БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Кой ражда цветята?"

Елена Райчева (kolie)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

"Кой ражда цветята?" Действащи лица: Възрастна жена Любознайка Разказвачи Пипи дългото чорапче Конят на Пипи Вълчо Зайо Меца Питка Баба Яга Катеричка Калинка Място на действието: Действието се развива в гората. Сезонът е пролетен с всичката красота на пролетта. Чува се шума на потока и чуруликането на птиците. На сцената излиза възрастна жена: "Сън": Сънувах се със шапчица червена с червена блузка, с алена пола да гледам на живота безметежно като витрина с весели стъкла. Ръцете празни - кошница си нямам и млякото е скъпо, как така вместо да плащам ток, вода и парно да храня с мляко старата жена. За ягодки се вглеждам в тротоара, но нямаше на него и трева. Цветята пък, обрани от цветари, умират бързо - нямаше вода. Но вълци има - страшни и свирепи, остана ни и някоя гора. Е, малко са ни шапките червени, но вълците и тях ще изядат. Събудих се и пипнах си главата, а след това спокойно се засмях - там нямаше я шапката позната за вълците единствения знак. И тъжно ми е - няма ги цветята, които с цветове и красота, да радват и сърцето, и душата и бъдещите дни да съградят. Излизат Разказвачите: I - Госпожо, погледни ни - ние сме цветята, не трябва да униваш, а трябва да се радваш. II-Слънце сме за всеки, който ни обича, носим радост днеска и във бъднините. III- Цветна приказка ще ви разкажем - нека тя да ви зарадва, от душа ще ви покаже колко смели сме децата. В горичката пристигна тайно момиченцето любопитно - поискало му се да знае къде се раждаха тревите. Нощта пристигна много бързо и светлината се закри. Момиченцето се озърна и в храсталака то се скри. IV - Луната изгря, дойде светлина момичето тихо замря, ослуша се то - все беше само в горичката и във нощта. Под нейните крачета тревичката запя със малките щурчета и горските листа. Детенцето заспа и дълго, дълго спа. Посрещна сутринта в голямата гора. Любознайка: Не ме е страх, че съм сама в голямата гора. Аз искам днес да разбера къде се ражда таз трева. Живея в град голям и много ме е срам, но там и не разбрах как раждат се цветя. Коя е тяхна майка и кой им е баща - дано пък във гората аз да разбера. Вълк.: Ау, гостенка красива! Ау, да си ми жива! е, добре си ми дошла- ха сега да те изям! Любознайка: Вълчо, спри и разбери - мен не ме е страх! Ако можеш - помогни нещичко да разбера. Вълк.: Ха, смелчага си голяма затова ще ти простя. И да те изяждам няма, е, подавам ти ръка! Любознайка: Живея в град голям и много ме е срам, но там и не разбрах как раждат се цветя. Коя е тяхна майка и кой им е баща. Дошла съм във гората дано да разбера! Вълк: Цветя ли как се раждат? дори и аз не знам. Но, знаеш ли - ще кажа на Заека - бързак да иде из гората навред да разгласи на всички новината, че помощ търсим ний! Заек: Още чул и недочул - ето ме при вас! Някой се нуждае тук да помогна аз! Вълчо: Отивай из гората навред да разгласиш на всички новината, че помощ търсим ний. Заек: Какво - гората цяла да обикалям сам? Не знам дали ще сваря до догодина чак. Вълчо: Въпросът ни е важен и спешен, разбери. Не можеш да откажеш - най - бързият си ти. Заек: Запалвам си мотора и хуквам на педал. Без смисъл е да спорим- дано се справя пак. Мечка и питка: Така съм огладняла, а питката до мен не пожела да влезе във моя тлъст корем. Питка:Ех, мил ми е животът живее ми се знай! А ти недей да хлипаш за моя сладък пай! Тревички, мед и круши хапни си от душа. Вземи да ме послушаш да станеш по-добра! Баба Яга: Без Баба Яга тук не може, навсякъде долитам в час с метлата моя поразрошена пристигам да ви сплаша аз. Е, иска ми се да помогна, ала е скъп съветът днес и не е в моя интерес да съм добра - просто не мога. Мечка: Погледни се - като гарга си рошава и парцалива, с метла ужасно стара - да беше я сменила Дошла си да ни плашиш - я бързо да си ходиш, че има и по - страшни от тебе тук животни. Катеричка: Добър ден, пристигнах бързо, Зайо прелетя насам призова ме да побързам помощ някому да дам. Калинка: Зайо ме заинтригува с важен някакъв въпрос. Малко като поумувам ще го разреша завчас. Кон: Имам чест да бъда кон на веселата Пипи. Двама в нашия балкон лимонада пием. Пипи: Хей, кой ви тук събра в голямата гора? Приемате ли в този дом и мене с моя Кон? Любазнайка: О, Пипи, Пипилота разбира се, ела! Пребродила си много държави по света - ще можеш да помогнеш да разрешим сега един въпрос тъй сложен! Седни, седни при нас! Живея в град голям и много ме е срам, но и до днес не знам кой ражда този храст! Отде се взе тревата и този дълъг клон, и кой роди цветята на нашия балкон? Пипи: Това ли е проблемът на теб и всички тук? Сега ще се заема добре да обясня. Във тази пръст земя от ветровите песни долитат семена със сърчица чудесни, преспиват под снега и, като дойде пролет, надигат те глава и стават на тополи, на мънички цветя треви, дървета с клони. Любознайка: А може ли да питам за ветровите песни отде ли пък ги взимат тез семена чудесни? Пипи: Откакто свят светува ги има семенцата. И вятърът ги чува, полита и разнася. защото много обич в сърцето му се крие към семенцата кротки, цветята и горите. Деца, облечени като цветя, излизат на сцената, за да изпълнят финалния танц "Танц на цветята".
2004-01-02

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)