умрем всички тук, добави тихо DJ. Само че той не знаеше какво трябва да се направи. Затова се съблече и каза - отричам се! Аз ще бягам, не искам да умра като куче. Те и кучетата - уж не били разумни - избягаха отдавна.

А ти - и посочи към усмихващата се Невена - нали на теб всеки ден ти плащахме да ни казваш истината? Защо ни излъга? Дойдоха лошите, дадоха ти пари и ти вместо да ни кажеш, че иде потоп, рече - стойте си тук, Там-Където-Не-Вали е лошо за вас. Тук всичко ще се оправи. Тук са корените ви. Тук е всичко, което имате. Бъдете патриоти. Бъдете националисти. Така ни каза, нали, попита DJ. А сега нямаме вече нищо. Водата го отнесе, лошите и онези на кораба ни го взеха и си построиха лодки и охолен живот. Нали ти трябваше да ни кажеш? Нали затова ние те хранихме с хляба на твоя съсед, чиято болна майка одеве течението отвлече, а аз те забавлявах дълги нощи по клубовете, докато жена ми беше сама в къщи, прошепна DJ.

Невена продължи да се усмихва презрително и не отговори.

DJ се обърна към водата. Трепереше целият.

И скочи.


2004-05-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)