БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

CAETERA DESUNT

Ивайло Дагнев (t-rex)

Раздел: Философска лирика  Цикъл: Зев

 

 

CAETERA DESUNT[1]

 

 

 

      “The world is all that is the case[2]

                                                  Ludwig Wittgenstein
                                               
“Tractatus Logico-Philosophicus”

 

 

 

В кое да е минало свършено бъдеще

съм пак тук носен между две вълни...

дишащи с любов една към друга...

Аз съм третият във този танц:

Tertium comparationis...”

Съдника...

Излишен.

 

Изхвърлят ме... счупена бутилка

на пясъка - смисълът за романтиците.

Между този бряг и сините вълни няма

глътка въздух.

Растат мечтите ми като дървото в Рая и чакат

някой плода да  пожелае.

 

Пясъкът корен не допуска в себе си.

Изтича между пръстите. Между пръсти

и аз допускам птици да гнездят в клоните.

Потомството градя и южни прелети към

остров на спасение...от мен?... От другия във

мен?

Или от съдника?..

 

Затичвам се по пясъка, йодните пари може да

са еликсира така необходим

пак корени да пусна тук.

 

Дали е здравословно?...

За темето, за самочувствието, възрастта, отиваща

в средата. Не спирам да се чувствам друг, като дърво

с повече пръстени,

с години трупани,

с клони поомръзнали на мислите и хората и на гнездата.

 

Дали вълнението е винаги това, което се случва...

Какво остава от безсмъртието на смъртните,

щом мъката по тленността утихне

в грижи бременни със тленна плът?

Нима надгробен надпис, свещ, молитва, сълзите,

другият застинал с усмивка на ликът?

 

Вълните лишени ли са от настояще,

щом са влюбени?

Настоящето?... Горещ е пясъка, не пуска корените

да гнездят в миналото.

Тук може само да съм временно...

друг.

И не по избор съдник.

 

Прибоят пак при мен ме връща.

На брега  винаги аз, не другият във мен.

На думите му се наслушах. На вятъра в листата.

На перфидните оплаквания,

на отчаянието, на болките му в минало несвършено,

на този див копнеж по Филипините,

на музиката и лъчите, на душата на дете,

което помнех все така,

докато порасна пред очите ми

във миг, о, чудо, и я забравих, както тя мене…

Пак настана вечер и

месецът изгря за повелителното наклонение:

изгората във мене да престане

да съществува като игра на обич,

плод на въображението!...

Нима тя няма косите си по улиците гордо да развява,

мъжете от унеса им в ежедневието да стресне...?

И най-накрая, пътя ù ще пресече ли пясъка –

кого ще изгори тогава: мене или другия във мен?...

Едва ли съдника…

 

Остана само корените си да пусна,

на милостта на пясъка да се надявам…

на изключенията, в кое да е

минало свършено бъдеще -

на статистическата

грешка…

 

 

 



[1] Caetera desunt – Останалото липсва(произведението не е довършено). (лат.)

[2] The world is all that is the case – Светът е това, което се случва. (англ.)


2004-03-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)