БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ДАО

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

     Дао - “Пътят”. Колко малко се знае на запад за това учение. Даоизмът, за разлика от повечето философии на запада, не е учение, което е развивано от един човек. Основан е от Конфуций (Кун Фу-Дзъ) в една негова разновидност, а от друга страна от Лао Дзъ. Поради тази причина се различават две основни течения - конфуцианство и даоизъм. Ще се спрем по-подробно на даоизма, като от време на време ще намесваме и конфуцианството за сравнение. И двете течения използват понятието Дао, но докато при Конфуций пътят е търсенето на доброто и хармонията в живота, то при Лао Дзъ пътят е пасивност и отказ от всякакви усилия. Цялата същност на конфуцианството се базира върху едно единствено понятие - Жън. Това няма точен аналог в българския език. Можем да го преведем като “хуманност", но може да се преведе и като "висша добродетел", въпреки че това не обяснява абсолютно пълно неговото значение. Самият Конфуций се е въздържал от обяснение. Той е бил на мнение, че всеки човек сам трябва да стигне до значението и смисъла на това понятие. Същността на даозима е нещо, което на нашият език можем да преведем като “палавост”. Дао отрича прекалената добродетелност, защото това не е нормално човешко поведение. При конфуцианството по-скоро имаме за всеки случай определено действие, докато при даоизма всяка реакция трябва да е спонтанна.
     Много добър пример, близък до нашите възприятия е следният: ако в едно американско общество от 60-те години хората, които следват установените правила, т.е. учат в гимназия, изкарват колеж, започват някаква работа и създадат семейство, можем да наричаме привърженици на Конфуций, докато хора непридържащи се към този живот, например битници, хипари, скитници и др. можем да считаме за даоисти. За Конфуций животът изглежда доста кисел, той вярва, че настоящето се разминава с миналото и че властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и на древните ритуали и церемонии, в които императорът, като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безграничното небе и ограничената земя. Лао Дзъ от своя страна смята, че съществуващата поначало хармония между небето и земята може да бъде открита от всекиго и винаги, но не и чрез съблюдаване правилата на конфуцианците. Както той твърди в своята “Книга на Даоските добродетели”, земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибите в морето. Според Лао Дзъ, колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управлявано от вселенските закони, толкова повече хармонията отстъпва на заден план. Всяко живо същество и всеки предмет си има своя собствена природа, против която не трябва да върви, за да се запази хармонията.
     Дао се превежда като “Пътят”, въпреки че този превод въобще не е пълен. Невъзможно е да се назове какво точно е Дао, защото то е начинът, по който става всичко. Разбирането на Дао е интуитивно. Ти го разбираш, знаеш какво е, но въпреки всичко не подлежи на точно описание. Дао е нещо, което трябва да се почуства, за да се разбере. За сравнение: нашето сърце работи, ние чувстваме това, интуитивно го разбираме, но не можем да дадем точно описание на начина. Точно така е и с Дао. В същността на Дао лежи принципът на първичната простота, а именно - нещата съдържат своя собствена, естествена сила, която лесно може да се изхаби и загуби, когато тази простота бъде нарушена от някакъв външен фактор. Т.е. когато хармонията бъде изгубена. Дао е система на тотална взаимозависимост. Всяко нещо се поражда от друго, като от своя страна поражда трето. Това се забелязва и в източните бойни изкуства, много от които са базирани върху тази основа. Така например в Тай Дзи Цюан се забелязват петте елемента, които се пораждат и разрушават един от друг и са във вечен кръговрат. Това е основна разлика между източният и западният начин на мислене, като на запад предимно се разглежда причинно-следственната връзка.
     Въпреки че даоизма е учение на пасивността, това не означава, че трябва да спрем да се променяме и усъвършеснтваме, просто като навлезем в учението тези промени ще се осъщестяват с лекота. Необходимо е да установим даденостите, защото не можем да живеем в дисхармония със собствената си природа. Не може рибата да живее на дървото, а птичката в реката. Също така и ние трябва да се съобразяваме със собствените си умения. Това е разликата и между мъдреца, който знае границата на своите умения и възможности и глупакът, който не знае. Едва когато разберем своите възможности, ще можем да действаме в съгласие с тях и така нашите слабости ще се окажат нашата сила.
     Друг основен елемент на даоизма е У Вей, което можем да преведем, като “без усилие”. У Вей повелява да не вървим срещу природата на нещата. Когато се научим да следваме Вътрешната си Природа и естествените закони, стигаме до принципите на У Вей. Единствено тогава ние работим в съгласие с естественият ред на нещата и действаме по приципа на най-малкото усилие. Но това не означава, че трябва да се пуснем по течението, не просто трябва да вършим нещата с възможно най-малко усилия, съобразявайке се с природата на обикалящият ни свят. Ако си в хармония с Дао, тогава всичко се урежда по начина, по който трябва да се случи, докато ако ти пресираш обстоятелствата, то онова, което трябва пак ще се случи въпреки твоите усилия, поради простата причина, че нещата се уреждат по възможно най-хармоничният начин и твоята намеса в повечето случаи може просто да развали тази хармония. Ако отново погледнем към Тай Дзи Цюан ще забележим, че У Вей се използва широко в практиката на самият бой.
     Даоизма може също да се нарече философия на наслаждението. На запад това усещане за наслада е почти отмряло, защото хората нямат никакво време, вечно бързат за някъде, постоянно имат нови цели, задачи, вечно са заети. На изток пък напротив хората са доста по спокойни, защото те ценят своето време. Умеят да се наслаждават на всеки един миг и на всяко едно явление. Това не означава, че целите които сме си поставили нямат стойност, напротив имат още по-голяма стойност и то поради причината, че заради някаква цел ние сме изминали един процес, който ни е направил по-мъдри, по-щастливи по-добри. Наслаждението от работата, която извършваме, за да достигнем целта е тайната, която ни прави щастливи във всеки момент, ако наистина вървим по “Пътят”.
     Според Лао Дзъ друг основен термин е Ц’ъ, което можем да преведем като “загриженост”, или като “съчувствие”. От загрижеността идва куражът, а също така и мъдростта. Държа да отбележа, че между мъдрост и позанание има голяма разлика. Мъдростта се ражда в съчувствието, докато познание може да притежава всеки човек, а познанието само ограничава личността в рамките си. Колкото по-далеч достигаме в дадена област на познанието, толкова повече се отдалечаваме от всичко останало. Мъдростта не само носи удовлетворение, но и щастие. Мъдрият е щастлив с това което има. Мъдростта, Щастието и Смелостта, не чакат някъде далеч от погледа ни, те са част от един цикъл, който започва още Тук и Сега. Те са не само завършека, но и началото.
     Голямата тайна на Дао е - Нищото. За Даоса, достигнал сатори нищото е Нещо, а Нещото, поне в този вид, в който за нас има значение е съвсем нищо. Един малък пример: един велик учен, т. е. Нещо в нашият смисъл на думата е ограничен от своите собствени знания. Той не може да види нещо различно, от това, което знае. За разликa от него един празен ум може да се реализира навсякъде. Това имат предвид даосите под Нищо. Ако проследим произхода на една идея, ще установим, че тя идва от Нищото, но се оформя в Нещо, но за това нашият ум трябва да бъде един освободен ум. Без предразсъдъци и без познание, само за себе си . Просто трябва да тръгнеш Наникъде и тогва ще откриеш идеята на Дао, за Нищо. Всичко това е малко трудно за разбиране от западният човек, то просто е доста далеч от неговите идеи за света, но както казва една източна мъдрост: “За невежият планините са планини, а реките реки, когато той навлезе в “пътят”, планините вече не са планини и реките - реки, а когато той е вече просветлен планините отново са планини и реките - реки.”

Използвана литература:
     1. "Философиите на Азия" - Алън Уотс
2004-04-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)