БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

САМОДИВ и ЛЕСОТО

Борислав Климентов Пешев (летописец)

Раздел: Хумористична поезия  Цикъл: Инженерна поезия


Вече бях човек и кандидатствах в Лесото
за Лесото разбрах от статия във пресата.
Твърдяха журналисти, че в Лесото студентите
не учели въобще, а само гледали моментите,
когато са на практика. Та там се те напивали,
трошали, бракониерствали, взаимно се пребивали,
колежките пощипвали и взимали им “скъпото”
и с горските си марки - маркирали ги с тъпото.

“За всички времена” - според Десито и Катето -
“Най-опасният във Лесото имал прякор Батето!!!”
Колегите пребивал на всяка нова практика
бил си изработил... собствен стил и тактика.

И аз реших да видя к`во е, подадох документи
и тайно се надявах да зърна тез моменти!

Баща ми не го питах, че той си бе кротушка
беше мъж под чехъл, макар че бе със пушка.
Дори в онез години преди да срещне мама -
нито пушел, нито пиел,.. играел само дама,
“Шах”, “Морски шах”, “Не се сърди човече”,
а от “карти” и “хазарти” бил много надалече!!!

По-далече даже - във момента - “от дома”,
защото той живее във гората - в пещера.
Със мама де, онази красива самодива,
неопазила гората си и собствената слива,
която с него чувствала се приказно щастлива,
която ризи му тъкала от листа и от коприва.

...
Та всъщност бях започнал, че бях приет във Лесото
и сега в живота мой, май започна интересното...

Практиката "първа" във Първи курс бе страшна,
по-страшна бе, обаче... една колежка дашна!!!
Като Дървесина ме преследва десетина дни,
но за друга тупаше сърцето във моите гърди.
Там чакаше ме някъде Шоколадовата фея
и реших да съм корав и да съм верен аз на нея!!!

Макар, че тези горски - колежки в секси дрежки
и дните ми и нощите превърнаха във тежки.
И как за малко да направя няколко забежки,
но владеех се и сам самичък... си правех забележки.

Ала “Еколожките”, тез природни феномени
толкова схватливи, работливи, надарени -
омаяха ме май със невиждана магия! -
Та, тогаз за пръв път пих..., пих една ракия!

Тогава не исках да пия... , но пих,..
почувствах се сииииилен и мно`о щастлив! -
Беше...хммм.. странно, тоооопло, после хладно!
После в коридора някакъв... професор!
После... май повърнах, после беше гладно!
После май подкарахме някакъв ПРОЦЕСОР!,

След него Товарач, след него някаква фадрома -
с марка “Джейкъб” J.K.B... и потеглихме “за `дОма”,
после я сменихме с “Дърводобивен комбайн”,
и се чувствахме сякаш сме в Шварцвалд на Майн!

Трима бяхме мисля аз - по пияни и от талпи -
мислехме, че сме в гора - някъде в “Централни Алпи”,
в Кордилерите, във Андите, дори във Хималаите,
чувствахме се силни, по-гъзари от Джадаите!!!

Насякохме с “Комбайна” дърва във няколко отдела,
на една поляна хапнахме - Atropa DONA BELLA,
Atropa Bella Dona – тоест Лудо Биле...
и стори ни се в тъмното, че виждаме Темиле!
По четри плодчета направо ни разбиха
и “детското” във мен перманентно заличиха!

Психотропки пробвахме, Пърхутки, Манатарки,
пробвахме “Дървесни”, Патерки и Диплянки
мъхове, корени и Мурови шишарки
и накрая за мезе по две-три шепи с дрянки!

Но... пак гладът изникна, коремът ми закорка
и колегата Задгорски ни почерпи Мухоморка!
Оправихме и нея за няколко минути -
той каза, че е гледал рецептата при УТИ!

Най-вкусно беше пънчето и червената й ципа!
После..., помня само... как някой ме ощипа!
И ето над гората, пак показа се зората,
а болеше ме главата като гръмната с граната!

Колегата пък Бански, който бе от Банско,
каза: “Знам кое е билето пиянско!!!”
“Заешкият киселец!!!” “да!!!” “точно той Санчо”
“от чичо Митко знам го... и от моя чичо Ванчо”,
той пък знаел го от “Чичко му Тревичко”,
каза Бански и запя: “Чичо Митко пие всичко!!!”

Намерихме поляната със Заешкият киселец,
ако беше ни видял там драгият зрителец,
щеше най-накрая да прозре и да открие,
че е лошо и въобще не трябва да се пие!!!


След още един делириум, пропадна ни хорариума,
с Бански и Задгорски се събудихме в Дендрариума,
дето е на Лесото баш във задният му двор,
птички весело ни цвъкаха и пееха във хор.
Там видяхме Доктор Грийн от “Спешно отделение”,
но и той като Темиле, май че беше привидение!

Издъвкахме листата на Гинкото Билобе,
а Бански сподели “много хубаво било бе!!!”
И докато пробвахме листа на други разни сортове
Ландшафти ни рисуваха в захлас... натюр-лих-мортове!!!

...
За другите ми практики, друг път ще ви разказвам,
но знайте - учих в Лесото без да се подмазвам!
Дипломата взех си, чувствах се отлично,
а знанията мои са с ниво – “ПРИЛИЧНО”!!!
Всичко бе прекрасно, късмет, а не куцуз,
Лесото е приказно, най-приказният ВУЗ!

И ето ще ви кажа днес за първи път -
също като тате и аз съм ЛЕСОВЪД!!!

THE (HAPPY)END


2004-02-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)