БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗЕВ

Ивайло Дагнев (t-rex)

Раздел: Философска лирика  Цикъл: Зев

Когато се събличаше

прозорците свенливо отвръщаха

завеси

кожата им изтръпваше

 

несъстоялото се небе на тавана

дишаше като астматик

 

чорапът на коляното бе скъсан

а шума от игра на карти в

съседната стая влизаше

без да почука

нагло

 

цигарените тапети

се вглеждаха без думи в

настървението с което

закопчалката на сутиена

се съпротивляваше

 

богатството

на гардероба

мамеше плътта от

слонова кост

с разноречието

на възрастта

 

мъжките ласки

плисък на изгаряща киселина

нещо спомнено като

старомоден шлагер

възрастната двойка излизаше

от киното

на дамата се бе свлякла презрамката

и аз ли ще бъда такава

 

когато се събличаше

настоящето я следваше сляпо

почукваше с  бялата писалка

по листа

нямаше какво да напише

Господи живота ни е ред

от непожелани думи

обикновени

жълти

като

тютюна по пръстите

като като…

 

усмивките по улиците

обърнатите погледи

токчетата

изписващи препинателните

знаци по тротоара

ú напомняха за стиховете

които някога

един нещастен младеж

ú бе посветил

 

видял я бе в цялата ú

неприкрита красота

вече я  обличаше  

в бръчки и целулит

недосегаема

за вулгарността

на улицата

полуизтрит удивителен знак

 

потокът на съзнанието  и даваше

някаква неразгадаема азбука

може би дори бяха само знаци

с усмивката на йероглифи

беше ги подминала

някъде в паметта

а после загубила адреса

 

споменът съществуваше като горчива

утайка като стълбата

с изпочупени стъпала

с която миеше

плоскостите на тавана

стъпваше здраво

слава Богу

 

на онзи адрес тя

обръщаше словореда

като в иврит

половете бяха лесно

усвоими преводи

но сега

ú бе ясно

не това бе главното

сега адреса не се четеше

като палимпсест

и гардероба бе друг

 

мястото

май беше къща

не си спомняше дали имаше двор

щеше да го намери

дори ако трябваше да зареже

всичко всичко

дори като илюзия

дрехите ú бяха разголвани

употребявани

чувстваше го със

всяка фибра

всяка рана по  тях ú напомняше

  

гола вече

при което тялото бе пожелавано

студените завивки – чисти и

бели

на изток това е цвета на изгрева

и на сбогуването

като свикне с врявата

нахлуваща от

съседната стая

коз без коз валат

 

щяха да замълчат

нищо не е трайно нито вечно

сънят ще ги обори разбира се

нали мислите са преходни

ще им запуши устата

сънят е вечен

дали сънуването също

само ако бе сигурна,

наистина сигурна,

че ще замълчат

 

всичко води

до една точка

 

остава един ЗЕВ

от недописана

пустота

вечна…


2004-02-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)