<

Елица Кръстева (blanche)

Раздел: Любовна лирика  Цикъл:

Трудно ще бъде есен да стана,
ранна слана да измие очите ми,
гордо да мина на кон през мегдана,
залез да пали в червено косите ми.
Цигански шал да привържа на кръста,
птица да хвана във златните храсти,
а нощта - сладострастница тънкопръста -
да ме дарява със розови праскови.

Трудно ще бъде зима да бъда,
тежки кристали да бъдат косите ми,
да ме удря по дланите крехки капчукът
и мъгла да обвива гърдите ми.
Тишината да бъде сестра и приятелка,
да отпиваме с нея сребристи коктейли
и миглите ми - ваятели -
да създават по къщите приказки бели.

Пролет да бъда по-трудно ще бъде,
да се събуждам дъхава, теменужена,
птица да спи във гръдта ми,
да съм жадувана, чакана, нужна.
Розов бадем да цифти във полите ми,
под ръцете ми влага да тръпне
и в дланите ми, топли и рехави,
да израснат кокичета първи.

Лято да стана, рибарски мрежи
да паднат във скута ми слънчев
и копачи, с ръце загорели,
в пристана с житен клас да ме вържат.
Зрели устни във огнена вечер 
моите устни горчиво да мамят
и пчели със крилца седефени
да наливат мед в пъстри кани.

И тогава във всички сезони
сняг ще запада, дъжд ще пробяга,
по оградата люляк ще вехне,
ще зрее тежка ябълка.
Ще разтворят дъхави чашки лалетата,
леден вятър морето ще лизне,
ще закапят златисти листа от дърветата,
с розов сок ще се пълнят дини.

Мога да бъда
и пролет,
и лято,
и есен,
и зима,
земна, сезонна, изконна, първична,
ако ме искаш, каквато ме има,
щом те желая, щом те обичам.