БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Нощта на духовете

Йонка Илиева Илиева (blian)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:


Накратко:
Утвърдена авторка пише романа на живота си  - откровен, жесток , истински.
В ноща и се прокрадват героите на романа и прдателствата и любовите и болката и радостта.

Действащи лица:
Жената
Мъжът
Другият
Дъщерята
Внукът/глас/
Телефонистката/глас/

2 действие трета картина

Жената отново е пред машината. Работи бързо, цигарата гори в пепелника. Понякога спира да пише и погледът и се заковава в една точка.
Тя и другият.

Жената: Живот си живееш!
Другият: Има нещо такова.
Жената: Успехът е мой ! Забрави ли? Него поливаме.
Другият: Не, но и други имат празник. Уважавай артистите!
Жената: Е, ти нали уважаваш артистката.
Другият: Да, сладка е!
Жената: Не обичам сладките, обичам талантливите.
Другият: Да не би да ревнуваш?
Жената: Наблюдавам!
Събирам материал.
Другият: Ужасна си! Живей! Живей!
Жената: Това и правя.
Чува се глас: За нашата авторка! Наздраве!
Жената: Наздраве! Зa мeнe си!
Другият: Нe си сaмa.
Жената: Tи вече си при слaдкaтa.
Другият: Не ме провокирай! Ще отида!
Жената: Махай се! Авторката вече не е първа младост, а тя нали е сладка!
Другият: Не ми разваляй вечерта!
Жената: Твоята? А моята?

Другият с чаша в ръка се отдалечава. Жената присяда на пода.

Жената: И кой казва че успехът радва?...


Трето действие

Жената се сгушва в ъгъкла на стаята. Когато вдига глава пред нея стои дъщерята.

Жената: Ела милата ми! Чаках те!

Дъщерята и помага да се изправи и двете се вкопчват в прегръдка.

Дъщерята: Мамо , кога мина времето?
Жената: Само моето, мила, само моето. Ти имаш още.
Порастнах , мамо. Сега вече мога да доида при теб.
Жената: Никога не си отсъствала. Винаги си била част от мен. Разбрана, неразбрана, упрекваща, искаща, отричаща, но моя.
Надявам се това да си разбрала.Нали от мен си  взела и доброто и лошото. моя си.
Дъщерята: Мамо! Трябваха ми годините и времето и стигането до истините.
Жената:Знам мила. Не плачи. Аз съм по-виновната.Исках преждевременно, исках бързо.Веднага.Много исках.Нямах търпение да порастнеш.
Съжалявам!
Дъщерята: За толкова много неща съжалявам , мамо.
Жената:Докато можем да си кажем нещата, не е късно. Така че спокойно, мила... Изглеждаш чудесно!
Дъщерята: Е това е само визия.
От теб запомних, че важно е това, което остава скрито за очите.
Жената:Добре помниш. Радвам се за теб, момичето ми.
Дъщерята: Толкова неща имам да ти кажа... Защо толкова късно трябва да стане?
Жената: Всеки пораства...


Трето деjствие втора картина

Мъжът:
Голяма и хубава си. Порастна. И си моя.
Дъщерята: Да татко, знам. На двама ви съм. И все пак съм си аз.
Целувам те, защото те обичам.
Дъщерята сковано стои , не знае как да реагира. Мъжът е все по-настойчив.

Мъжът: Малката ми голяма дъщеря... Искам да те предпазя от болката... Искам аз да те науча...Аз искам...

Дъщерата уплашено се отстъпва.

Дъщерята:Тати!..Тати!..
Мъжът: Забрави че съм аз. Представи си момчето, с което се гледате. Него си представи...
Дъщерята:Плашиш ме!... Чакай!...Страх ме е!...
Мъжът: Глупачето ми! Няма нищо страшно. От мен няма да боли.
Обещавам. Искам аз да бъда...

Дъщерята побягва. Той я притиска в ъгъла, събаря я, започва да я целува и гали. Започва да говори с гласа на момчето.

Мъжът: Аз съм...Сега е нашето време...Ти си влюбена, нали?... Аз също.. Ти го искаш, аз го искам... Не знаем как... сега ще разберем... Сега ще ти покажа...

Дъщерята се разплаква. Мъжът продължава.

Мъжът: Не само те харесвам.Не само искам да те гледам. Хайде скъпа, отпусни се.. И ти го искаш , сигурен съм.
Дъщерята: Страх ме е... Страх ме е! ... Недей!
Мъжът: Спокойно! Няма нищо страшно!

Дъщерята е съблечена на пода. Кратко боричкане. После вик.

Дъщерята: Боли...Боли...Мразя те!...

следва...




2004-04-22

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)